Кармина Бурана

„КАРМИНА БУРАНА”

Сценична кантата от Карл Орф

Диригент – постановчик БОРИСЛАВ ИВАНОВ
Режисьор – постановчик КУЗМАН ПОПОВ
Диригент на хора МАРИЕЛА БОНЧЕВА – ЧОЛАКОВА
Художник МАРИЯ ТРЕНДАФИЛОВА
Танци ЖЕЛКА ТАБАКОВА
Концертмайстор ВАНЯ ЗЛАТЕВА
Съдържание

1. O, Fortuna (О, Съдба)
О, Съдба!
Ти, променлива като луната,
ту издигаш, ту убиваш.
И нищожество, и могъщество
се стопяват като лед.
Съдба, която ни преследваш,
нас тешиш с напразни надежди,
въртиш се ти вечно, като колело.
Всичко е преходно. И бедата,
и мимолетното благополучие.
О, Съдба,
обвита в мрак, като с покров!
Усмихни се и на мен!
По твоя вина аз се пропилях
и останах гол.
Но не! Не на мене се е паднал жребият,
който отрежда благоденствие
и с него – добродетел.
Измъчен, изтерзан съм
от непрекъснато страдание.
Я се вслушайте по-бързо
дали бие още сърцето ми -
Съдбата ме съкруши!
Плачете всички с мене!
2. Fortunа plango vulnera
(Съдбата ми нанесе рани)
Оплаквам раните, които
Съдбата ми нанесе,
и сълзите преливат от моите очи.
Коварна, тя отне ми всички свои дарове.
Говорят, че на главата на
Щастливия случай
растат буйни коси; ала често
той така плешив ни се явява.
Аз седях на трона на Съдбата,
възвисен и увенчан
с цветята на благополучието.
Познах и щастие, и блаженство.
Днес съм низвергнат от висините
и лишен от прежната слава.
Върти се колелото на Съдбата
и аз се спускам,
унесен и нещастен,
а друг в безмерна радост
се издига нависоко.
Царят седи на недостижима висота,
но нека и той се страхува,
защото всеки знае за съдбата
на царицата Хекуба.
I .PRIMO VERE (Пролет)
3. Veris lаeta facies
(Пролетта приближава)
Пролетта приближава. Озарен е светът
от радостна усмивка.
Войската на зимата е победена
и се обръща в бягство.
Появява се Флора във пъстра одежда,
славеят я омайва
със сладкозвучните песни в гората.
4. Omnia sol temperatа
(Яркосветещото слънце)
Всичко е озарено от чиста
слънчева светлина,
април показва лицето си
на обновения свят.
5. Ecce gratum
(Хубава пролет)
Мила, желана моя,
пролетта носи радост!
пурпурни цветя са покрити ливадите…
Топят се, изчезват ледът и снегът,
бяга зимата и пролетта вече
кичи гърдите на лятото.
UF DEM ANGER
(На поляната)
6. Tanz (Танц)
7. Floret silva nobilis
(В разцъфналата горичка)
Цъфти обновената гора,
цяла в багри и свежа зеленина.
Къде си, стари мой приятелю?
Тук, нека тук развява грива конят ти!
Ех, кой сега ще ме люби?
Как ми е мъчно за възлюбления мой!…
А гората цялата цъфти…
Ето, облечена е вече цялата в зелено.
Защо тъй дълго моят мил го няма?
Ах, той е напуснал нашия край!
О, как без любов сега ще живея?!…
8. Chramer, gip die varwe mir
(Търговецо, дай ми боя)
Търговецо, продай ми боя,
да почервеня бузите си,
и тъй да накарам момчетата
да ме залюбят пряко своята воля!
Погледнете ме, млади мъже!
Нека ви даря с наслада!
Обичайте, добри мъже
миловидните девойки!
Любовта дарява щастие и чест
и неизмерна радост!
Хвала на тебе, земен мир,
тъй богат на наслади!
9. Swaz hie gat umbe (Хоро)
Погледни ме, момче!
Така жадувам да ти се харесам!…
Ах, колко много девици…
Копнеят те всички още това лято
да намерят своето щастие.
Ела, ела, любими,
топя се във разлъка аз!
Сладки устни, по-алени от роза,
изцелете ме!
Ах, колко много танцуващи във кръг
девици…
И всяка от тях мечтае още това лято
да намери своя любим…
10. Were diu werlt alle min
(Ако цялата земя бе моя)
Ако цялата земя бе моя
от морето на изток до Рейн,
бих я дал за това,
да можеше английската кралица
да полегне в моите обятия! Хей!
II.IN TABERNA
(В механата)
11. Estuans interius
(С див устрем)
В страшен гняв и смут
днес говоря с моята душа:
създаден съм от прах, подобен на листо,
с което си играят ветровете.
На камък твърд
строи мъдреца своя дом,
а аз, глупакът, съм като поток,
който препуска без за миг да спре!
Нося се подобно кораб без кормчия,
подобно птица, рееща се
по въздушните пътеки.
Не могат ни вериги да ме задържат,
ни ключове да ме заключат;
и в търсене на хора като себе си
към подлеците се присъединявам.
Същинско бреме е за мен
бездействието на сърцето;
по – приятно и от медна пита,
по-сладко е за мен да се шегувам;
което е Венера повелила
то заслужава си труда;
то никога не ще намери отклик
във мързеливите сърца.
По пътя широк пътувам -
тъй, както в младостта;
отдавам се на пороци,
нехая за добродетелта.
По-жаден съм за удоволствията на плътта,
отколкото жадувам за спасение.
Душата ми е мъртва, затова
за тялото единствено ще мисля.
12. Cignus ustus cantat
(Песента на печения лебед)
В езерото някога живях,
бал и прекрасен лебед бях.
Ах, горкият аз!
Сега черен и жестоко опечен!
Готвачът ме върти на шиш,
отвсякъде ме жари огънят на кладата,
и ето, слугата вече ме сервира.
О, нещастният аз!
В блюдò лежа и да летя не мога,
наоколо си виждам само тракащи ченета!
О, бедният аз!
Черен сега и жестоко опечен!
13. Ego sum abbas
(Аз съм абат прочут)
Аз съм абатът на манастира
в страната на веселието и радостта!
И от пияници е мойто паство!
На Дециус повелите
бих искал аз да изпълнявам!
Който ме потърси в таверната
сутринта след вечернята,
гол ще си иде и тъй, лишен от дрехите си,
ще извика:
„Проклятие!“
Какво направи, подла Съдба!
Всички радости на живота ми
отмъкна ти!
14. In taberna quando sumus
(Когато седим в механата)
Когато седим в механата,
съвсем не ни е до това,
какво ни чака след смъртта.
Бързаме с играта да се заловим
и да играем, докато се изпотим!
Какво се случва в механата,
където грошът е наш виночерпец?
Ако искате да научите,
то чуйте какво ще ви кажа:
едни тук играят, други пък пият,
трети се държат съвсем разюздано.
А който във играта се поувлече,
може и гол да си иде.
Други пък – обратно,
отиват си със нова дреха.
Трети стигат до просия.
Ала тук никой от смъртта не се бои
и всички мятат зара в името на Бакхус,
пари за вино да спечелят.
И пият, разпътниците:
един път – за пленниците,
трижди – за всички живи,
и четвърти път – за всички християни;
и пети път -
за православните покойници,
и шести път – за разгулните сестри,
и седми път – за горките воини,
и осми път – за развратниците,
и девети път -
за избягалите монаси,
и десети път – за плаващите
по море,
и единадесети път – за еретиците,
а пък дванадесети -
за каещите се грешници,
и после за папатаи за краля -
за тях всички пият без мярка.
Пие хазяинът, после хазяйката,
пият войници, пият монаси,
пие този, пие и онзи,
и слугата със слугинята пие;
пие пъргавият, пие ленивецът,
и глупакът, и мъдрецът пият;
пие черният, пие и белият,
и улегналият, и вятърничавият;
пие бедният, пие болният,
пие изгнаникът никому неизвестен,
пие малчуганът и старикът белокос,
пие епископът, и дяконът пие;
сестрата пие и бабата пие,
майката пие, пие и братът.
Този пие и онзи пие,
пият стотици, хиляди пият.
Малко са за нас и шестстотин чаши вино,
когато всички пият без мярка.
Ние пием, веселим си душите,
макар от всички страни да ни порицават,
че без грош в джоба си оставаме.
Но нека бъдат прокълнати тези,
които упреци ни отправят,
нека в списъка на праведните
никога да не попаднат!
III.COUR D’AMOURS
(Дворецна любовта)
15. Amor volat undique
(Любовта лети навсякъде)
Купидон лети навсякъде
и на страстта всеки е пленник.
Неслучайно се търсят
младите мъже и жени…
Самотната девица, удоволствието
непознала,
ще съхрани във дълбините на сърцето си
единствено нощта.
Това е най – горчивата съдба.
16. Dies, noх et omnia
(Ден и нощ)
И денят, и нощта, и всичко
е против мене…
Бъбренето на девойките
ме кара да тъгувам
и често да въздишам,
но най-вече – да се плаша.
О, вие, приятелки, ми се присмивате!
Не знаете какво говорите!
Пощадете ме, толкова опечален съм,
безмерна е скръбта ми…
Имайте достойнство
да ме посъветвате поне.
Лицата ви красиви
ме карат да ридая безутешно.
В лед е сърцето ми сковано.
Една дори целувка
целебна би била….
17. Stetit puella
(Стояло момиче)
Стояла девойка във червена рокля.
Когато някой я докоснел,
роклята й шумоляла.
Една девойка стояла.
Като същинска роза красивият й лик сияел,
цъфтели устните й!
18. Circa mea pectora
(Моето измъчено сърце)
Препълнено е моето сърце
с безброй въздишки по твойта красота,
която дълбоко ме ранява. Ах!
Напразен бе зовът ми,
моята любима не дойде!
Твоите очи като слънчеви лъчи сияят,
като блясък на светкавица,
която озарява тъмнината! Ах!
Само ехото отвърна на зова ми,
моята любима не дойде!