Жизел

„ЖИЗЕЛ”

Жизел

Балет в две действия по музика на Адолф Адам
Либрето Теофил Готие и Жул–Анри Верноа дьо Сен-Жорж
Хореография Жан Корали, Жул Перо и Мариус Петипа
Редакция Леонид Лавровски

ЕМИЛ ЙОРДАНОВ

ВЕСА ТОНОВА

ГАЛИНА КАЛЧЕВА

 

ЖИЗЕЛ

Балет по музика на Адолф Адам

Либрето Теофил Готие и Жул-Анри Верноа дьо Сен Жорж

Хореография и режисура проф. ПЕТЪР ЛУКАНОВ

Сценография  ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА – СТОЙНОВА

Костюми ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА – СТОЙНОВА

Действащи лица

Жизел, селска девойка
Алберт, принц, преоблечен като селянин
Мирта, Кралица на вилисите
Ханс, лесничей
Вилфред, оръженосец на Алфред
Двойка вилиси
Херцога, баща на Батилда
Батилда, годеница на Алфред
Берта, майка на Жизел

История на създаването

Идеята за написването на балета „Жизел” е на френския писател Теофил Готие (1811 – 1872). Поражда я едно старинно поетично предание, на което се натъква в книгата „Германия” на Хайнрих Хайне: „ В една част на Австрия има легенда от славянски произход. Това предание е за танцуващи привидения, известни под името вили. ( Вилите или вилисите са фантастични зли и отмъстителни същества. В българската народна поезия вилисите отговарят донякъде на така наречените вили – самовили или самодиви. Те обаче невинаги са жестоки и коварни. ) Вилите са годеници, умрели преди сватбата си. Бедните млади създания не са намирали покой в гроба, тъй като приживе не са задоволили желанието си да танцуват. Затова те излизат среднощ от гробовете си, събират се на групи край големите пътища и причакват минувачи. Тежкò и горкò на момъка, когото срещнат! Увличат го в буйни непрекъснати танци, без отдих, докато падне мъртъв от изтощение…”
Завладян от идеята, Готие привлича за сътрудник опитния оперен и балетен драматург Верноа дьо Сен-Жорж (1801 – 1875), с когото написват либретото. Предлагат го на Адолф Адам. Композиторът тъкмо е завършил най-новия си балет „Хубавицата от Ган” и премиерата му е вече насрочена. Либретото изпълва Адам с такова възхищение и творчески ентусиазъм, че той предлага на директора на Парижката Гранд Опѐра Прийе да отложи премиерата на „Хубавицата от Ган”, като вместо това поставят „Жизел”. Задължава се да напише музиката максимално бързо и наистина само два месеца по-късно, през март 1841, завършва „Жизел”.

С хореографията се заема Жул Перо (1810 – 1892), талантлив балетмайстор и танцьор, а главната роля е възложена на жена му, блестящата балерина Карлота Гризи (1819 – 1899). Подготовката преминава твърде драматично. Гризи започва роман с партньора си Люсиен Петипа (по-голям брат на Мариус Петипа), който ще изпълнява ролята на принц Алберт, и дълбоко разстроеният Жул Перо напуска театъра. ( Година по-късно той ще постави „Жизел” в Лондон” с огромен успех.) Довършването на постановката в Париж поема директорът на оперния балет Жан Корали (1779 – 1854). Образът на Мирта е поверен на Адел Дюмилатр. На премиерната вечер – 28 юни 1841 година – се изпълнява и операта „Вълшебният стрелец” от Вебер. След Париж „Жизел” триумфира в Лондон, Виена, Санкт Петербург, Милано, Ню Йорк, в цял свят, непрекъснато…

Много хореографи правят свои версии, като значително се отклоняват от оригинала, някои поставят балета в три действия. Повечето обаче се придържат към хореографията на Перо – Корали.
Под влияние на „Жизел” и с надеждата за подобен успех се пишат доста приказно – вълшебни балети, малко от тях обаче се задържат дълго на сцената. Дори първата опера на Джакомо Пучини, „Вилиси”, завършена доста години след създаването на „Жизел” – през 1883-а – има сходен сюжет.
След Карлота Гризи най-емблематичните балетни артистки пресъздават образа на Жизел – Мария Тальони, Фани Елслер, Анна Павлова, Тамара Карсавина, Галина Уланова, Марго Фонтейн, Раиса Стручкова, Мая Плисецкая…

В България „Жизел” се поставя сравнително късно – на 19 декември 1947 година в Софийската народна опера. Хореографията е на Анастас Петров, сценографията и костюмите – на Нева и Никола Тузсузови, дирижира Константин Илиев; в главните роли се представят първите сили на балета: Лили Берон танцува в ролята на Жизел, Иван Дешев е Алберт, Валя Вербева – Мирта. Играе се в една вечер заедно с „Болеро” на Равел.

Съдържание

Първо действие
По гроздобер в малко, обляно от слънце селце край гората. Тук живеят прости, искрени и сърдечни хора. Младият принц Алберт е запленен от красотата на селската девойка Жизел. Преоблечен като селянин, за да не издаде своя знатен произход, той иска да се срещне с нея. Напразно оръженосецът му Вилфред се опитва да го вразуми – Алфред е напълно завладян от прелестното момиче. Жизел също се влюбва в непознатия красавец. Двамата взаимно разкриват чувствата си. Лесничеят Ханс, отдавна въздишащ по Жизел, предупреждава девойката, че Алберт ще й донесе единственонещастие, опитвайки се да я убеди, че избранникът и всъщност е не прост селянин, апреоблечен принц, който всъщност я заблуждава. Жизел смята, че Ханс постъпва така единствено от ревност, а Алфред прогонва лесничея. Берта моли дъщеря си да не танцува толкова много, тъй като има слабо сърце, но Жизел не иска и да чуе: тя е щастлива! Опияненена е от слънцето, от синьото небе, от песента на птиците и най-вече от чистата и неподправена любов. Тя обича и вярва, че също е обичана! Откъм гората долитат звуците на ловджийски рог. Пристига Херцога със свитата си и група ловци; с тях е и дъщеря му Батилда, годеницата на Алберт. Простодушните селяни радушно посрещат височайшите гости. Смутен от тази неочаквана среща е единствено Алберт, който побързва да се скрие, преди да го забележат. Танците на Жизел предизвикват всеобщ възторг, а Батилда й подарява златна огърлица. Гостите се оттеглят, за да си починат. Жизел продължава да танцува с приятелките си. Алберт се завръща при любимата си. Изневиделица се появява Ханс, който отблъсква Алберт от Жизел. Грубостта на лесничея буди всеобщо възмущение. Тогава обезумелият от ревност Ханс, който се е промъкнал в дома, който предрешеният принц обитава в селото, и е взел откритата там сребърна шпага с благороднически герб , го изобличава, разкривайки на всички знатния му произход. Настъпва смут. Ханс надува ловния си рог. Жизел е потресена от коварството и притворството на своя възлюблен. Нима Алфред я е излъгал? Тръбният зов привлича Херцога и свитата му. Странното облекло на принца буди у тях изумление. Жизел се обръща с питащ поглед към Батилда, която високомерно й показва годежния си пръстен. Разбрала горчивата истина, девойката хвърля в краката на своята съперница златната огърлица. В този миг рухва целият неин чист и наивен свят, всичките й надежди и мечти. Болното й сърце не издържа ужасния удар и тя пада мъртва.

Второ действие
Полунощ. На обляната от лунна светлина поляна край селското гробище се появяват призрачните вилиси, тези зли и отмъстителни създания. Облечени в широки бели ризи, с коси, увенчани с цветя, вилисите подемат своя вихрен танц. Неутешимият, изтерзан от угризения и скръб Ханс е дошъл при гроба на Жизел. Внезапно плъзналите отвъдни сенки обаче всяват неистов ужас в душата му и лесничеят побягва. Лунната светлина облива поляната и от сенките изплува Мирта – кралицата на вилисите. Тя събира посестримите си край гроба на Жизел. По волята на Мирта, призрачната девойка се въздига от своя гроб и се включва в лудешкия танц. Чуват се приближаващи се стъпки. Вилисите прекъсват танца си и се скриват. Оттекващите в дълбоката нощ стъпки са на покрусения и изтерзан Алберт. Той също е съсипан и не може да забрави мъртвата Жизел. Пред сломения принц изниква видението на Жизел. Той мигом се спуска към нея, но тя се стопява в мрака. Извън себе си от вълнение, Алберт изтичва след нея. На поляната се втурва преследваният от вилисите Ханс. По заповед на Мирта те закръжават около момъка в зловещ отвъден хоровод, без да му позволят дори и за миг да спре, докато той, останал без капка сила, не пада, бездиханен, на земята. Страшната участ на лесничея сега грози и Алберт. Той се опитва да се отскубне, ала е хванат и принуден да затанцува със зловещите вилиси. Гибел заплашва и принца. Злата Мирта заставя Жизел да се включи в танца.Девойката започва да танцува с Алберт, единствените сили на когото вдъхва единствено любовта му към Жизел, както и нейната към него.Дълго продължава танцът. В далечината църковната камбана удря четири пъти. Последните звезди чезнат в небето. Зазорява се. Вилисите вече губят силата си.Мирта бавно отстъпва към гроба, олюлява се и изчезва. Алберт е спасен. Любовта е надвила смъртта. Ала Жизел също е обречена: те се обляга на ръката на своя принц и примирено се отправя към своя гроб. Те двамата не ще се срещнат никога повече на този свят. Смазаният от скръб Алберт откъсва роза от гроба на Жизел. Тя, прелестната девица, любимата, завинаги ще остане да живее в паметта му – като вечно съжаление за изгубената любов, по-силна от самата смърт.