Болеро

“БОЛЕРО”

Балет по музика на Морис Равел

Диригент ИВАН КОЖУХАРОВ
Хореография и режисура проф. ХИКМЕТ МЕХМЕДОВ
Сценография и костюми ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА – СТОЙНОВА

За творбата

„Стихията на танца пронизва цялото творчество на Равел, но в нито едно негово произведение завладяващата сила на танцовия ритъм не се е проявявала така ярко и неудържимо, както в „Болеро”, написано по поръчка и посветено на прочутата Ида Рубинщайн.
Пишейки тази пиеса, Равел едва ли е допускал, че тя ще стане достояние на симфоничния подиум – мислил я е като хореографски спектакъл. Само че премиерата на „Болеро” (22 ноември 1928 г.) донася на композитора много разочарования и неудовлетвореност. (Испанска кръчма с кръгла маса в средата, на която танцува Ида Рубинщайн. Със своя предизвикателен танц тя разпалва страстта у заобикалящите я мъже. Като в хипноза от сладострастния танц всички участници се включват в темпераментната игра.) Макар и често интерпретирано по този начин, това не е истинското „Болеро” на Равел. Удивителното разнообразие на сценичните трактовки, които предлагат хореографите за тази творба, се корени в творческата природа на композитора – неговото изкуство напомня айсберг, чиято подводна част е много по-голяма от видимата. Едни определят „Болеро” като „въртележка на звученията”, други – обратно, виждат в него предвестник на драмата, надвесила се над света; „отзвуци от танца на смъртта”.
На универсализма на Равел се обляга и постановчика Хикмет Мехмедов, като едновременно с това се стреми да разчупи „испанската” щампа и да създаде спектакъл, в който всеки зрител „търси сам себе си”.
В центъра на неговите пристрастия е съдбата на чувствителния, нестандартно мислещия човек, обречен на самота и неразбиране. Всепобеждаваща е единствено любовта, която прави хората добри, отворени за истината. За да няма отхвърлени…”
Виолета Консулова