Вълшебната Флейта

ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА – В. А. Моцарт

“ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА”
Опера в две действия от В. А. Моцарт
Либрето Емануел Шиканедер

Диригент – постановчик ЙОРДАН ДАФОВ
Режисьор – постановчик НИНА НАЙДЕНОВА
Диригент на хора МАРИЕЛА БОНЧЕВА – ЧОЛАКОВА
Сценография ДИМО КОСТАДИНОВ
Художник на костюмите ЛИЛИ КОСТАДИНОВА
Пластика ГРИША РОГЛЕВ
Концертмайстор ЙОРДАН КОВАЧЕВ
Действащи лица:
Зарастро
Тамино, принц
Говорител на посветените
Първи жрец на Слънчевото царство
Втори жрец на Слънчевото царство
Царицата на нощта
Памина, нейна дъщеря
Първа дама на Царицата на нощта
Втора дама на Царицата на нощта
Трета дама на Царицата на нощта
Първо момче
Второ момче
Трето момче
Папагено, ловец на птици
Папагена
Моностатос, негър
Първи мъж в броня
Втори мъж в броня
Действието се развива някъде в Ориента в приказно време.

История на създаването

„Вълшебната флейта” е последната опера на Моцарт. Писана е в годината на неговата смърт – 1791. Операта е в две действия, в популярната по онова време форма зигшпил, която включва едновременно говорни диалози и пеене. Създадена е по либретото на Емануел Шиканедер – известен за времето си актьор, режисьор, автор на пиеси, импресарио, както и извънреден ценител на таланта на Волфганг Амадеус. Още щом става директор на прочутия виенски театър „Ан дер Вин”, Шиканедер възлага на композитора да напише опера върху негово либрето. За сюжет избира приказната поема „Лулу, или Вълшебната флейта” от книгата на Виланд „Джинистан”.Моцарт е ентусиазиран – не само че отдавна мечтае да напише опера върху немски текст, а от „Отвличане от сарая” това все не му се удава, но е и много доволен от либретото – не само защото е на немски, а и понеже в него присъства всичко, което тогавашната публика харесва: приказен сюжет с чести смени на лирични и комични сцени, епизоди, наситени със символизъм, тайнствени обреди…
Моцарт работи с охота и вдъхновение и вече е доста напреднал в създаването на музиката, когато се налага Шиканедер почти изцяло да преработи либретото. Причината е предстоящата премиера на конкурентния тетатър „Маринели” на доста подобната приказна опера на Винцел Мюлер „Вълшебната цитра, или Каспар Фаготистът”, също по сюжет на Виланд. При преработката на либретото този път Шиканедер използва и мотиви от фантастичната поема на абат Терасо „Сетос”. В новото либрето са нанесени редица поправки и изменения, някои преди това отрицателни герои стават положителни – и обратно.
„Вълшебната флейта” е известна със съдържащата се в нея емблематична за масонството семантика (и Моцарт, и Шиканедер са членове на Масонската ложа). Творбата е вдъхновена също от философията на Просвещението и може да бъде разглеждана като алегория, проповядваща просвещенския абсолютизъм. Царицата на нощта персонифицира диаболична форма форма на обскурантизма или, според някои интерпретатори, съвременния Римски католицизъм. Нейният антагонист Зарастро пък символизира просвещенският суверен, който управлява, воден от принципи, базиращи се на разума, мъдростта и природата. Историята сама по себе си представлява портрет на пътя, който човечеството изминава в търсене на познанието: от хаоса, през суеверието, до разума по метода на пробата (Тамино) и грешката (Папагено), като крайната цел е да се превърне „Земята – във небесно царство, а смъртните – в богоподобни” (този куплет се повтаря във финала и на двете действия).
Въпреки създадените от новия текст затруднения, Моцарт работи с хъс и увлечение и успява да завърши операта през септември 1791. Премиерата е на 30 септември в извънградския „Фрайхаус театер”. Оркестърът дирижира Моцарт; в образа на Папгено се превъплъщава самият Шиканедер, а Царицата на нощта – роля, изискваща значителни вокални умения – е поверена на снахата на Моцарт Йосефа Хофер. Успехът на „Вълшебната флейта” е умопомрачителен. Изключително впечатлен от операта, Гьоте я нарича „утопична и странна приказка, в която се проповядват човешките добродетели: любов, трудолюбие и нравствено съвършенство.”
Стотното изпълнение на „Вълшебната флейта” е през ноември 1792 година. За зла участ, Моцарт не успява да стане свидетел на това важно събитие, тъй като, след кратко боледуване, умира няколко месеца по-рано – на 5 декември 1791, ненанвършил 36 години.
От премиерата си до днес „Вълшебната флейта” е между най-обичаните и най-често изпълнявани произведения във всички световни оперни театри.

Съдържание

Първо действие
Ловувайки в гората със свитата си, младият принц Тамино толкова се е увлякъл, че неусетно се е отделил от хората си и се е озовал в царството на Царицата на нощта. Залутан в неговите дебри, принцът внезапно е нападнат от огромна змия. Тамино пуска стрела срещу нея, но не улучва. Ужасен, принцът панически побягва, но влечугото бързо го настига. Омаломощен, Тамино пада в безсъзнание. Миг преди страховитата змия да го сграбчи обаче, като по чудо се появяват трите дами на Царицата на нощта и с вълшебните си копия убиват чудовището. Учудени от присъствието на красивия младеж в царството им, дамите се запътват да съобщят за него на своята господарка. Малко след това Тамино идва на себе си и съзира лежащата наблизо убита змия. В това време се приближава веселият и прекомерно бъбрив ловец на птици Папагено и тутакси започва да се хвали, че сам е сразил влечугото. Дочувайки лъжите на Папагено, трите дами решават да го накажат. Те заключват устата му с катинар, за да не може повече да мами, а заедно с това го и заклинат всеки път, щом докосне хляб, той да се превръща в камък, виното пък – във вода. От дамите на Царицата Тамино научава, че именно те самите са го спасили, и горещо им благодари. Дамите му показват портрет на Памина и младият принц мигом се влюбва в прелестната девойка. От тях той научава, че момичето е дъщеря на Царицата на нощта, която злият Зарастро е похитил и, помолен да помогне за спасяването й, без колебание се съгласява. Всъщност Памина действително е отвлечена от първожреца на Слънчевия храм Зарастро; истината обаче е, че той е сторил това единствено за да спаси девойката от злокобното влияние на жестоката й майка.Ненадейно пред Тамино се появява самата Царица на нощта. Тя се представя пред младежа като жена, чието сърце загубата на любимото й дете е сломила от скръб. Царицата умело успява да се възползва от силно влюбения в Памина принц и съумява да го накара да се изправи срещу „злия” Зарастро и да освободи девойката. Тамино решително заявява, че е готов на всичко, за да я спаси. Удовлетворена, Царицата на нощта изчезва, а дамите й освобождават Папагено от клетката, в която са го заключили, защото той трябва да придружи Тамино. Те дават на младия принц вълшебна флейта, а на ловеца на птици – чудодейни звънчета – предмети, които ще ги пазят от опасности. Тамино и Папагено потеглят на път, съпровождани от три момчета – гении.
Памина е успяла да избяга от замъка на Зарастро. По следите й е тръгнал нейният пазач – негърът Моностатос. Слугите ликуват, че девойката е успяла да се откопчи от тираничния и жесток Моностатос. Радостта им обаче не трае дълго. Негърът е заловил Памина и сега я връща обратно. Той заповядва на слугите да оковат момичето.
Моностатос заплашва Памина със смърт и когато тя, ужасена, пада в несвяст, вероломният негър изпъжда слугите, за да остане насаме с девойката. Когато успелият да се промъкне в покоите на Памина Папагено вижда страховития негър, се вцепенява от страх и се опитва да побегне. Надзирателят се уплашва не по-малко от странно облечения ловец на птици и сам панически побягва. Папагено разказва на девойката кой е и защо е дошъл; разкрива й също любовта на Тамино и я подканя незабавно да тръгне с него.
Трите момчета – гении са довели Тамино пред храма на Зарастро. Той тутакси се опитва да нахлуе в него, но в този миг пред него се изправя Говорителя – един от жреците, който му разкрива истината за Зарастро: колко добър, мъдър и справедлив е всъщност първожреца на Слънчевия храм. Разколебан и разкъсван от съмнение – дали наистина Зарастро е такъв, какъвто Говорителя го описва, и дали Царицата на нощта го е измамила, Тамино не може да реши на чия страната е правдата. Наред с това принцът се и тревожи жива ли е Памина. Когато му отговарят, че е жива, преизпълнен от радост, той засвирва с флейтата, дадена му от дамите на Царицата. Дочувайки звука на вълшебната флейта, Папагено тутакси задрънква в отговор със звънчетата, но за жалост двамата – Папагено и Тамино – се разминават. Когато ловецът на птици пристига с Памина, злият Моностатос и робите му ги залавят, а негърът нарежда да ги оковат. В този миг обаче Папагено зазвънява с чудодейните звънчета и ожесточените роби мигом се превръщат в кротки и добродушни хорица. Тържествени фанфари известяват появата на Зарастро. Памина незабавно се доближава до него и чистосърдечно му признава, че единствената причина да се опита да избяга е страхът й от Моностатос. Мъдрият Зарастро оценява искреността и честността на девойката, прозира нейната любов и заповядва Моностатос да бъде наказан.После отвежда Памина, като преди това обаче нарежда Тамино и Папагено да бъдат подложени на изпитания.

Второ действие
Жреците на слънчевото царство са се събрали на съвет. Зарастро, който е дълбоко убеден в неподправеността и духовността на Тамино, предлага принцът да бъде приет сред посветените – тези, които се стремят към мъдрост и добро. В началото Говорителят се колебае – той не е сигурен в качествата на Тамино, защото си спомня дързостта на младежа при първата им среща; Зарастро обаче се оказва твърде убедителен и в крайна сметка жрецът все пак отстъпва.
В тъмното преддверие на храма Тамино и Папагено тръпнат в очакване на първото си изпитание – страшна буря. За разлика от ужасения Папагено, Тамино смело устоява на страховитите мълнии и гръмотевици. Внезапно се появяват трите дами, сипещи обвинения в предателство и измяна, и със заплахи се опитват да накарат принца и ловеца на птици да се завърнат в лоното на Царицата на нощта. Тамино обаче остава непреклонен.
Памина е заспала в градината. Моностатос се възползва от това, прокрадва се безшумно до нея и за сетен път се опитва да я прелъсти. В този момент се появява Царицата на нощта, която изгонва коварния негър и заклева дъщеря си да убие Зарастро. Потресена, Памина категорично отказва. Вбесена от отказа й, Царицата я обсипва с яростни проклятия и си отива. Тогава Моностатос отново се приближава, домогвайки се до ласките на девойката – този път вече чрез заплахи. Неочаквано появилият се по време на тази сцена Зарастро веднага изпъжда наглия негър. Памина се опитва да оправдае майка си пред Зарастро и го умолява да не й отмъщава. Постепенно тя е започнала да прозира истинността в думите на мъдреца.
Във вътрешността на храма Тамино и Папагено са в очакване на второто си изпитание – мълчанието. Идват трите момчета – гении, които носят вълшебните звънчета и магическата флейта. Освен това са донесли и храна. Лакомият Папагено, без да губи време, се нахвърля на храната, Тамино пък мечтателно засвирва на флейтата. Водена от нежните й звуци, идва Памина. Тамино обаче остава безмълвен и тя, покрусена и огорчена, си отива. Зарастро е отредил и на Папагено подобно изпитание. Появява се младата и очарователна Папагена. Щом я зърва, ловецът на птици мигом се влюбва в нея и, запленен, забравил всичко пред красотата й, не устоява на изпитанието и проговаря.
Предстои главното изпитание за Тамино. Памина е доведена от Зарастро, за да се сбогува с принца. Тя е извънредно обезпокоена каква ще бъде участта му, но Зарастро й вдъхва кураж. Тамино бива отведен от жреците. Папагено, отдаден единствено на мечти за Папагена, се отказва от изпитанието. И ето, Папгена идва, но в образа на старица. Пленена от увлекателните истории, които ловецът на птици й разказва, девойката все пак се показва в истинския си образ. Папагено обаче все още не я заслужава.
Изтерзана и обезсърчена от ненарушимото мълчание на Тамино, Памина прави опит да се самоубие. Но за щастие се появяват трите момчета – гении, отнемат й ножа и я убеждават в любовта на принца.
Ето че е настъпило времето на последното от изпитанията на Тамино. Той трябва да премине през вода и огън. Двама облечени в брони мъже отварят вратите на храма, през които той трябва да влезе. Решена да бъде с него в сюблимния момент, Памина се спуска към принца. Тамино засвирва на флейтата и под нейните вълшебни звуци двамата успяват да преминат изпитанието.
Неспособен да се примири със загубата на Папагена, Папагено отчаяно търси въже да се обеси. Ненадейно пред него се изправят трите момчета – гении, които му напомнят за забравените чародейни звънчета. Окрилен, ловецът на птици незабавно засвирва и мигом Папагена се появява.
Царицата на нощта, нейните три дами и съюзилият се с тях Моностатос възнамеряват да убият Зарастро. Ненавистният негър е изменил на своя предишен покровител, подмамен от обещанието на Царицата да му даде дъщеря си за жена. Но преди да успеят да изпълнят пъкления си план, заговорниците са сразени от силите на доброто и биват погълнати от вечния огън.
Жреците са се събрали в храма на доброто и мъдростта, за да приемат в лоното си Памина и Тамино. Всред ликуващите възглаци на поданиците на царството на Зарастро двамата влизат в Слънчевия храм.