Любовен Еликсир

“ЛЮБОВЕН ЕЛИКСИР”

Комична опера в две действия от Гаетано Доницети
Либрето Феличе Романи
По френското либрето на Еужен Скриб на операта на Даниел Обер „Напитката”

Диригент – постановчик ХРИСТО ИГНАТОВ
Режисьор – постановчик НИНА НАЙДЕНОВА
Диригент на хора МАРИЕЛА БОНЧЕВА – ЧОЛАКОВА
Сценография МАРИЯ ДИМАНОВА
Хореография БОРЯНА СЕЧАНОВА
Концертмайстор ЙОРДАН КОВАЧЕВ
Действащи лица:
Адина, заможно селско момиче
Неморино, млад селянин, влюбен в Адина
Белкоре, сержант
Доктор Дулкамара, лекар – шарлатанин
Джанета, селска девойка, приятелка на Адина
История на създаването

45-годишният Доницети пише своята четиридесета по ред опера, „Любовен еликсир” (“L’elisir d’amore”) в Неапол, а текстът е на Феличе Романи (1788 – 1865) – автор на внушителен брой оперни либрета, послужили за основа на творби на най-големите италиански композитори (освен Доницети, още Росини, Белини, Меркаданте), а така също и на редица чуждестранни композитори, между които и Майербер.
В основата на сюжета стои поверието за отвари от вълшебни билки и питиета, с помощта на които може да се спечели обичта на любимия човек (в „Тристан и Изолда” Вагнер също използва една старинна легенда за чудотворно любовно питие). Феличе Романи базира своето либрето на елементи от сюжета на една задържала се доста дълго на сцената опера – „Напитката” (“Le philter” от 1831 година) от френския композитор Даниел Обер по текст на Еужен Скриб. След като Доницети получава либретото, той написва операта едва за 15 дни в началото на 1832. Макар и създадена в къс срок и по този „припрян” начин, “L’elisir d’amore” е атрактивна, тъй като в нея са иронизирани редица страни на италианския начин на живот. Премиерата на „Любове еликсир” е на 12 май същата година в Миланския “Teatro della Cаnobbiana” и пожънва огромен успех.Веднага след първия спектакъл са обявени още 30, а билетите за тях са разпродадени почти незабавно.
В България „Любовен еликсир” е играна за пръв път през 1934 година в Софийската народна опера в постановка на диригента Асен Найденов и режисьора Христо Попов.

Съдържание

Първо действие
Младежът Неморино, влюбен в младата си и хубава съселянка Адина, страда силно, тъй като обектът на неговите копнежи не му отговаря с взаимност, а вместо това неизменно му подхвърля заядливи забележки и закачки, и мисълта как да спечели любовта на девойката го измъчва непрестанно. Застанал до оградата на дома на Адина, Неморино подслушва разговора й с Джанета, в който Адина разказва на своята приятелка легендата за Тристан и Изолда. Чувайки как Тристан е изпил вълшебно питие, с което си спечелва любовта на Изолда, Неморино решава непременно да се сдобие с подобен еликсир. Дочуват се барабани, под звуците на които в селото влизат отряд войници, начело със стройния и привлекателен сержант Белкоре – също влюбен в Адина. Белкоре поднася на девойката букет цветя и започва дръзко и самоуверено да я ухажва, което причинява нови страдания на нещастния Неморино. Белкоре успява да убеди Адина да покани него и хората от взвода му в чифлика и да ги нагости. Девойката подхвърля поредната закачка към Неморино, което съвсем го отчайва. Адина, смилявайки се над сломения младеж, го поканва заедно с другите.
На селския площад. Пощенският рог известява пристигането на дилижанса и събира на площада всички селяни. От колата излиза непознат чужденец и селяните се питат какъв е той, дали пък не е граф? Или маркиз? Оказва се, че това е доктор Дулкамара, който веднага започва да се хвали, че лекува всички болести на света с лекарствата, които носи със себе си. Селяните се струпват и започват да купуват неговите балсами и лекове; към Дулкамара се приближава и Неморино. Той смутено го пита има ли от вълшебното питие на Тристан и Изолда, а хитрият шарлатанин незабавно предлага „плацебо” на момъка, като му казва, че еликсирът ще подейства само ако се вземе след един ден (когато всъщност Дулкамара вече ще си е заминал от селото). Преизпълнен от щастие, Неморино плаща скъпо и прескъпо с последните си пари за обикновеното вино, което му е продал Дулкамара. Сега вече младежът е убеден, че ще спечели любовта на Адина, ала не му се чака цял ден и, нетърпеливо отваряйки бутилката, я изпива на един дъх. Развеселен от виното, Неморино започва да пее, да се шегува, да закача другите девойки, без да обръща абсолютно никакво внимание на Адина. Момичето, което всъщност също е влюбено в Неморино, но пази чувствата си в тайна, е дълбоко оскърбено. За да го накаже, Адина заявява на сержант Белкоре, че е съгласна да стане негова жена – ако той желае, могат да се венчаят още същия ден. Думите на Адина карат Неморино незабавно да изтрезнее; отчаян, той моли Адина да отложи сватбата си поне за следващия ден, а щастливият Белкоре кани всички на сватбеното тържество.

Второ действие
Дворът на Адининия чифлик. Гостите са вече дошли, за да присъстват на сключването на брака между Адина и Белкоре. Сред тях е и доктор Дулкамара. В същото време единствената си надежда обезсърченият Неморино възлага на чудодейния „еликсир” на доктора; за нещастие обаче е похарчил и последната си стотинка за първата бутилка. За да се сдобие с пари за нова, младежът решава да стане наемен войник. С получените от Белкоре двайсет скуди момъкът тръгва да търси доктора. Неочаквано обаче се разнася новината (правдоподобна, тъй като идва от селския куриер), че вуйчото на Неморино се е споминал, като му е оставил цялото си състояние. Само Неморино все още не знае нищо. Междувременно той е открил Дулкамара, купил е нова доза „еликсир”и сега отново е под „опияняващото” му въздействие. Още първата девойка, която среща, започва да го ухажва. Това е научилата вестта за новопридобитото богатство на Неморино Джанета. Неморино не е изненадан ни най-малко. Той е повярвал в силата на чудотворното питие. Адина, която също не подозира, че Неморино е вече богат, е силно смутена и озадачена от вниманието, с което го обграждат всички девойки от селото.
Но може би най-изненадан от действието на своя „еликсир” е доктор Дулкамара. Щарлатанинът трудно може да повярва в магическата му сила, но въпреки това се осмелява да го предложи и на Адина, защото разбира, че и тя самата страда от нещастна любов. От думите на Дулкамара и на селяните момичето разбира, че Неморино вече на два пъти е купувал от чудодейното питие, за да спечели любовта й. Втората бутилка младежът е заплатил с цената на свободата си, като се е продал за наемен войник…. Това подтиква Адина да се реши да разкрие чувствата си. Тя дава на Белкоре двайсет скуди, в замяна на които получава разписката на Неморино. После повиква любимия си и, подавайки му документа, му казва, че е съгласна да стане негова жена. Неморино е поразен от внезапно споходилото го щастие. Самият Белкоре не е кой знае колко опечален – така или иначе, хубавите жени по света няма да сесвършат… Дулкамара също е доволен – той не смогва да изпълни поръчките на всички хора, които искат да си купят от неговия „любовен еликсир”…