Лучия ди Ламермур

“ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР”

Опера в три действия (седем картини) от Гаетано Доницети
Либрето Салваторе Камарано
По романа на Уолтър Скот „Ламермурската невеста”

Диригент – постановчик КРАСИМИРА КОСТОВА
Режисьор – постановчик ПЕТЪР ЩЪРБАНОВ
Диригент на хора ВЯРА МИХАЙЛОВА

Действащи лица

Лорд Енрико Аштън, владетел на Ламермур
Лучия, негова сестра
Сър Едгардо диРейвънсууд, владетел на Рейвъсууд
Лорд Артуро Бъклоу, годеник на Лучия
Раймондо Байдбенд, свещеник – калвинист, наставник на Лучия
Нормано, началник на караула в Рейвънсууд
Алиса, приятелка на Лучия
Действието се развива в Шотландия около 1700 година.

История на създаването

За литературна основа на “Лучия ди Ламермур” е послужил популярният по онова време роман на Уолтър Скот “Ламермурската невеста”. Либретото е написано от талантливия италиански поет Салваторе Камарано, върху текстовете на когото са писали много именити композитори, включително Верди (“Трубадур”). В романа са обрисувани в широк план редица страни от живота и историята на Шотландия, но в либретото си Камарано използва само централната сюжетна линия. Той го съобразява с изискванията на оперната драматургия. Доницети проявявалпредпочитание към комичните и лиричните сюжети, но либретото на “Лучия ди Ламермур”, макар и пропито с дълбока трагедийност, му допадналомного и той се съгласил да напише музиката. Обикновено Доницети бързо и напрегнато пишел своите опери. Сега обаче “Маестрото от Бергамо”, както бил наричан композиторът, се съсредоточил повече върху това си произведение, взимайки си поука от неуспеха на някои негови опери поради прибързаното им написване. Освен това Доницети вече бил загубил съревнованието с Винченцо Белини за написване на най-хубава музикално-сценична творба. Операта на Белини “Пуритани”била приета много добре от публиката и критиката, а неговата “Марино Фалиери” претърпяла провал.
Операта “Лучия ди Ламермур” е едно от върховите постижения в творчеството на Гаетано Доницети. В нея са изразени по най-ярък начин характерните черти на музиката му: сърдечност, задушевна топлота, искреност и изящна мелодичност, наситена с дълбока емоционалност. Ариите, ансамблите и големите масови сцени в “Лучия ди Ламермур” принадлежат към най-високите достижения в цялото творчество на композитора и представляват едни от образците на стила “белканто”. Музиката излъчва някакво романтично очарование, което напълно подхожда на сюжета. В “Лучия ди Ламермур” Доницети е постигнал нещо извънредно ценно. Без да се отказва от принципа на виртуозния блясък на вокалните партии, той не е допуснал да се наруши драматургичното единство. Музикалните характеристики са дадени с пределна яснота. Образите на отделните герои са издържани, праволинейни, с пластична релефност.
Премиерата на “Лучия ди Ламермур” се състояла на 26 септември 1835 година в театър “Сан Карло” в Неапол и преминала с бурен успех. Скоро творбата на Доницети станала причина да бъдат забравени всички други опери, написани върху същия сюжет. Само след година и половина “Лучия ди Ламермур” била поставена в Париж, Виена и други големи европейски градове с голям успех. Оттогава до днес тази опера се играе във всички световни оперни театри, а партията на Лучия е една от най-привлекателните за колоратурните сопрани.

Съдържание

Първо действие
Първа картина
В околностите на замъка Рейвънсууд. Привърженици на лорд Аштън, начело с началника на стражата – Нормано търсят тайнствения рицар, койтоот известно време обикаля наоколо. Появява се загриженият лорд Енрико Аштън. Макар че е излязъл победител във вековната вражда между родовете Аштън и Рейвънсууд, това не му е донесло спокойствие. В борбата лорд Рейвънсууд е бил убит и сега замъкът му е завладян от съперника му лорд Аштън. Но синът на Рейвънсууд – Едгардо, е останал жив и вероятно ще търси отмъщение. Освен това Аштън е изпаднал в немилост пред новия крал, а наред с това има и тежки финансови затруднения. Единствен изход от това положение е брак между сестра му Лучия и силния, богат и приближен до краля лорд Артуро Бъклоу. Лучия обаче не е съгласна с тази женитба. Раймондо, наставникът на девойката, се старае да успокои лорд Аштън, като му обяснява отказа на Лучия със скръбта, която тя изпитва по наскоро починалата си майка. ИдваНормано с новината, че Лучия тайно се среща с непознат рицар. Витае съмнение, че този непознат е самият Едгардо Рейвънсууд. Лорд Енрико е сразен – родната му сестра да се влюби в най-злия му враг! Той незабавно заповядва на стражите да търсят Едгардо, додето не го заловят и убият.

Втора картина
В парка на замъка е дошла Лучия с приятелката си Алиса. Девойката неспокойно очаква срещата със своя любим Едгардо.Тя разказва тъжната история на един от рода Рейвънсууд, който в изблик на ревност убил жена си точно на това място. Веднъж и пред самата нея тук се явил призракът на убитата. Алиса, разтревожена, съветва Лучия да се откаже от любовта си към Едгардо, но младото момиче твърде силно го обича и това е напълно невъзможно. Идва Едгардо и съобщава, четрябва спешно да замине за Франция. Преди да тръгне обаче, е взел решение да помоли лорд Аштън за мир и да поиска ръката на сестра му. Лучия е силно обезпокоена. Тя прекрасно знае колко ненавижда брат й Едгардо и, разтревожена от грозящата го опасност, моли да запазят чувствата си все още в тайна. Едгардо е засегнат, тъй като заради любовта си към Лучия е пренебрегнал клетвата за отмъщение, дадена пред бащиния му гроб. Влюбената Лучия обаче успява да го пориласкае и успокои и, заклевайки се във вечна вярност,влюбените разменят пръстените си.

Второ действие
Трета картина
В замъка се подготвят за бляскавото посрещане на лорд Артуро. Появява се Лучия. Тя е взела твърдо решение да бъде вярна на любимия Едгардо и умолява брат си да не я омъжва за друг. Лорд Аштън показва на Лучия едно подправено любовно писмо на Едгардо до друга жена. Лучия не може да повярва, че е възможно нейния възлюблен да бъде толкова коварен! Съкрушена, девойката приема саможертвата, и от съжаление към брат си, заплашен от разорение, се съгласява на омразния й брак.

Четвърта картина
В парадната зала на замъка са се събрали придворни дами, рицари и приближени на лорд Аштън, видни хора на Ламермур, за да присъстват на сватбата между Лучия и лорд Артуро. Гостите възторжено приветстват пристигането на младоженеца. Лорд Енрико Аштън предупреждава Бъклоу да не се учудва от тъжния вид на булката – тя още скърби за наскоро почината си майка. Раймондо и Алиса довеждат отчаяната Лучия, която почти в несвястподписва брачния договор. Внезапно в залата стремглаво се втурва Едгардо. Появата му предизвиква смут сред гостите. Узнал, че Лучия е подписала брачния контракт, Едгардо хвърля в краката й подарения му пръстен и я проклина заедно с целия й род.

Трето действие
Пета картина
Парадна зала в замъка. Сватбеният пир е в разгара си. В залата се втурва Раймондо и съобщава, че в пристъп на безумие Лучия е убила своя нежелан съпруг. Влиза самата Лучия. Тя наистина е полудяла, струва й се, че все още е годеница на Едгардо. Пред очите на покъртените гости Лучия се свлича безчувствена на пода.

Шеста картина
Едгардо чака своя противник пред гроба на баща си. От дошлите придворни младежът узнава страшната вест за лудостта на Лучия. Младежът се спуска към замъка, за да види любимата си, но Раймондо го спира. В това време камбаните известяват смъртта на Лучия. Едгардо, неспособен да живее без нея, в порив на безнадеждно отчаяние се самоубива.