Дон Жуан

ДОН ЖУАН - В.А.Моцарт

“ДОН ЖУАН”
Опера в две действия от В. А. Моцарт
Либрето Лоренцо да Понте

Диригент – постановчик КРАСИМИРА КОСТОВА
Режисьор – постановчик АЛЕКСАНДЪР ТЕКЕЛИЕВ
Диригент на хора МАРИЕЛА БОНЧЕВА – ЧОЛАКОВА
Художник ИВАН ПОПОВ
Пластика ГРИША РОГЛЕВ
Концертмайстор ВАНЯ ЗЛАТЕВА

Действащи лица

Дон Жуан, млад, изключително безпътен благородник
Лепорелло, негов слуга
Командор (Дон Педро)
Донна Анна, негова дъщеря, сгодена за Дон Отавио
Дон Отавио
Донна Елвира, дама от Бургос, изоставена от Дон Жуан
Мазетто, млад селянин
Церлина, годеница на Мазетто
Действието се развива в Испания към средата на XVII век.

История на създаването

Противоречивата, но и харизматична личност на Дон Жуан извън всякакво съмнение е един от най-изкусителните образи за творците от всички области на изкуството. Той е станал герой на огромен брой художествени произведения – опери, балети, оперети, драми, комедии, романи, поеми, картини, скулптурни фигури, симфонични творби … За първи път легендата за неустоимия заклет авантюрист и покорител на женските сърца намира място като сюжет на сценично произведение в пиесата „Севилският съблазнител” (1630 г.) от испанския драматург Тирсо де Молина. След Молина ред писатели, между които Молиер, Голдони, Хофман, Байрон, Мериме и Пушкин, композитори като Глук, Даргомижски и Рихард Щраус създават произведения върху същия сюжет. Всепак едно от най-значимите от тях си остава операта на Моцарт.
През януари 1787 година Моцарт заминава с жена си за Прага на почивка у своя приятел и горещ почитател граф Тун. (големият успех на „Сватбата на Фигаро”, пожънат в чешката столица преди това, буди радостни очаквания у композитора). Там директорът на пражкия театър Бондини предлага на композитора да напише опера срещу възнаграждение от сто дуката. Моцарт приема задачата и се обръща към Лоренцо де Понте, либретист в двора на австрийския император Йосиф II. Поетът доста бързо успява да съчини либретото, като за основа на сюжета използва текста на либретото на Бартали, написано за операта на Дж. Гацинига, и през май 1787 композиторът започва работа над музиката на „Дон Жуан”. За бързината, с която е завършена тази опера, се разказват легенди. Една от тях е, че Моцарт пише прекрасната увертюра в деня на премиерата – 29 септември 1787 година в Прага. Спектакълът има невероятно голям успех. На следващата година операта е представена във Виена, като за австрийската постановка Моцарт прави известни поправки в партитурата. Премиерата на „Дон Жуан” в родната столица на автора обаче има твърде посредствен успех.
Операта „Дон Жуан” е един от върховете в творчеството на гениалния композитор. Това музикално-сценично произведение представлява едно рядко сполучливо съчетиние между драматична и комична опера. Сам авторът я нарича „драма джокоза” (весела драма). Драматургичното изграждане на творбата показва неповторимия усет на Моцарт към сценичното действие. В същото време всички музикални номера са висше съвършенство на музикалната форма. Образите са ярки, релефни и живи, изваяни с неповторимо майсторство. А увертюрата на „Дон Жуан” е една от най-големите и най-значителните Моцартови увертюри. По своя характер тя е свързана с музикалните образи на операта. Тази увертюра е едно от най-често изпълняваните оркестрови произведения на Моцарт.

Съдържание

Нощ в Севиля
Лепорелло, слугата на Дон Жуан, стои на стража пред дома на Командора, където тайно се е вмъкнал неговият господар в търсене на приключение при Донна Анна, дъщерята на Командора. Лепорелло оплаква своя пълен с премеждия и трудности живот като слуга на Дона. Ето и сега трябва да бди с часове в мразовитата нощ. От къщата се чува шум. При Донна Анна е влязъл не годеникът й Отавио, когото тя очаква, а напълно непознат мъж, който се опитва да я прелъсти. Тя отчаяно се съпротивлява и вика за помощ. Дон Жуан се опитва да избяга, но на виковете на дъщеря си се притичва Командора, който призовава непознатия на дуел. Донът се опитва да избегне схватката – нито девойката, нито баща й са го разпознали. Командорът обаче напада пръв и след кратък двубой пада, смъртно прободен от шпагата на Дон Жуан. Лепорелло и господарят му бързо побягват от местопрестъплението. Междувременно Донна Анна е повикала на помощ годеника си Дон Отавио, но вече е твърде късно: баща й е мъртъв. Над безжизненото тяло на стария рицар годениците се заклеват да отмъстят на убиеца.

Утро
Дон Жуан твърде бързо е забравил за среднощното кърваво произшествие и отново се е впуснал в приключения. Лепорелло, на когото Донът разказва поредната си авантюра, го упреква за неговите безкрайни похождения и го моли да промени този начин на живот. В същия момент се задава млада жена, която в монолог излива гнева си по неверен любим. Това е Донна Елвира. Хитрият прелъстител веднага започва да ухажва непознатата дама. Когато обаче тя вдига воала си, наглият съблазнител разпознава в нея една от многото си изоставени любовници, побързва да се отърве и незабелязано се измъква. Лепорелло разказва на измамената жена за безбройните авантюри на своя господар и я съветва да не скърби за него. Възмутена от коварството на бившия си любовник, Донна Елвира се заканва да отмъсти за поруганата си чест.

Край Севиля
По пътя се задава весела селска сватба. Щастливите младоженци са Церлина и Мазетто. Дон Жуан е привлечен от красотата на невестата и решава да се позабавлява по „своя” си начин – като я съблазни. За да осъществи целта си, той кани всички сватбари на пиршество в двореца си и нарежда на Лепорелло да ги води натам, а самият той изостава с Церлина. Мазетто се притеснява да остави младата си жена, но увещанията на знатния благородник и настояванията на Церлина го склоняват да тръгне с другите. За Дон Жуан никак не е трудно да плени и омае наивната Церлина, но в момента, в който я взема в обятията си, внезапно се появява Донна Елвира. Тя се опитва да спаси невинната девойка от вероломния прелъстител, изтръгвайки я от ръцете му, с което, разбира се, обърква плановете му. Появяват се Донна Анна и Дон Отавио. Те молят Дон Жуан, в когото разпознават единствено доверен стар приятел, да им помогне в търсенето на убиеца на Командора. В течение на краткия разговор обаче Донна Анна с ужас разпознава в гласа на Дона отдавна търсения убиец на баща си. Потресена, тя призовава Отавио да отмъсти на мерзавеца.

Градината пред замъка на Дон Жуан
Въпреки неуспехите си този ден, Дон Жуан не се е отказал да прелъсти Церлина и нарежда на Леполелло да почерпи щедро гостите, без да се скъпи на виното. В това време Церлина успокоява ревнивия Мазетто, който я упреква за прекаленото внимание, което оказва на знатния господар. А ето го и самият него – очарователно безгрижен и весел. Церлина иска да избегне срещата, но Мазетто я убеждава да остане, а сам той се скрива в близката беседка. Дон Жуан започва настоятелно да шепне нежни слова на младата жена, опитвайки се в това време да я вкара в беседката. Оттам обаче изскача разярения Мазетто. С присъщото си красноречие благородникът успява да го успокои и кани двамата в замъка си. Появяват се три маскирани фигури. Това са Донна Елвира, Донна Анна и Дон Отавио, които са дошли с намерението да отмъстят на прелъстителя-убиец. Без да ги познае, Дон Жуан нарежда на Лепорелло да покани и тях в замъка.

Бална зала в замъка на Дон Жуан
Всички се веселят. Насред всеобщия пир единствен Мазетто е обзет от тежки мисли и непрекъснато зорко следи танцуващата си любима. В разгара на танците влизат загадъчните трима маскирани. Дон Жуан се възползва от суматохата и привлича Церлина извън залата. Малко след това се чуват виковете й за помощ, танците спират, а Мазетто смело се спуска да я спасява. Дон Жуан излиза от неудобното положение, като обвинява своя слуга Лепорелло за вероломното нападение над Церлина. Донна Анна, Дон Отавио и Донна Елвира свалят маските си и изобличават Дон Жуан. Тогава те двамата с Лепорелло успяват да си пробият път и избягват.

Под балкона на Донна Елвира
След последния скандал, от който едва се е отървал жив, Лепорелло окончателно е решил да напусне своя господар. Кесията с жълтици, която му подхвърля Дон Жуан, обаче го отказва от намерението му. Донът е пред дома на бившата си любовница не заради нея, а заради красивата й камериерка. Но на балкона излиза не тя, а Донна Елвира. За да се освободи от нежеланото й присъствие, хитрият авантюрист веднага измисля план за действие: поканва Елвира да слезе на малка разходка, уж да й поиска прошка, а в това време сменя шапката и плаща си с тези на Лепорелло. Лепорелло, като истински предан слуга, умело играе ролята на своя господар и отвежда доверчивата Донна Елвира, омайвайки я с обяснения в любов. Останал сам, Дон Жуан запява серенада на кемериерката. Неочаквано към него се приближават група селяни, начело с Мазетто. Те търсят Дон Жуан, за да отмъстят за оскърблението, нанесено на Церлина. Не успяват да разпознаят авантюриста, облечен в дрехите на слугата си. Той ги праща след Лепорелло и Донна Елвира. Когато всички се спускат нататък, истинският Дон Жуан задържа Мазетто, набива го и избягва. Притичва Церлина, за да утеши оскърбения си мъж.
Лепорелло, притеснен от присъствието на Донна Елвира, вече се чуди как да се отърве от нея. Неочаквано пред тях се появяват Донна Анна и Дон Отавио, а малко след тях – Церлина и Мазетто. Всички вземат Лепорелло за Дон Жуан и и искат незабавно да го накажат. Донна Елвира напразно ги моли за милост. Оскърбените са неумолими. Отавио изважда шпагата си и приканва мнимия Дон Жуан да стори същото. Принуден от обстоятелствата, Лепорелло сваля шапката и плаща си и се разкрива. Отначало слугата се впуска в молби за милост, а после използва колебанието на другите и побягва.

В полунощ на гробищата на Севиля
След безбройните си приключения тук се срещат укриващите се от преследвачите си господар и слуга. Дон Жуан весело разказва на загрижения Лепорелло поредната си пикантна история. Изведнъж обаче го прекъсва странен и доста злокобен глас, който предупреждава Дона да не осквернява покоя на мъртвите. Оказва се, че и двамата са застанали пред каменната надгробна статуя на Камандора. Дон Жуан се надсмива над уплахата на Лепорелло и в цинизма си стига дори дотам, че подигравателно поканва статуята на вечеря в дома си. За огромен ужас на Лепорелло статуята приема поканата.

Зала в замъка на Дон Жуан
Домакинът е седнал на наредената за вечеря маса. Оркестър свири приятна музика, а той безгрижно яде и пие в компанията на млади и хубави жени. Неочаквано идва водената от зли предчувствия Донна Елвира, която моли Дона да промени безпътния си живот; очарователният любовник и авантюрист обаче не иска и да чуе и дори я кани на вечеря. Потресена от убийствената ирония, с която бива посрещната, Донна Елвира завинаги напуска дома на своя предишен любим. В този момент се чува удряне по вратата и за ужас на Лепорелло в стаята влиза каменната статуя на Командора. Стреснат е и самият Дон Жуан, който обаче не е страхливец и бързо съумява да се овладее, след което заповядва на Лепорелло да донесе още един прибор за госта. Статуята отказва вечерята и приканва Дон Жуан да се разкае за греховете си. Лепорелло тръпне в ужас… Гордият авантюрист обаче категорично отказва всякакво покаяние. Тогава статуята му подава ръка и Дон Жуан без страх също подава своята. В този миг блясва светкавица. Статуята изчезва. На земята остава да лежи Дон Жуан, пронизан от ледената мълния на смъртта.