Кармен

КАРМЕН - Ж.БИЗЕ

„КАРМЕН”

Опера в четири действия от Жорж Бизе
Либрето Анри Мейак и Людовик Алеви
По едноименната новела на Проспер Мериме

Диригент ИВАН КОЖУХАРОВ
Постановка БРУНО СТРЕЙФ
Режисьор ДАРИНА ГЛАВАНАКОВА – БАКЪРДЖИЕВА
Диригент на хора МАРИЕЛА БОНЧЕВА – ЧОЛАКОВА
Художник ВАЛЕНТИН ТОПЕНЧАРОВ
Хореография НЕДКО ГЕОРГИЕВ
Концертмайстор ЙОРДАН КОВАЧЕВ

Действащи лица:

Кармен, циганка
Дон Хозе, сержант
Ескамилио, тореадор
Цунига, капитан
Моралес, сержант
Данкайро, контрабандист
Ремендадо, контрабандист
Микаела, годеница на Дон Хозе
Фраскита, циганка; приятелка на Кармен
Мерцедес, циганка; приятелка на Кармен

История на създаването

Жорж Бизе е роден в Париж на 25 октомври 1838 г. Музиката е генетичнозаложена в него – родителите му са музиканти и развиват вродения му талант. На осемгодишна възраст Бизе е обявен за дете-чудо, а две седмици преди десетия си рожден ден постъпвав Парижката консерватория. Негови учители и ментори там са бележити френски музиковеди и композитори – Пиер Цимерман (фуга и контрапункт), често асистиран Шарл Гуно, който е негов зет; Антоан Франсоа Мармонтел (пиано); Франсоа Беноа (орган) и, след кончината на Цимерман,Фроментал Алеви, за чиято дъщеря Бизе по-късно се жени.
Бизе се превръща в брилянтен пианист, проличават и качествата му на композитор. Първата си симфония – вмажор написва едва седемнайсетгодишен, вероятно като поставена му училищна задача. Тя остава неизвестна чак до 1933-та, когато случайно бива открита в архивите на библиотеката на Парижката консерватория.
През 1857-ма постановката на едноактната оперета „Доктор Чудо” му донася наградата, присъждана от Жак Офенбах. Печели също и стипендия, която му позволява да продължи образованието си в Рим. На 19 години Бизе заминава за италианската столица, където прекарва три плодотворни лета – създава комичната опера „Дон Прокопио”, композира и единствената си значителна сакрална творба,”Te Deum”, която предлага за наградата на конкурса “Родригес”, която обаче не успява да спечели и партитурата на ”Te Deum” остава непубликувана до 1971-а. Завръща се в Париж през 1860 г. Това е периодът, в който Бизе създава операта “Ловци на бисери” по поръчка на директора на Театр Лирик. Следва операта „Пертската красавица” и симфония, наречена „Рим”. Майката на Бизе умира малко след завръщането му от Рим. По същото време слугинята в дома на композитора Мари Рейте ражда син, бащинството на когото първоначално се приписва на Адолф Бизе. По-късно обаче самата Мари разкрива изстинския баща на детето – и това е Жорж.
През 1865 г. Жорж Бизе се запознава във влака със Селест Венар – тазижена го впечатлява с колоритната си личност и най-вероятно именно тя епрототип на Кармен от едноименната опера. Селест оказва влияние върху Бизе, запознава го с творчеството на младия композитор Себастиян Ирадие, когото Бизе очевидно харесва; младата госпожица дори купува пиано в дома си, на което Жорж твори. Връзката им обаче си остава платонична. Тя се разпада, след като през 1869 г. Бизе сключва брак с дъщерята на своя професор от Консерваторията Фроментал Алеви – Женвиев. Малко след това се записва доброволец във френската национална гвардия по време на Френско – Пруската война. Веднага след сключеното между двете враждуващи държави примирие в Париж избухва гражданска война, която за цели два месеца потапя френската столица в кръв и безредици. Бизе и Женвиев избягват от насилието в селцето Весине недалеч от Париж. Синът им Жак се раждапрез 1872 г. Дори и това обаче не успява да направи брака на Бизе щастлив. Той е неудовлетворен. Работата му не спори, мъчат го здравословни проблеми, често изпада в депресии. От този период датира сюитата по пиесатана Алфонс Доде “Арлезианката”, написването на която е възложено на Бизе от директора на Театр Лирик Карвайо, както и едноактната опера “Джамиле”. Тази опера всъщност се смята за предшественик на „Кармен”. Въпреки очевидните си качества, тези творби биват приети не особено възторжено и имат оскъден успех. Непоколебимо убеден в таланта на Бизе обаче, Камий дьо Локл, директор на Оперà Комик, го наема с поръчение да напише опера по нашумялата новела “Кармен” на френския писател Проспер Мериме. От 1873 г. Бизе започва работа
над музиката, която най-добре да пасва на образа на страстната, своенравна,първична, самонадеяна, жизнена и поради всичко това – възхитителна и неустоима циганка Кармен.
Със създаването на либретото се нагърбват двамата опитни литератори Анри Мейак и и братовчедът на съпругата на Бизе Людовик Алеви, автори на много от текстовете на Офенбаховите оперети, включително тези на „Хубавата Елена”, „Парижки живот”, „Перикола” и др. Либретото, написано напълно по каноните на театралната драматургия, представлява прекрасна основа за оперно произведение. Много неща от новелата на Мериме са съществено изменени, особено характеристиките двете главни действащи лица. Хозе – суровият и по своему романтичен герой, на чиято съвест тежат дори престъпления, тук е представен като честен селски младеж, който колкото и да опитва, не съумява да се вслуша в гласа на разума и да се противопостави на пагубната си страст. Отрицателните черти, които Кармен носи в новелата на Мериме, са премахнати от либретистите; в операта нейният образ е въплъщение на женската красота и любов, на страстта и свободолюбивия дух. Второстепенният в новелата герой Ескамилио тук е представен като контрастен на Дон Хозе героичен образ. В сравнение с литературния първоизточник допълнително разгърнат е също иобразът на Микаела, като е противопоставен на Кармен. Мейак и Алеви са добавили и нови сцени, които дават възможност за пресъздаване на различни страни от живота – романтично обагрените фигури на циганите и контрабандистите, напрегнатата и величествена атмосфера на коридата и т. н.
Операта „Кармен” е поставена за пръв път на 3 март 1875, една година след написването си, на сцената на парижката Оперà Комик. Премиерата претърпява провал. Впрочем на генералната репетиция в залата присъстват много музиканти и критици, които още тогава се изказват не особено ласкаво за произведението.Композиторът Ернест Гиро разказва, че цялата нощ след злополучната премиера, чак до разсъмване Бизе броди в мълчаливо отчаяние по спящите парижки улици, мъчително преживявайки неуспеха си.
Рецензиите са безмилостни. „Колко вярно, но колко неприлично е всичко!”, отбелязва критиката за „Кармен”. Бизе е обвинен в безнравственост. Едни го упрекват във „вагнерианство” (!), други – „в отсъствие на мелодия”, или в „недостъпност за публиката” (!); „Каква правдивост! – пишат пък някои. – Какъв скандал!” И така буржоазният морал, невъзмутим пред съблазнителната цепка на роклята на хубавата Елена или от шеметните канкани в Офенбаховите оперети, в случая с „Кармен” възприема позата на оскърбено целомъдрие.
Неведоми сапричините, поради които светския бохемски Париж на Третата република се обявява в защита на лицемерния морал, достоен за една гувернантка. Всъщност онова, което френската буржоазия не може да прости на Бизе, е че той дръзва за пръв път да извади на оперна сцена не шаблонните рицари и принцеси, а истинските, живите хора от третото съсловие – работничка в тютюнева фабрика, обикновен войник, селянка, контрабандисти; цигани.
Само година по-късно, на 6 февруари 1876 г., операта е свалена от сцената. По това време авторът вече нее между живите. Той умира на 2 юни 1875 г., три месеца след премиерата на „Кармен”, ненавършил 37 години!…
На 23 октомври 1875 г. обаче Бизе е реабилитиран -„Кармен” е поставена във Виена и пожънва феноменален успех. Оттогава до ден днешен тя неизменно присъства на всички световни оперни сцени.
В едно свое писмо от 18 юли 1880 Чайковски пише: „Готов съм да се закълна, че след десет години „Кармен” ще бъде считана за абсолютен шедьовър, едва ли не за най-изтъкнатото лирико – драматично произведение на нашата епоха.” Приятелят на Бизе, композиторът Ернест Гиро, с когото заедно са учили в Италия, прави нова редакция на „Кармен”. Той заменя говорните диалози с речитативи и вмъква балетната музика в последното действие на операта, като използва мотиви от различни произведения на Бизе. В този си вид „Кармен” бива играна отново в Париж през 1883 г. – така само пет години след полупровалилата се премиера думите на Чайковски се оказват наистина пророчески – триумфът на операта е абсолютен. Световната слава на произведението нараства с всяка изминала година. Нито една друга опера, с изключение може би единствено на „Риголето”, не може да се сравнява с „Кармен” по популярност. ( По сюжета на „Кармен” са заснети филми на около петдесет режисьори: Сéсил ди Мил, Любич, Фейдер, Кристиан – Жак, Ото Преминджър. Но „Кармен”никога не етриумфирала така, както през 1983 година, когато Франческо Рози филмира операта с Хулия Мигенес и Пласидо Доминго в главните роли. Карлос Саура прави филм по едноименния балет на Антонио Гадес; Жан – Люк Годар е автор на филма „Име: Кармен”. Питър Брук прави нова редакция и постановка в „Буф дю Нор”, която по-късно филмира в три версии, с трите състава, които са я представяли.)
Удивителен е мащабът на въздействие на „Кармен” – това произведение в еднаква степен завладява и професионалния музикант, и обикновения слушател и остава винаги като творба, в която се преплитат потресаващият психологически реализъм на музиката, драматичната сила на сценичното действие с гениалната лаконичност на изразните средства. Неслучайно Чайковски, който презира позьорството, изкуствената усложненост и бутафорния шум в оперите, е видял в „Кармен” идеала за музикална драма.

Съдържание

Първо действие
Под палещите лъчи на андалуското слънце войници и граждани се забавляват в очакване на обедната почивка на тютюноработничките. Появява се Микаела, която търси сержанта Дон Хозе и това създава оживление сред скучаещите войници. Придружавани от група деца, идват маршируващите войници за смяна на караула под командата на Дон Хозе и на новодошлия в Севиля лейтенант Цунига. Докато двамата разговарят,прозвучава камбанен звън – сигнал за обедната почивка. Площадът отново се изпълва с шумен народ. Тютюноработничките излизат, младите се срещат със своите обожатели.
Когато излиза Кармен, красивата и дръзка циганка, всички насочват вниманието си към нея. Единствен Дон Хозе не й обръща внимание и това събужда у нея женската амбиция да го спечели. Кармен запява страстна хабанера и хвърля цвете в краката на младежа. Дон Хозе е смутен. Но времето на почивката е изтекло и работничките се прибират във фабриката.
Идва Микаела, чистата селска девойка, която носи писмо от майкаму. Така Дон Хозе успява да се откъсне от омайния чар на Кармен и да се пренесе в спокойния, идиличен живот на село. Но пронизителен писък го изтръгва от света на спомените. В разгорещен спор, Кармен е наранила с нож една от работничките. Цунига заповядва на Хозе да арестува виновната и да я отведе в затвора. Когато остават сами Кармен успява да го убеди да я пусне да избяга, като му определя среща в кръчмата на Лила Пастия. Дон Хозе изпълнява желанието й, заради което самият той попада в затвора.

Второ действие
Два месеца по-късно в кръчмата на Лила Пастия е шумно и весело. Тук идват много посетители, без да подозират, че кръчмата е свърталище на банда контрабандисти. Кармен, заедно с приятелките си Фраскита и Мерцедес са едновременно и атракция на заведението и помощници на бандата. При пренасянето на контрабандната стока през границата на красивите девойки се разчита да отвличат вниманието на митничарите.
Тази нощ е замислена солидна операция. Шефът на бандата Данкайро и помощникът му Ремендадо увещават жените да дойдат с тях. Единствено Кармен се противопоставя. Тя е разбрала, че Дон Хозе е освободен от затвора и с нетърпение очаква срещата с него.
Тълпата посреща с възторжени викове храбрият, норазглезен тореадор Ескамилио. Всички пият наздравица в негова чест, а той вече е харесал хубавата Кармен и вдига тост за любовта и за нова среща. Напразно й се присмиват и не вярват, че войникът ще дойде – в далечината се чува неговата песен. Кармен го посреща, пее и танцува за него, но скоро радостта им се прекъсва от долитащия призив на казармената тръба. Хозе е длъжен да се яви на проверка. Свободолюбивият дух на Кармен не може да проумее как е възможно да я изостави точно в този момент, когато тя му предлага любовта си. Сега пък се появява Цунига, който се е надявал да завари Кармен сама, за да се позабавлява. Цунига й се подиграва – тя е предпочела войника пред офицера. Двамата мъже се нахвърлят един срещу друг, но намесата на контрабандистите осуетява двубоя. За Дон Хозе вече няма избор – трябва да дезертира. Кармен му рисува красотата на свободния живот, и той, завладян от любовта си към нея, възторжено се присъединява към контрабандистите.

Трето действие
В тъмната нощ контрабандистите, водени от Данкайро, пренасят през планината стоката си и отсядат за кратка почивка. Кармен и Хозе са мрачни. Младежът дълбоко страда, измъчван от измяната към войнишкия дълг и тъгата по родния край. Кармен пък е охладняла към него и се държи предизвикателно. Фраскита и Мерцедес се опитват да поразведрят атмосферата, гадаейки си на карти. Те съветват и Кармен да стори същото, но докато на тях се пада богатство и любов, за Кармен картите вещаят смърт.
Идва Микаела. Тя е преодоляла всякакъв страх, за да спаси своя любим от властта на циганката. Микаела моли Хозе да се върне. Майка му е на смъртно легло и очаква любимия си син. Нещастникът не може да напусне Кармен. Неочаквано се появява и Ескамилио, дошъл да покани Кармен за предстоящите борби с бикове. Между двамата съперници се завързва ожесточена схватка, но Кармен успява да ги разтърве. Дон Хозе тръгва с Микаела, а преди да напусне циганката се заканва, че отново ще се върне.

Четвърто действие
На площада народът очаква с нетърпение началото на борбата с бикове. Тълпата радостно приветства тореадорите, водени от всеобщия любимец Ескамилио. Кармен също е тук. Приятелките й Фраскита и Мерцедес я предупреждават, че Хозе е наблизо и се крие, но циганката не се страхува. Тя е готова да се срещне с бившия си любовник. Хозе застава пред нея и нежно и отчаяно я моли да се върне при него, но Кармен е категорична: “Свободна съм… свободна ще умра!” В порив на крайно отчаяние и накърнено достойнство, Хозе я пронизва с ножа си.