Веселата Вдовица

“ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА”

Веселата Вдовица

ФЛОРА ТЪРПОМАНОВА

ТОШО ГЕРДЖИКОВ

МАРИЯ ЦВЕТКОВА

ЙОРДАН ХРИСТОЗОВ

ГЕОРГИ СУЛТАНОВ

НИКОЛАЙ СТОИМЕНОВ

 

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА

Оперета в три действия от Франц Лехар

Либрето Лео Щайн и Виктор Леон

 

Диригент ИВАН КОЖУХАРОВ

Режисьор ДАРИНА ГЛАВАНАКОВА – БАКЪРДЖИЕВА

Диригент на хора НЕВЕНА МИХАЙЛОВА

Хореография НЕДКО ГЕОРГИЕВ

Концертмайстор ЙОРДАН КОВАЧЕВ

 

Участват още:

Мирослав Димитров, Петър Тихолов, Николай Николов,

Лина Пеева, Веселин Спасов, Магдалена Георгиева,

 

По едноименното произведение на Виктор Леон, базирано на комедията „Аташето на посолството” (1861) от Анри Мейак

 Действащи лица:

Барон Зетта, посланик на република Понтеведро в Париж

Граф Данило, първи съветник

Анна Главари, вдовица 

Камий дьо Росийон

Виконт Каскада

Раул дьо Сент Брийош

Кромон, съветник

Олга, негова жена

Боган, полковник

Силвиана, негова жена

Никош, секретар

Гризетки

За творбата 

„Веселата вдовица” е една от най-прочутите оперети на класика в оперетния жанр – Франц Лехар. Подобно на Йохан Щраус – син, Лехар третира оперетата не като поредица от вокални номера в съпровод на оркестър, а като сложна музикално-театрална форма. В статията си “От работната маса и ателието до “Веселата вдовица” Лехар споделя: “Не мога да се съглася, че целта на оперетата е всичко красиво и възвишено да се сведе до смешното и шегобийното. Няма никога да стана писач на музикални фарсове. Моята цел е да облагородя операта. Зрителят трябва да преживее нещо, а не само да гледа и слуша безсмислици”. Тези схващания звучат като творчески манифест, за чието осъществяване това произведение е допринесло много.

След виенската премиера и постановките в Берлин и Хамбург, “Веселата вдовица” продължава своето триумфално шествие през Милано, Лондон и Париж по целия свят, за да стигне през 1925 година и до филмовата версия на Ерик фон Щрохайм в продукцията на “Метро Голдуин Майер” със суперзвездите Джон Джилбърт и Мей Мърей. По нейния сюжет има създадени още три филма – през 1934, 1952 и 1962 година.

И до днес в своето представяне “Веселата вдовица” бележи навсякъде рекорден брой спектакли. Интересен и малко познат факт е, че това е била любимата оперета на Хитлер.

Това безспорно е един от бисерите в оперетния жанр, зряло, самобитно произведение, написано от ръката на майстор в разцвета на силите. Тук намират щастливо съчетание и изява всички особености на неговия талант: стремеж към психологизъм, мелодическо богатство, творчески отклик на съвремието в ракурса на оперетния жанр. Музиката на оперетата е изискана, пълна с пламенно чувство, сдържана загадъчност и неугасващ блясък.

 Събитията във „Веселата вдовица” се развиват в началото на 20 век. Място на действието е посолството на измислената държава Понтеведро в Париж. Интригата – борба между претендентите за ръката на Анна Главари и нейното наследство, което представлява по-голямата част от златния резерв на държавата. Героите – обаятелните Анна и Данило, барон Зетта – глупаво и високомерно светско общество, известно със своето лицемерие и сребролюбие.

Любовта на Анна и Данило – прикривана, помрачавана от оскърбеното самолюбие на Анна и страха на Данило, че може да го подозират в корист; усложнена и от политически съображения – от изхода й зависи съдбата на цяла държава…

Във “Веселата вдовица” либретисти и композитор задават няколко въпроса, на които блестящо отговарят техните герои. И Анна Главари, и граф Данило са горди, ярки характери, готови да стигнат само на крачка от разрива, но да не позволят на материалния интерес да огорчи любовта им. Граф Данило – един от най-силните образи в оперетната класика – не желае да бъде смятан от любимата жена за поредния зестрогонец. Предпочита да се откаже от любовта си, но не и от честността и гордостта си. Чисто женската ловкост подсказва на Анна как да постъпи, за да го предизвика да признае любовта си – като обяви публично, че омъжи ли се, остава без пари. Едва тогава граф Данило поисква ръката й. Веселата вдовица най-сетне е намерила мъж, който я желае, обича самата нея, а не нейните милиони.

 Как ще се реши двубоя между любовта и користта?…

 Както е казал Лопе де Вега, „Нищо не засилва любовта така, както непреодолимите препятствия”…