Евгений Онегин

“ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН”

Опера в три действия от П. И. Чайковски
Либрето П. И. Чайковски и Константин Шиловски
По едноименната поема на Пушкин

Диригент – постановчик КРАСИМИРА КОСТОВА
Режисьор – постановчик АЛЕКСАНДЪР ТЕКЕЛИЕВ
Диригент на хора ВЯРА МИХАЙЛОВА
Концертмайстор ВАНЯ ЗЛАТЕВА
Действащи лица:
Ларина, помешчица
Татяна, дъщеря на Ларина
Олга, дъщеря на Ларина
Филипевна, бавачка
Евгений Онегин
Ленски
Княз Гремин
Ротни
Зарецки
Трикé, французин
Действието се развива в Петербург и на село през 20-те години на XIX век.

История на създаването

Времето от май 1877 до януари 1878 година за Чайковски е изпълнено с огромно напрежение. Тогава той завършва две от най-значителните си произведения – Симфония №4 и операта „Евгений Онегин”. На 7 януари 1878-а Чайковски пише на брат си Анатолий: „…Вчера и днес аз седях, без да стана, и днес завърших своята мила симфония.” Един месец по-късно, на 13 февруари същата година той съобщава на Анатолий: „…Днес завърших операта си и я изпратих”. В този ден той пише и до меценатката си Надежда фон Мек: „Днес изпитвам голяма наслада от съзнанието, че завърших две големи произведения (”Евгений Онегин” и Четвъртата симфония), с които отидох значително по-напред…”
Идеята за създаването на операта „Евгений Онегин”дава на Чайковски неговата състудентка от консерваторията, певицата Лизавета Лавровска. В писмото си от 18 май 1877 година до брат си Модест Чайковски пише: „Миналата седмица аз бях у Лавровска. Разговорът се водеше за сюжети и опери. Нейният глупав мъж дрънкаше невъобразими дивотии и предлагаше най-невъзможните сюжети. Лизавета Андреевна добродушно се усмихваше и изведнъж каза: „А бихте ли взели „Евгений Онегин”?” Тази мисъл ми се стори дива и аз нищо не отвърнах. След това, когато обядвах сам в кръчмата, се сетих за „Онегин”, замислих се и ми се стори, че идеята на Лавровска е възможна, увлякох се от нея и се реших. Отидох си в къщи, прекарах безсънна нощ, резултатът от която беше един сценарий на чудесна опера по текст на Пушкин…”
Чайковски възлага написването на либретото на Константин Шиловски, но и сам работи над него. В края на краищата от работата на Шиловски остават само стиховете на куплетите на Трикé, а всичко останало написва сам композиторът.
Премиерата на „Евгений Онегин” е на 29 март 1879 година. Операта се изпълнява от студенти на Московската консерватория под диригентството на Николай Рубинщайн. Скоро след това се поставя и в Болшой театър.
Първото представление на „Евгений Онегин” в България е изнесено от Оперната дружба през 1919 година с диригент Тодор Хаджиев и режисьор Христо Попов.

Съдържание

Вдовицата Ларина живее самотно в своето имение на село с двете си дъщери – Татяна и Олга. По случай приключването на жътвата селяните от имението донасят на господарката си един сноп жито и пеят песни. Годеникът на Олга, младият поет Ленски, идва на гости и води и своя приятел Евгений Онегин, който ужасно скучае тук на село. Мечтателната Татяна от пръв поглед се влюбва в Онегин.
Татяна е напълно завладяна от чувствата си към Онегин. Те не й дават и миг покой и девойката решава да напише писмо на своя избраник. В него девойката му признава любовта си и го моли за среща.
Татяна с трепет и вълнение очаква в градината Онегин. Той идва и вежливо, ала студено казва на девойката, че не може да отвърне с взаимност на нейните чувства. Отказът на Онегин напълно покрусява Татяна.
По случай именния ден на Татяна в имението на Ларина са дошли много гости. Французинът мосю Трикé, обграден от гостите, пее куплети, посветени на именничката. Ленски отново е довел Онегин, който дори и тук, на празненството, изпитва скука. За да се развлече и едновременно с това да подразни Ленски, Онегин започва да ухажва лекомислената Олга. Влюбеният Ленски е възмутен от фриволното държание на своя приятел и от суетността на годеницата си. Разгневен, той невъздържано отправя обвинения и обиди към Онегин. Избухва свада. Изпадналият в отчаяние Ленски хвърля ръкавицата си на Онегин. Напразно присъстващите се опитват да помирят приятелите. Те ще се дуелират на другия ден.
В ранното утро Ленски със секундантите си е пристигнал на уреченото за дуела място, мислите му обаче са отправени към Олга. Онегин пристига със закъснение и за секундант води своя камердинер. И двамата бивши приятели осъзнават цялото безмислие на този дуел, ала „изостреното” им чувство на достойнство и криворазбрана гордост не им позволяват да се сдобрят. Секундантът Зарецки дава знак, отеква изстрел и Ленски пада мъртъв.
След смъртта на Ленски Онегин е заминал задълго в чужбина. Завърнал се в Петербург, той е поканен на бала в дома на своя стар приятел княз Гремин. За своя голяма изненада Онегин разпознава в съпругата на Гремин Татяна. Князът разказва на Онегин за щастливия си живот и му представя своята жена. Татяна хладно и резервирано поздравява Онегин и веднага след това се отдалечава. Онегин едва сега разбира какво е изгубил, отблъсвайки с пренебрежение нейната любов. За пръв път в живота синадменният Онегин е обхванат от изпепеляващи чувства и решава на всяка цена да се срещне с Татяна.
Татяна все още обича Онегин и сега с вълнение чете неговото писмо. Влиза самият Онегин. Без да дочака отговор, той е дошъл при нея и й разкрива пламналата в сърцето му любов. Татяна му разказва за своите страдания, но на молбите за прошка на Онегин отговаря, че миналото никога няма да се върне. Тя ще остане вярна на своя съпруг.
Отчаяният Онегин отново остава сам в света…