Травиата

ТРАВИАТА - Дж.Верди


“ТРАВИАТА”
Опера в четири действия от Джузепе Верди
Либрето Франческо Мария Пиаве
По романа на Александър Дюма-син „La dame aux camélias” („Дамата с камелиите”)

Диригент – постановчик КРАСИМИРА КОСТОВА
Режисьор – постановчик АЛЕКСАНДЪР ТЕКЕЛИЕВ
Диригент на хора МАРИЕЛА БОНЧЕВА – ЧОЛАКОВА
Художник ИВАН ПОПОВ
Хореография ГРИША РОГЛЕВ
Концертмайстор ЙОРДАН КОВАЧЕВ
Действащи лица:
Виолета Валери
Алфред Жермон
Жорж Жермон, негов баща
Флора Бервоа, приятелка на Виолета
Барон Дюфол, приятел на Алфред
Маркиз д’Обини, приятел на Флора
Анина, прислужница на Виолета
Виконт Гастон дьо Леторие, приятел на Алфред
Доктор Гренвил
Жозеф, прислужник на Виолета
Слуга на Флора

История на създаването

Премиерата на „Травиата” е само 45 дни след тази на „Трубадур”. През 1848-ма излиза от печат романът на Александър Дюма-син „Дамата с камелиите”. Той вдига изключително голям шум. За никого в Париж не е тайна, че първообразът на Маргьорит Готие е Мари Дюплеси, починала на 23-годишна възраст, докато двамата Дюма пътешестват из Испания и Алжир, а първообразът на Арман – самият автор. Той и не крие този факт, но добавя, че въпреки всичко, романът не е автобиографичен, а само опит да бъде показан морала и предразсъдъците на част от тогавашното общество, живота в Париж от 19 век – игрив като току-що отворена бутилка шампанско и коравосърдечен като сивото утре на следващия ден.
Когато през 1852 Верди се натъква в Париж на преработения в драма роман на Дюма-син „Дамата с камелиите” с известната актриса Дош в ролята на Маргьорит, той възлага на постоянния си литературен сътрудник Франческо Мария Пиаве да напише либретото. Там съдържанието на драмата е предадено в съкратен вид и с някои промени, включително и на имената: Маргьорит става Виолета, Арман – Алфред, а операта – „Травиата” (което на италиански значи „безпътна”). Веднага след като завършва партитурата на „Трубадур”през ноември през 1852, Верди се залавя за писането на „Травиата” и до края на годината голяма част от музиката е завършена. През януари следващата година той споделя в едно свое писмо: „Операта за Венеция („Травиата”) ми създава толкова труд, че едва намирам време за ядене и няколко часа за сън…”
Премиерата на „Травиата” е на 6 март 1835 година във Венеция с певицата Донатели в главната роля. Операта е посрещната студено. На следващия ден Верди пише на приятеля си Емануеле Муцио: „Снощи „Травиата” претърпя фиаско. Дали вината е моя, или на певците, ще отсъди времето.” И действително по-късно „Травиата” става най-популярната опера на Верди. Тя се играе непрекъснато и навсякъде. Вече е невъзможно да се преброят нейните изпълнения даже в отделните оперни театри. Въпреки това отначало тя е била приета с резерви от мнозина, в това число и от видни музиканти. Например руският композитор и музикален писател Серов твърди: „Последното действие се състои от една сцена и тя е: умирането на млада жена от туберкулоза. Ефектът не е драматически, а патологически; картината не е оперна, а болнична.” Ала времето опровергава тези думи. Сам Дюма-син признава, че „След петдесет години никой няма да си спомня моята „Дама с камелиите”, но Верди я обезсмърти.” През 1867-ма писателят отбелязва на друго място: „Днес вече не може да се напише „Дамата с камелиите”. Тя не само няма да бъде вече истинска, но ще бъде невъзможна.”
У нас „Травиата” е една от първите постановки на Оперната дружба. Тя е поставена през 1910 година под диригентството на Тодор Хаджиев и режисурата на К. Михайлов – Стоян.

Съдържание

Първо действие
В салона на красивата куртизанка Виолета Валери парижкият “деми монд” празнува
нейното оздравяване и връщането й към светския живот. Виконт Гастон дьо Леторие е дошъл със своя приятел Алфред Жермон – почтен младеж, току-що пристигнал от провинцията. Още щом съзира прелестната Виолета, Алфред се влюбва в нея. Пленен, той вдига възторжена наздравица в нейна чест. Виолета е развълнувана. Нима тя, светската жена с толкова много поклонници, досега не е изпитвала тези чувства? В това време в съседната зала танците вече започват. Всички се отправят натам. Виолета също понечва да ги последва, но почувствала внезапна слабост, сяда да си почине. Алфред остава при нея. Младежът разпалено я упреква за живота, който води. За да прикрие вълнението си, Виолета отвръща на пламенните му думи с шеги. Накрая му подарява една камелия и го поканва на следващия ден отново да я посети. Гостите започват да се сбогуват. Преизпълненият от щастие Алфред също си тръгва. Виолета обаче не може да престане да мисли за него. Девойката е объркана – от една страна, тя усеща, че в сърцето й се зараждат чувства към младежа; от друга страна, се пита дали тази любов няма да й донесе единствено страдания?…

Второ действие
Алфред е събудил у Виолета неподозирано дълбоки и неизпитвани досега чувства. Вече три месеца влюбените живеят щастливо в наета в околностите на Париж вила. Но спестяванията на Виолета са на привършване и в търсене на изход тя, тайно от Алфред, започва да разпродава вещите си. Разбрал случайно от Анина за материалните затруднения на Виолета, Алфред незабавнозаминава за Париж, за да търси пари. Останала сама, Виолета разсеяно преглежда пощата. Между писмата има и едно от Флора, в което тя кани приятелката си на бал с маски. Подобен род забавления обаче вече не привличат младата жена.
Неочаквано във вилата пристига Жорж Жермон – бащата на Алфред. Той обвинява Виолета, че проваля живота на сина му, а тяхната връзка компрометира честта на фамилията Жермон. Виолета се опитва да защити любовта си. Тя разказва на бащата на Алфред за тежката си болест и го уверява, че любовта й към Алфред е единственото, което й дава сили все още да продължава да живее. Трогнат от искреността и дълбочината на нейните чувства, Жермон й обяснява мотивите за своето идване – в скоро време предстои дъщеря му да се омъжи, а връзката на брат й с куртизанка би могла да осуети планираната женитба. Когато чува това, благородната Виолета се съгласява да бъде изкупителна жертва и да се откаже от собственото си щастие.Тя пише на приятелката си Флора писмо, в което съобщава, че приема поканата й за бала, на който преди това е отказала да присъства. След това написва и прощална бележка на Алфред и заминава за Париж. Алфред се прибира и прочита бележката, но отказва да повярва, че Виолета го е напуснала завинаги. Напразни са усилията на баща му да го успокои –Алфред е видял ипоканата на Флора и тълкува прощалното писмо на Виолета по различен начин. Младежът е убеден, че именно балът с маские истинската причина за заминаването на Виолета. Изпълнен със съмнения, изгарян от обида и ревност, Алфреднезабавно потегля за Париж.

Трето действие
Балът с маски в дома на Флора е в разгара си. И последните поканени вече са тук и всички вкупом шумно и невъздържано се веселят. Появява се и Алфред. Извън себе си от вълнение, той сяда край игралната маса. Гостите оживено коментират изненадващата им раздяла с Виолета. В този момент влиза самата Виолета, придружавана от отдавнашния си обожател граф Дюфол. Товаокончателно изважда младия човек от релси. Неочакваната среща с любимия прави страданието на Виолета съвсем непоносимо. Дюфол също се чувства неловко, сядайки на масата срещу Алфред. Двамата започват игра на карти, в която залаганите суми стават все по-големи, а Алфред печели непрекъснато. След играта младежът се приближава до Виолета, молейки я да му каже истинската причина за раздялата им, но, вярна на даденото пред баща му обещание, Виолета отказва. Обърканите й и мъгляви обяснения карат Алфред окончателно да обезумее. Обзет от неистова ревност и без да е в състояние да се владее повече, той демонстративно пред смаяните погледи на всички хвърля спечелените на карти пари в краката на Виолета. Ето, тази сума й се полага за тримесечната й любов към него! Пито – платено! Сразена от обида и унижение, Виолета припада. В този миг влиза Жорж Жермон. Когато разбира какво е сторил току-що синът му, старецът гневно го упреква пред всички за жестокостта и цинизма му. Обзет от отчаяние, покрусеният Алфред побягва.

Четвърто действие
Спалнята на Виолета. След скандала у Флора и без това крехкото здраве на болната от туберкулоза куртизанка рязко се е влошило. Виолетаусеща приближаването на своя край и не желае да вижда никого. Напразни са усилията на доктор Гренвил да й вдъхне кураж и воля за живот. Младата жена знае, че и сам докторът не вярва на думите си. Тя чувства настъпването на смъртта. Виолета е накарала Анина да раздаде всичките й притежания. Сега тя за кой ли път чете писмото на Жорж Жермон. Бащата е признал истината на сина си и сега очаква неговото завръщане. Навън продължава карнавалът. Внезапно в спалнята се втурва възбудената Анина, нетърпелива да донесе на господарката си радостната вест – Алфред е дошъл и чака да го приеме. Усетила невроятен прилив на сили при тази вест, окрилената от щастие Виолета нетърпеливо нарежда на Анина да го пусне. Влиза Алфред. Двамата влюбени отново са неизказано щастливи. Алфред моли Виолета да му прости. Той никога, никога вече няма да я изостави отново! Уви, вече е твърде късно!…Виолета издъхва в ръцете му…