Палячи

ПАЛЯЧИ – Руджеро Леонкавало

“ПАЛЯЧИ”

Музикална драма в две действия и пролог от Руджеро Леонкавало
Либрето Руджеро Леонкавало

Диригент – постановчик ЙОРДАН ДАФОВ
Режисьор – постановчик ПАВЕЛ ГЕРДЖИКОВ
Диригент на хора МАРИЕЛА БОНЧЕВА – ЧОЛАКОВА
Художник ИВАН ПОПОВ
Концертмайстор ЙОРДАН КОВАЧЕВ

Действащи лица

Канио, собственик на трупапътуващи комедианти;в комедията – Палячо
Неда, негова жена;в комедията – Коломбина
Тонио, артист от трупата; в комедията – Тадео
Бепе, артист от трупата; в комедията – Арлекин
Силвио, млад селянин
Първи селянин
Втори селянин
Действието се развива в калабрийското село Монталто на 15 август 1865 година.

История на създаването

Безспорен е и литературният талант на Леонкавало. Неговите либрета, в които се чувства влиянието на именития италиански писател Джовани Верга, смятан за родоначалник на течението „веризъм” в литературата, са написани с умение и в унисон с изискванията на сценичната драматургия.
Около 1890-та, когато е премиерата на „Селска чест”, Леонкавало е все още слабо познат композитор. След като става свидетел на успеха на творбата на Маскани, той решава на свой ред да напише подобна опера. Идеята е да бъде едноактна и композирана в стила на веризма. Но Леонкавало е обвинен в плагиатство на либретото и срещу него бива поведен съдебен процес. В своя защита композиторът изтъква, че в основата на либретото е залегнала истинска случка, на която е станал свидетел като дете. Той твърди, че един от техните слуги го е завел на представление на комедия, по време на която описаните в операта събития са се случили в действителност. Леонкавало заявява също така, че баща му, който е бил съдия, е водил криминално разследване по случая и че разполага с документи, подкрепящи това. В крайна сметка обаче никое от тези доказателства, които Леонкавало твърди, че притежава, така и не вижда бял свят. Днес повечето от критиците са единодушни, че либретото е било вдъхновено от пиесата на Катул Мендес от 1887 година, озаглавена „Жената на Табарин”. Тъй като по време на премиерата на тиесата Леонкавало е живял в Париж, съвсем логично е да е присъствал на премиерата на въпросната пиеса.
Премиерата на „Палячи” е на 21 май 1892 година в театър „Дал Верме” в Милано под диригентството на Артуро Тосканини с Аделина Стеле в ролята на Неда, Фиорело Жирò като Канио, а в образа на Канио се превъплъщава известният френски баритон Виктор Морел. Операта незабавно се превръща в триумф и остава популярна и до наши дни. Тя съдържа някои от най-известните и обичани оперни арии, каквато е “Recitar!… Vesti la giubba” (буквално „Да играем!… Облечи си костюма”). Всъщност едно от изпълненията на Енрико Карузо на тази ария се оказва първия продаден в милионен тираж звукозапизапис. През 1907-а пък „Палячи” става първата изцяло записана опера, като в ролята на Канио е пуерториканският тенор Антонио Паоли. Това е и първата филмирана със звук опера – още в епохата на черно-бялото кино, през 1931-а, с тенора Фернандо Бертини (ролята на Канио е всъщност единствената му филмова роля) и операта на Сан Карло.

Съдържание
Клоунът Тонио излиза пред завесата и споделя с публиката, че това, което ще стане на сцената, е oткъс от истинския живот. В гърдите на палячото също тупти сърце. И артистите, както всички обикновени хора обичат, мразят и невинаги сълзите им са фалшиви.
В малкото италианско селце Монталто е пристигнала трупа пътуващи комедианти. Канио, водачът на трупата, кани заобиколилите го хора на представлението, което ще бъде изнесено същата вечер. Селяните, радостни от срещата, повеждат комедиантите към кръчмата, за да ги почерпят. Канио и Бепо с радост приемат поканата, но Тонио отказва. Селяните, шегувайки се, му подмятат, че той не иска да отиде с тях, за да остане насаме с Неда. Закачката не се харесва на Канио. Той казва, че такива шеги с него са опасни — готов е да убие всеки свой съперник. Канио целува жена си и тръгва с всички към кръчмата. Заканата на ревнивия съпруг е разтревожила Неда. Тя с радост е дошла в това село, където живее нейният любим Силвио. Със свито сърце младата жена мечтае за предстоящата среща с любимия си. Идва клоунът Тонио, който отдавна е влюбен в Неда. Най-после той се е решил да разкрие чувствата си. Обаче Неда се надсмива над него. Когато Тонио, без да може повече да ее владее, се опитва да я целуне, тя го отблъсва с камшика си. Обиден и озлобен, Тонио си тръгва, като се заканва да си отмъсти жестоко. Внимателно се приближава Силвио. Младият селянин си дава сметка на каква опасност се излагат и двамата, но е дошъл, за да склони Неда да избяга с него. Тя се колебае, но пламенните думи на любимия й я карат да се съгласи. Двамата се уговарят да избягат още същата нощ след представлението. През това време Тонио, който е следил Неда, довежда Канио. При тяхното завръщане Силвио успява да избяга, без да го познаят. Побеснял от ревност, Канио кара жена си да каже името на своя любовник. Когато Неда отказва, той вдига срещу нея ножа си. Спира го Бепо.
Селяните се събират. Нетърпеливи и весели, те очакват началото на представлението. Сред тях е и Силвио. Неда събира пари от публиката и, доближавайки се до Силвио, му прошепва да бъде внимателен. Всички приготовления са завършени. Започва комедията „Коломбина“. Коломбина (Неда) очаква любовника си Арлекин (Бепо). Долитат звуците на неговата серенада. Грозният слуга Тадео (Тонио) започва да се обяснява в любов на Коломбина. Но влезлият Арлекин го изритва навън. Любовната среща между Коломбина и Арлекин е прекъсната от неочакваната поява на Палячо (Канио). Думите на Коломбина към Арлекин са същите, конто по-рано днес Неда е изрекла пред своя истински любовник. Канио не е на себе си. Отново пламнал от ревност, той с нож в ръката иска да научи името на нейния любовник. Неда, ужасена, се опитва да продължи играта и да върне Канио към комедията. Това още повече го вбесява и той забива ножа в гърдите на жена си. Едва сега публиката разбира, че това вече не е представление. Силвио се хвърля, за да помогне на любимата си, но Канио убива и него. В настъпилата тишина отекват думите, проронени от Тонио: „Комедията свърши“.