Малка Тържествена Меса

МАЛКА ТЪРЖЕСТВЕНА МЕСА

Джоакино Росини

Диригент ЙОРДАН ДАФОВ
Диригент на хора МАРИЕЛА БОНЧЕВА – ЧОЛАКОВА
Концертмайстор ВАНЯ ЗЛАТЕВА

Съдържание

I. Kyrie (хор)
II. Gloria (солисти, хор)
III. Gratias agimus tibi (соло мецосопрано, соло тенор, соло бас)
IV. Domine Deus (соло тенор)
V.Qui tollis peccata mundi (соло сопрано, соло мецосопрано)
VI. Quoniam tu solus sanctus (соло бас)
VII. Cum Sancto Spiritu (хор)
VIII. Credo in unum Deum (хор, солисти)
IX. Crucifixus (соло сопрано)
X. Et resurrexit (хор, солисти)
XI. Sanctus (хор, солисти)
XII. O Salutaris hostia (соло сопрано)
XIII. Agnus Dei (соло мецосопрано, хор)

История на създаването

Джоакино Росини написва „Малка тържествена меса” през 1863 година. Сам я нарекъл шеговито „последното ми прегрешение на стари години…”
Находчивият композитор създал съвсем малко произведения за изпълнение пред публика по време на продължителното си уединение в Паси, представил месата си (която император Наполеон III неофициално – и погрешно – характеризирал като „нито малка, нито тържествена, нито дори литургична”) със следните думи:
„Мили Боже, отправи вещия си взор към тази меса и ме просветли дали наистина съм написал свята музика, или по-скоро – светотатствена? Добре Ти е известно, че съм роден да творя комични опери. Мъничко умение, малко повечко сърдечен плам – и толкова! Е, бъди благословен и ме пусни в Рая!”
За първи път Месата бива изпълнена на 14 март 1864 година при освещаването на капелата в двореца на графиня дьо Пелвил. Именно на въпросното събитие Росини посветил това изпълнено с финес и изящна лекота произведение, в което няма и следа от сантименталната претрупаност, така типична за повечето тогавашни литургични творби.
Композиторът определил само дванадесет певци, като солистите дублирали смесения хор от сопрани, алти, тенори и баритони, а оркестрацията включвала две пиана и хармониум. Сред първите слушатели били Джакомо Майербер, Даниел Обер и Амброаз Тома, станал директор на Парижката Консерватория след Обер. Осемнадесетгодишният Албер Лавиняк дирижирал, свирейки едновременно с това на хармониума. Солисти били Карлота и Барбара Маркизио, Итало Гардони и Луиджи Анези. Това, което се твърдяло, се оказало самата истина – за изпълнението на това произведение били необходими всичко на всичко малка зала, две пиана, един хармониум, осем хористи и четиримата най-велики певци в онази епоха.
Росини проявил дискретност, когато през 1866 – 67-а оркестрирал „Тържествената меса” – донякъде опасявайки се, че, след смъртта му, така или иначе, все ще се намери някой да го стори; при това съумявайки ни най-малко да не накърни неподправеността и изяществото на творбата си. Първото изпълнение на обновения вариант се състояло на 28 февруари 1869 година, три месеца след смъртта на композитора, почти в самото навечерие на рождения му ден (на 29 февруари роденият във високосната 1792 композитор щял да навърши 77 години) на сцената на „Театр Италиен” в Париж. Същата година били издадени и двата варианта на произведението.