Аида

АИДА - ДЖ.ВЕРДИ

„АИДА”

Опера в четири действия (седем картини) от Джузепе Верди
Либрето Антонио Гисланцони
По старинна египетска легенда, открита от Огюст Мариет

Диригент – постановчик КРАСИМИРА КОСТОВА
Режисьор – постановчик ПАВЕЛ ГЕРДЖИКОВ
Диригент на хора МАРИЕЛА БОНЧЕВА – ЧОЛАКОВА
Художник ЧАВДАР ЧОМАКОВ
Хореография ХИКМЕТ МЕХМЕДОВ
Концертмайстор ВАНЯ ЗЛАТЕВА

Действащи лица:

Фараона на Египет
Амнерис, негова дъщеря
Аида, поробена етиопска принцеса
Радамес, египетски военачалник
Рамфис, върховен жрец
Амонасро, цар на Етиопия, баща на Аида
Вестител
Жрица
Действието се развива в Мемфис и Тива по време на царуването на фараоните.

История на създаването

След триумфалната премиера на „Дон Карлос” в Париж през 1867 година, Верди упорито търси сюжет за нова опера. За съжаление, нито едно от либретата, с които се запознава през следващите две години няма достойнствата, необходими да разпалят искрата на творческото му въображение. Едва през лятото на 1870-а композиторът получава една „безименна египетска програма”, изпратена му от вицекраля на Египет, хедив Исмаил паша чрез посредничеството на Камий дю Локл – един от либретистите на „Дон Карлос” и директор на Парижката Опéра Комик. Според Исмаил паша – човек с буден ум и афинитет към европейската култура и изкуство, тази древна египетска легенда, разшифрована на папирус от известния френски египтолог Огюст Мариет, трябва да послужи за основа на опера, с която тържествено ще бъде отбелязано откриването на Суецкия канал през следващата 1871 година. Верди е силно заинтригуван от предстоящата творческа задача. В историята за трагичната любов между пленената етиопска принцеса Аида и египетския военачалник Радамес Маестрото мигновено съзира музикалната „багра” на драмата, която за него е най-важното в творческия процес. Увлечен от сюжета, Верди пристъпва към разработка на подробен план на операта заедно с дю Локл, който написва сценария на френски език. Въз основа на този сценарий Верди предлага на поета Антонио Гисланцони да напише италиански текст в стихове. В процеса на работа над операта Верди се консултира с Мариет, изучава историята и изкуството на древния Египет, събира сведения за египетската природа и бита на египтяните, обмисля възможностите за употреба на някои старинни инструменти на този древен народ. След усилена четиримесечна работа, през ноември 1870-а Верди завършва партитурата на „Аида”. Поради избухването на Френско – пруската война обаче, заплануваната премиера се забавя близо година и операта прозвуяава за пръв път едва на 24 декември 1871 година в Италианския оперен театър в Кайро. Успехът е изключителен. След по-малко от два месеца в Миланската „Скала” се представя и италианската премиера на „Аида”, с която започва триумфалния път на операта по европейските сцени.

Съдържание

Първо действие
Първа картина
Пред двореца на фараона в Мемфис. Вестта за поредното нахлуване на етиопските войски, предвождани от техния цар Амонасро в Египет всява тревога в двореца. Младият началник на дворцовата стража Радамес мечтае да бъде избран за предводител на египтяните и след като се завърне с победа, да поиска за награда свободата на красивата етиопска робиня Аида, която обича с цялото си сърце. Появява се Амнерис – дъщерята на фараона. Тайно влюбена в Радамес, тя се досеща за неговата любов към робинята и отровата на ревността разяжда душата й. Вълнението на Радамес при появата на Аида и смущението на девойката засилват още повече подозрението на Амнерис.
Пред народа царят на Египет тържествено съобщава волята на богинята Изида – Радамес е избран за пълководец на египетската войска. Аида се присъединява към всеобщите възторжени приветствия и пожелания Радамес да се завърне като победител. В душата й обаче гори мъчителна борба между любовта й към египтянина и чувството за дълг към бащата – етиопският цар Амонасро, и родината. В отчаянието си Аида моли боговете да й пратят смърт.
Втора картина
В храма на бог Пта в Мемфис се извършва посвещаването на Радамес. Жреците призовават боговете да изпратят победа на Египет. Върховният жрец Рамфис връчва на Радамес свещения меч и той повежда египетската войска срещу врага.

Второ действие
Трета картина
В покоите на Амнерис. Дъщерята на фараона трепетно очаква завръщането на Радамес, който е победил етиопците. При появата на Аида съмнението и ревността й се пробуждат с нова сила. За да изтръгне от пленницата нейната тайна, Амнерис с хитрост я принуждава да признае чувствата си към Радамес. В гнева си фараонската дъщеря заплашва робинята със страшно отмъщение. Отвън долитат звуците на тържествен марш – народът приветства победителя. Разкъсвана от противоречиви чувства, Аида отново моли боговете за милост – въпреки синовния си дълг, тя няма сили да се откаже от своята любов към Радамес.
Четвърта картина.
Площадът в Тива. Народът триумфално посреща египетските войски. Амнерис сама увенчава Радамес с лавровия венец на победата. Пред фараона преминават пленените етиопци. Сред тях Аида съзира своя баща – Амонасро, който я предупреждава да не издава неговото име и сан. Амонасро се представя като военачалник на загиналия в битката етиопски цар. Пленниците молят за пощада и към тях се присъединява целият народ. Ала жреците са неумолими – те искат смърт за победените. В чест на победата фараонът великодушно дарява свободата на пленените етиопци. Вслушвайки се в съвета на Върховния жрец, той решава да остави като заложници Аида и баща й Амонасро. На Радамес фараонът дава ръката на дъщеря си. Амнерис тържествува, постигнала своята цел – победа над съперницата.

Трето действие
Пета картина

На брега на Нил. Рамфис и останалите жреци въвеждат Амнерис в храма на Изида, където ще прекара нощта преди брака си с Радамес в молитви. Близо до храма, под прикритието на мрака обърканата и отчаяна Аида очаква Радамес; девойката е решила да се хвърли във водите на Нил, след като се прости с възлюбления си. Внезапно се появява Амонасро. Узнал за любовта на Аида, той й обещава щастлив и свободен живот с Радамес в родната Етиопия, ако тя успее да изтръгне от него тайната за пътя, по който египетските воини ще тръгнат срещу отново разбунтувалите се етиопци. Измъчвана от душевни терзания, Аида в крайна сметка се подчинява на бащината воля.
При появяването на все още окриленият от надежда за щастие с Аида Радамес Амонасро се скрива в сянката на палмите. Радамес уверява Аида в своята безпределна любов – той ще тръгне утре в поход, към битка, от която ще се върне победител и като награда – която фараонът не би могъл да му откаже – ще иска единствено нея. Но Аида му предлага друг път за спасение – бягство в нейната родина. Щастие за тях тук е невъзможно – той не би имал шанс да се спаси от ревността на Амнерис и гнева на жреците. Радамес е смутен: нима има право да напусне Египет в такъв съдбоносен момент? Изпепеляващият го любовен порив обаче надделява и, приемайки плана на Аида, той неволно разкрива тайния път на войските. Забелязвайки ликуващия Амонасро, пълководецът потресен разбира, че неволно се е превърнал в предател. Тържествуващият Амонасро разкрива кой е всъщност и кани Радамес да стане предводител на етиопците, чиято победа сега вече е неоспорима. От храма излизат ужасени Амнерис, Рамфис и жреците, които са чули всичко. Аида и баща й успяват да избягат, а Радамес предава меча си на Върховния жрец и се обявява за негов пленник.

Четвърто действие
Шеста картина
Преддверието на храма на бог Пта. Амнерис очаква Радамес. Ужасена от случилото се, девойката го увещава да се разкае – тя би го спасила, би му дала своята любов и короната на Египет; в замяна на това обаче той трябва да бъде неин и да забрави завинаги Аида. Но Радамес е непреклонен – та нали именно заради любовта си към етиопката той е пожертвал своята чест и дълг към родината… Влизат жреците, начело с Рамфис. Радамес посреща въпросите на Върховния жрец с мълчание. Жреците го осъждат на смърт – изменникът ще бъде погребан жив. Сломената Амнерис проклина безсърдечните съдници на своя любим.

Седма картина
Вътрешността на храма, под който се намира подземието – гробница. Жреците спускат Радамес и затварят изхода с огромен камък. Тук той е обречен на бавна и мъчителна смърт. Радамес се моли любимата му никога да не узнае неговата съдба, но тя е научила и е успяла тайно да се вмъкне преди него в гробницата, за да умре в прегръдките му. В храма жреците пеят химни в прослава на Пта. Радамес и Аида се прощават с живота – извор на безкрайни страдания. Те посрещат смъртта заедно под звуците на химните и отчаяните молитви на Амнерис.