Сватбата на Фигаро

СВАТБАТА НА ФИГАРО - В. А. Моцарт


“СВАТБАТА НА ФИГАРО”

Комична опера в четири действия от В. А. Моцарт
Либрето Лоренцо да Понте
По втората част от сюжета на Пиер Бомарше от 1784 „Безумният ден, или Сватбата на Фигаро”

Диригент – постановчик КРАСИМИРА КОСТОВА
Режисьор – постановчик ПАВЕЛ ГЕРДЖИКОВ
Диригент на хора МАРИЕЛА БОНЧЕВА – ЧОЛАКОВА
Художник ЧАВДАР ЧОМАКОВ
Пластика ГРИША РОГЛЕВ
Концертмайстор ВАНЯ ЗЛАТЕВА

Действащи лица:

Граф Алмавива
Графиня Алмавива, негова жена
Фигаро, прислужник на графа
Сузана, камериерка на графинята
Марчелина, икономка в двореца на графа
Керубино, паж
Бартоло, доктор
Базилио, учител по музика
Дон Курцио, съдия
Антонио, градинар
Барбарина, дъщеря на Антонио

История на създаването

Историята на написването на операта „Сватбата на Фигаро” е твърде интересна и показателна. От нея може да се съди за разностранните интереси и прогресивните възгледи нагениалния Моцарт. Ето как сам Лоренцо да Понте, авторът на либретото и по онова време придворен поет при император Йосиф II, описва създаването на творбата: „Към мене са се обръщали редица композитори с молба да им напиша либрето. Но по онова време във Виена имаше само двама, които заслужаваха моето внимание – Мартини и Волфганг Моцарт. Независимо от това, че Моцарт обладава най-голям талант в сравнение с който и да е композитор от миналото, настоящето и бъдещето, на него не му се удаваше да прояви във Виена своя божествен гений поради пречки, създавани от враговете му. И така, аз се заех сериозно да обмисля създаването на две либрета за своите приятели Моцарт и Мартини. Когато един път беседвахме с Моцарт, той ме попита не мога ли без голям труд да преработя комедията на Бомарше „Сватбата на Фигаро” в оперно либрето”
Фактът, че Моцарт е предложил за либрето втората част от комедията на Бомарше – „Безумният ден, или Сватбата на Фигаро”, само пет години след написването й (1779) и година след премиерата й (1784) показва, че отлично е познавал литературата. При това още след първите няколко спектакъла пиесата на Бомарше, която Наполеон нарича „първо действие на Френската революция”, бива забранена във Франция и Австрия.
Лоренцо да Понте прегръща идеята на Моцарт дотолкова, че се заема сам да издейства рарешение за постановката на операта и в крайна сметка успява, но това пък му налага да пропусне редица от най-въздействащите моменти в пиесата, и то не само поради спецификата на оперния жанр, но и по цензурни съображения. Лайтмотивът за превъзходството на човека от третото съсловие над аристокрацията обаче все пак бива запазен.
Само за пет месеца Моцарт завършва музиката. Но премиерата на 1 май 1876 г. във Виена среща твърде хладен прием. Когато операта се играе в Прага през декември същата година обаче, успехът е направо феноменален.

Съдържание

Първо действие
Имението на граф Алмавива край Севиля. Фигаро, комуто предстои да се венчае за своята любима Сузана, размерва стаята, която графът им е определил. Близкото съседство на стаята до покоите на графа и графинята обаче говори на прозорливата Сузана за истинските намерения на Алмавива. Отказал се от стария феодален закон, даващ право на първа нощ с невестите на своите подвластни графът, който я харесва и тайно я желае, непрекъснато търси възможностда флитрува с нея, когато Фигаро отсъства. Когато Сузана споделя тези свои опасения с любимия си, разгневеният Фигаро решава да се бори с подлостта на похотливия и подмолен граф, осланяйки се на своето хладнокръвие и съобразителния си и ловък ум. От друга страна влюбената във Фигаро икономка на графа, твърде попрезрялата вече Марцелина, на която бръснаря дължи пари, уговаря с доктор Бартоло план за осуетяването на сватбата и заставянето на Фигаро да се ожени за нея. С надежда да завари Сузана сама, графът се отбива в стаята, за да я покани на среднощна разходка в парка. В покоите на девойката обаче междувременно се е вмъкнал вечно влюбеният паж Керубино. Уволнен от служба заради съмнителните му посещения при дъщеричката на градинаря, Барбарина, той е дошъл да моли Сузана да зе застъпи за него пред графинята. Ужасен от внезапната поява на графа, Керубино се скрива. Докато графа разговаря със Сузана, идва старият интригант и клюкар Базилио, който е посветен в намеренията на Алмавива към камериерката.Целейки да изпита предаността му, графът се скрива и подслушва разговора му със Сузана. Базилио ехидно пита девойката дали вече е склонила да бъде по-мила с графа, вмятайки уж между другото, че се надява и графинята да отстъпи на ухажванията на Керубино. Сега известният с непрекъснатите си любовни похождения, но крайно ревнив Алмавива е вече наистина стреснат от мисълта, че собствената му жена би могла да му изневери. Чувайки думите на Базилио, той веднага изскача от скривалището си и за огромна изненада първият човек, когото съзира, е изплашеният паж. Вбесен, графът го изпъжда завинаги от дома си. В това време влиза Фигаро, придружен от група селяни; той приветства графа и го моли да открие сватбената церемония. Графът, чиито намерения, естествено, са съвсем други, макар и твърде неохотно, обещава да изпълно обреда.

Второ действие
Будоарът на Розина. Графинята е дълбоко оскърбена от безкрайните авантюри на своя съпруг. Искрено преданата на своята господарка Сузана й разказва за похотливата галантност на графа. В това време идва Фигаро, при това с план как да възвърнат любовта на графа към жена му, а именно, като бъде възбудена неговата ревност. Фигаро предлага да напише от името на графинята любовно писмо до някакъв неин въображаем обожател, в което му определя среща, която уж случайно да бъде заловена от стария сплетник Базилио – по този начин бележката със сигурност незабавно ще стигне до графа. От друга страна Сузана ще „отстъпи” пред задирянията на Алмавива, обещавайки му исканата среща; на срещата обаче вместо нея ще се яви Керубино, преоблечен като жена. Естествено, хитрият Фигаро е предвидил и двете рандевута да са на едно и също място и по едно и също време.Сузана и графинята се заемат с преобличането на пажа. Внезапно на вратата чука графът и те набързо скриват Керубино в съседната стая; Сузана се мушва зад една завеса, а графинята му отваря. Алмавива вече е получил любовната бележка, така че заключената врата на спалнята още повече засилва подозренията му. Между двамата съпрузи се развихря бурна сцена на ревност. Сигурен, че в спалнята на жена му се спотайва нейният любовник, макар графинята да го убеждава, че вътре всъщност е единствено Сузана, Алмавива решава да разбие вратата. Мнителният граф взима със себе си графинята, докато търси инструменти за целта. Когато те излизат, скритата Сузана, която, разбира се, е чула всичко, помага на Керубино да скочи през прозореца и сама влиза в спалнята. Когато графът понечва да разбие вратата, тя се отваря сама и отвътре, за огромно негово (и на жена му, впрочем) удивление излиза не друг, а самата Сузана. Засраменият Алмавива се разкайва и смирено моли графинята за прошка. В този момент влиза Фигаро с молба господарят му да даде разрешение за започване на сватбеното тържество. Появява се обаче градинарят Антонио, твърдейки, че преди малко някой не само е скочил от прозореца на графинята, ами при това е счупил и една саксия (която дори носи със себе си за доказателство). За да спаси положението, Фигаро заявява, че сам е скочил от прозореца, за да не бъде сварен в една стая със Сузана преди сватбения обред. Идват обаче Марцелина, Бартоло и Базилио. Старата икономка изисква от графа да въздаде справедливост: да забрани сватбата на Сузана с Фигаро – той трябва или да върне каквото му е дала в заем, или да вземе нея за жена, както е обещал. Твърде доволен от настъпилия обрат, графът нарежда да се отложи сватбата до разрешаването на въпроса от съда.

Трето действие
Зала в двореца на Алмавива. Последният е доста смутен от настаналата в дома му бъркотия. Той подозира нещо мътно и е объркан – не знае на кого да вярва. В това време идва пратената от своята господарка Сузана, която му съобщава, че е съгласна да се срещне с него нощес в градината. След провала на плана на Фигаро, оскърбената графиня е замислила ново отмъщение – на въпросната среща вместо Сузана, да иде самата тя, преоблечена като нея. Междувременно при графа пристига и дон Курцио – съдът се е произнесъл по спора Марцелина – Фигаро в полза на първата. По една огромна случайност обаче се разкрива, че Марцелина всъщност е отдавна изгубената майка на Фигаро. Развълнуваната икономка трепетно прегръща своя син и му посочва неговия баща – дон Бартоло. Влязлата Сузана първоначално кипва от гняв при вида на своя бъдещ жених в обятията на Марцелина; впоследствие обаче всичко се изяснява; нещо повече – вместо една, очертават се две венчавки. Малко озадачен от новия и твърде неочакван развой на събитията, графът се оттегля. За да доведе играта докрай, графинята му праща писмо, написано от Сузана под нейна диктовка, в което се уточнява мястото на срещата. Писмото обаче е не запечатано, а забодено с игла, която Алмавива, ако е съгласен срещата да се състои, трябва да върне. Графът с радост приема тъй лелеяната среща. Фигаро обаче забелязва връчването на бележката и разбира, че се касае за среща; няма как обаче да може да узнае от коя жена е насрочена.

Четвърто действие
Вечерта на същия ден в парка на графския замък. С фенер в ръка разплаканата Барбарина отчаяно търси иглата, която графът и е възложил да занесе на Сузана, а тя без да иска е изгубила. В тъмнината момичето се натъква на Фигаро и в покрусата си му разказва за иглата. Това хвърля в неистова ревност непосветения в новия план Фигаро и той се заканва жестоко да отмъсти за всички измамени съпрузи. В това време уговорилите се предварително помежду си Марцелина, Сузана и графиня Алмавива идват на уреченото място в парка и се скриват в очакване на появата на графа. Преди него обаче неочаквано се появява Керубино. Пажът е дошъл да търси Барбарина, а сега се натъква на графинята, преоблечена в роклята на Сузана. Взимайки я за камериерката, влюбчивият паж, който не пропуска случай да пофлиртува, понечва да целуне мнимата Сузана. В същия момент обаче идва графът и, незабелязан, се вмъква между двамата, така че вместо да целуне Сузана, пажът целува него. Разбрал грешката си, Керубино тутакси се опитва да избяга. Извън кожата си от гняв, Алмавива посяга да го му удари плесница, но вместо пажа, зашлевява Фигаро, който, решил, че Сузана е в опасност, незабавно се е хвърлил да я спасява. Графът високомерно го отстранява, хваща мнимата Сузана под ръка и я отвежда в тъмната беседка. Фигаро остава зашеметен. Преди да може да се опомни, към него се приближава мнимата графиня. Фигаро се втурва да й разкрие подлостта на графа, но по гласа познава, че това е не графиня Алмавива, а неговата Сузана. Без да издава, че е разбрал коя е, лукавият бръснар започва да флиртува с нея. Решила, че годеникът й и изневерява, ядосаната Сузана го обсипва с плесници. Накрая Фигаро й обяснява шегата и двамата решават да продължат заблудата, докато ги види графът. При вдигналият се шум Алмавива излиза от беседката и при вида на целуващия „жена му” Фигаро той прави огромен скандал. Тогава от беседката излиза и „Сузана” и всичко се изяснява. Осъзнавайки обидното положение, в което заслужено е попаднал, графът разкаяно моли жена си за прошка. Графиня Розина му прощава и всички весели и щастливи се отправят към сватбеното тържество…