Хубавата Елена

“ХУБАВАТА ЕЛЕНА”

Комична опера в две действия от Жак Офенбах
Либрето Анри Мейак и Людовик Алеви

Диригент – постановчик ЮЛИ ДАМЯНОВ
Режисьор – постановчик АЛЕКСАНДЪР ТЕКЕЛИЕВ
Диригент на хора МАРИЕЛА БОНЧЕВА – ЧОЛАКОВА
Сценография БОРИС СТОЙНОВ
Художник на костюмите ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА – СТОЙНОВА
Хореография ГРИША РОГЛЕВ
Концертмайстор ЙОРДАН КОВАЧЕВ
Действащи лица:
Парис, син на царя на Троя Приам
Менелай, цар на Спарта
Елена, царица на Спарта, съпруга на Менелай
Меркурий, бог – вестител
Юнона, царица на олимпийските богове, жена на Юпитер
Венера, богиня на любовта
Минерва, богиня на мъдростта, науката, занаятите и войната
Калхас, Великжрец на Зевс
Агамемнон, цар на царете
Орест, син на Агамемнон
Ахил, тесалийски герой, цар на Фтиотис
Аякс I, цар на Саламис
Аякс II, цар на Локрианс
Филоком, прислужник на Калхас
Бакхис, прислужница на Елена
Парфенис, куртизанка
Лаена, куртизанка

История на създаването

Премиерата на „Хубавата Елена” се състои на 17 декември 1864 в Парижкия вариететен театър с Хортенз Шнайдер и Жозе Дюпюи в главните роли и е незабавен успех и според публиката, и според музикалните критици. Всички до такава степен я обикват и й се наслаждават, че – безпрецедентен случай! – тя бива играна 700 пъти последователно. Следват премиери на „Хубавата Елена” във Виена (1865), Берлин (1865), Лондон (1866) и в Чикаго – година по-късно, през 1867-ма. Серия от спектакли на творбата има и в Ню Йоркската опера – от 13 април 1871 г.

Съдържание

Празникът на бог Адонис в Спарта. Народът носи своите дарове в храма, а царица Елена идва, за да помоли Адонис да я дари с любов. Великият жрец Калхас посреща и сина на Агамемнон – Орест, заедно с веселата му компания.
Елена слуша замечтана предсказанията на Великия жрец – от планината Ида ще слезе млад овчар, когото царицата горещо ще залюби. Предсказанието се сбъдва, но дали това се случва без намесата на Калхас?
На планината Ида трите богини Минерва, Юнона и Венера спорят коя е най-красива. Меркурий извиква Парис – синът на Приам, цар на Троя, изпратен от баща си наблизо да пасе стадата му. Дава на младия овчар златна ябълка – награда за най-красивата богиня, и го кара да разреши спора. Парис пренебрегва властта и могъществото, обещани му от Минерва и Юнона и избира Венера, която ще го дари с любовта на най-красивата жена на земята. Това е царица Елена!
Парис жадува да я види и когато Калхас му я представя, помежду им незабавно пламва любовна страст.
На жертвоприношението Менелай не смее да убие жертвеното животно. Парис извършва ритуала и се разкрива, че не е прост овчар, а син на Приам.
Парис моли Клахас да отстрани Менелай за ден-два. Великият прорицател изведнъж чува с помощта на „магическата „магическата гръмотевица” на своя слуга Филокон пророческа вест от небето – Менелай тутакси трябва да замине за Крит, за да принесе именно там жертва на разгневения Зевс.
Менелай е в Крит, а на иначе „достойната” царица Елена й става все по-трудно да опази семейната чест. Цялото отбрано общество на Спарта воглаве с Калхас се весели сред много вино и смях, а Елена тихо заспива в спалнята си, като моли Великия жрец да стори тъй, че Парис да й се присъни.
И Парис с помощта на Калхас й се „присънва”. Елена сама не осъзнава сън ли е това, или не е. И на двамата обаче им се налага набързо да се „събудят”, защото неочаквано идва Менелай. Той се опитва да направи сцена, но сам става виновен според общественото мнение, понеже не е предупредил предварително жена си кога ще си пристигне у дома.
Калхас съзира в ситуацията удобен повод, за да удовлетвори желанията на войнолюбивите крале. Напразни остават усилията на Менелай да предотврати скандала – Елена все пак ще го напусне, ще замине с Парис и така ще започне нова война – Троянската!