Копелия

“КОПЕЛИЯ”

Балет в три действия с пролог и епилог по музика на Лео Делиб
Либрето Шарл Нюитер и Артюр Сен – Леон
По разказите на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Пясъчният човек” и „Куклата”от сборника „Фантастични новели в маниера на Кало”
Редакция проф. Хикмет Мехмедов

Хореография и режисура проф. ХИКМЕТ МЕХМЕДОВ
Сценография БОРИС СТОЙНОВ
Художник на костюмите ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА – СТОЙНОВА

Действащи лица

Сванилда, девойка
Франц, неин годеник
Копелиус, майстор на кукли
Копелия, кукла
Кмет
Приятели на Франц
Приятелки на Сванилда
Кукли: Испанка, Китаец, Котарак – воин

История на създаването

За основа на балета „Копелия” либретистите – именития цигулар, либретист, хореограф и танцьор Артюр Сен-Леон и библиотекаря на Парижката опера Шарл Нюитер (анаграма на истинската му фамилия Трюине) вземат две новели на Ернст Т. А. Хофман, „Пясъчният човек” и „Куклата”от сборника „Фантастични новели в маниера на Кало”. Лео Делиб получава предложение да напише музиката на „Копелия, или Момичето с емайловите очи” и само след няколко месеца вдъхновена работа партитурата е завършена. С хореографията се заема Сен-Леон, ала при поставянето се натъква на трудности. Тъй като в парижката опера по онова време няма подходяща балерина за двете роли – на Сванилда и на Копелия, той поканва именитата немска балерина Адела Гранцова, но тя отказва. Тогава Сен-Леон се обръща към седемнайсетгодишната италианка Джузепина Буцаки; тя се справя блестящо с двете роли, но за съжаление умира месец след премиерата. Не по-малко трудно е и намирането на танцьор за главната мъжка роля, така че Сен-Леон се принуждава да я повери на жена – на Еужени Фиокр. По късно във Франция се превръща в традиция двете главни женски роли да се изпълняват от една балерина, а тази на Франц – от жена. Премиерата на балета „Копелия” е на 20 май 1870 на сцената на Парижкия „Театр Империал дьо л’ Опера” в една вечер с операта на Вебер „Вълшебният стрелец”. Балетът е посрещнат възторжено от публиката. Сред аплодиращите е самият Наполеон III.
„Копелия” има само няколко представления, тъй като по-малко от месец след премиерата избухва Френско – пруската война. След съживяването на културния живот при Третата република обаче театрите отварят врати и, въпреки че Артюр Сен-Леон вече не е между живите, представленията на „Копелия” се възобновяват – с френската балерина Богран в двойната роля. Не след дълго славата на Делиб преминава границите на Франция. Различни балетмайстори поставят „Копелия” в най-големите европейски градове. Оттогава „Копелия, или Момичето с емайловите очи” става един от любимите балети на публиката, хораографите и балетните артисти.
Създаването на „Копелия” има огромно значение за развитието на балетното изкуство като самостоятелен музикално-сценичен жанр, оказвайки наред с това влияние върху редица композитори. Във Виена Йозеф Байер написва валсовия балет „Куклената фея”. Кукленият балет дори се превръща в жанр, а като най-висше достижение на този жанр може да се изтъкне „Лешникотрошачката” от Чайковски.
„Копелия” е първият самостоятелен балет, поставен в България. Това се случва на 22 февруари 1928 година и е дело на основателя на съвременната българска балетна школа Атанас Петров. Той изпълнява ролята на Франц, а на Надя Винарова е поверена двойната роля на Сванилда и Копелия. Диригент е Цанко Цанков, сценографията е на Александър Миленков.

Съдържание

(По либретото на Артюр Сен-Леон и Шарл Нюитер)
Малък градски площад. И тази сутрин всички погледи привлича седналата на прозореца на къщата на майстор Копелиус чудна хубавица. Тя чете книга, без да обръща внимание на нищо около себе си. Предполага се, че това е Копелия, дъщерята на стария майстор. Франц не може да откъсне очи от четящата девойка, което пък кара сърцето на годеницата му Сванилда да се къса от ревност. Напразни са усилията й да отвлече вниманието на любимия си от загадъчната красавица. Франц се приближава до прозореца, помахва на Копелия и остава изненадан, че тя му кимва в отговор. Скрилата се наблизо Сванилда вижда всичко това. В същия миг на прозореца се появявва Копелиус и спуска пердето. Обзетата от ревност Сванилда излиза от скривалището си и обсипва с упреци годеника си; напразни остават усилията му да я успокои. Свадата между двамата е прекъсната от нахлуването на весело танцуващи младежи и девойки. Площадът се изпълва с хора. Пристига Кмета, който известява, че по случай утрешния празник на плодородието Херцога не само ще дари нова камбана на града, но и ще даде зестра на девойката, която се омъжи този ден. Сванилда е развълнувана – сватбата им с Франц е определена за следния ден, ала съмнението, че той все още я обича, не спира да я гризе, ето защо тя си наумява да изпита още веднъж чувствата му. Девойката взема един житен клас от приготвените за празника снопи, но той се прекършва в дланите й – според народното поверие това е знак, че на мъж като Франц повече не бива да се вярва. Веселите игри на младите продължават. Постепенно пада вечер и народът почва да се разотива. Старият майстор Копелиус поема към кръчмата. Няколко младежи го подкачат, но той ги отмества силом и продължава по пътя си си; по време на боричкането обаче изтървава ключа си. Сванилда вижда това и скришом прибира падналия ключ. И, водена от ревност и любопитство, влиза в къщата на майстора на кукли заедно с няколко приятелки. Франц, обсебен от мисълта отвърналата на поздрава му Копелия, също иска да се промъкне в дома й. Ала Копелиус, усетил, че ключа му го няма, се връща. Вида на отворената врата го кара мигом да се втурне вътре.
В работилницата на майстор Копелиус има какви ли не кукли. Сванилда и приятелките й предпазливо ги разглеждат. Интересът на Сванилда обаче е насочен преди всичко към дъщерята на Копелиус; с дебнеща походка тя доближава прозореца, дръпва завесата – и се оказва, че тайнствената хубавица е просто кукла. Във вихъра на радостния си танц Сванилда, без да иска, задейства механизмите на куклите и една по еднате затанцуват. Девойките се забавляват с танца на играчките. Когато обаче в къщата нахълтва разтревоженият Копелиус, те тутакси се разбягват, единствено Сванилда, възползвайки се от залисването на Копелиус около спирането на механизмите на куклите, се вмъква зад завеската, която скрива Копелия. През прозореца се прехвърля Франц, комуто ужасно се иска да види Копелия. Ала го очаква изненада – посреща го стария майстор. При това, вместо да го изгони, той поканва любезно младежа и дори му предлага чаша вино. Във виното обаче Копелиус е сипал приспивателно. Когато Франц обронва глава, Копелиус решава, че най-сетне е настъпил часът да сбъдне мечтата си – да вдъхне живот на любимата си кукла, отнемайки чрез заклинание жизнените флуиди от човек. Междувременно Сванилда се е предрешила в роклята на Копелия. Майстор Копелиус отправя заклинание след заклинание към Сванилда – Копелия. И наистина „куклата” започва да танцува. Възторгът на Копелиус е неизмерим. Танците на мнимата Копелия стават все по-неудържими; тя бута и събаря всичко, което й се изпречва в работилницата. Усетил, че нещо не е наред, Копелус надниква зад завеската и, съзирайки голата кукла разбира, че Сванилда се подиграва с него. Той я подгонва, но в този момент Франц се събужда и побягва с годеницата си. Разтревоженият Копелиус остава сам сред разхвърляните си кукли.
Паркът пред замъка на Херцога по време на празника на плодородието и посрещането на новата камбана. Сред множеството са и Сванилда и Франц. Девойката е получила обещаната от Херцога зестра. Идва Копелиус, който настоява да му бъдат заплатени щетите от погрома в работилницата. Сванилда предлага да му даде зестрата си, ала Херцогът не й позволява, а сам дарява стария майстор с една тежка кесия жълтици. Нищо вече не е в състояние да попречи веселбата на венчавката на Франц и Сванилда да започне…