Реквием

РЕКВИЕМ

Волфганг Амадеус Моцарт

Диригент ЙОРДАН ДАФОВ
Диригент на хора ВЯРА МИХАЙЛОВА
Концертмайстор ВАНЯ ЗЛАТЕВА

Съдържание

I. Introitus: Requiem aeternam –Вечен покой (сопрано и хор)
II. Kyrie eleison – Господи, помилуй (хор)
III. Sequentia:
Dies irae- Ден на гнева (хор)
Tuba mirum- Древната тръба (сопрано, мецосопрано, тенор и бас)
Rex tremendae majestatis – Цар, потресаващо величествен (хор)
Recordare, Jesu pie – Помни, Исусе милосърдни (сопрано, мецосопрано, тенор и бас)
Confutatis maledictis – Да се срамят нечестивите (хор)
Lacrimosa dies illa – Ден на сълзи (хор)
IV. Offertorium:
Domine Jesu Christe- Господи Исусе Христе (хор, сопрано, мецосопрано, тенор и бас)
Versus: Hostias et preces – Жертви и молби (хор)
V. Sanctus & Benedictus:
Sanctus – Свят (хор)
Benedictus – Благословен (сопрано, мецосопрано, тенор, бас и хор)
VI. Agnus Dei – Агнец Божи (хор)
VII. Communio:
Lux aeterna – Вечна светлина (сопрано и хор)

История на създаването

„Реквием” (KV 626) (лат. Requiem – заупокойна меса) е последното, незавършено произведение на Волфганг Амадеус Моцарт, над което той работил до самата си смърт – траурна заупокойна меса с канонически латински текст. Творбата завършили учениците на Моцарт, най-вече Франц Ксавер Зюсмайер. Независимо от това „Реквиемът” е едно от най-известните произведения на Моцарт и се разглежда като едно от най-значимите му творения.
В средата на юли 1791 година Моцарт получава чрез посредник – някакъв човек в сиво – поръчка да напише „Реквием” при условия на пълна дискретност; предполага се, че композиторът е познавал поръчителя. Моцарт получава аванс, 50 или 100 дуката според различните източници, още толкова трябвало да получи и след като завърши творбата.
Както станало ясно по-късно, „Реквиемът” поръчал ексцентричният граф Франц фон Валзегг – Штуппах, за да почетенего паметта на покойната си съпруга. Графът бил любител – музикант и неведнъж възлагал поръчки на различни композитори, чиито творби впоследствие представял за собствени, или по-точно – откупвал авторските им права; при първото изпълнение на „Реквиема” на Валзегг през декември 1793 година, на партитурата било написано: „Реквием, композиран от граф фон Валзегг” (Composito dei conte Walsegg). Посредникът бил неговият иконом Лойтгеб.
При тези обстоятелства Моцарт бил длъжен да композира „Реквиема” анонимно, безпаричието заставило композитора да се съгласи с това крайно унизително за него условие, което на свой ред би могло да послужи като обяснение за големия брой заемки (изследователи откриват в различни части на „Реквиема” паралели с произведения на Бах, Хайдн, Чимароза и Франсоа Госек). Впрочем, тези „заимствания” са обусловени по-скоро от общите рамки и принципи на църковната музика на XVIII век, отколкото с копиране на чуждо творчество.
Започвайки работа над „Реквиема”, Моцарт по-късно многократно я прекъсва, за да композира други творби: през август получава спешна поръчка за операта „Милосърдието на Тит”, премиерата на която се предвиждала по случай коронацията на краля на Бохемия Леополд II. Едва завърнал се от Прага, на Моцарт отново му се наложило да работи над „Вълшебната флейта”, а после над концерт за кларинет и Масонската кантата (KV622 и 623). По думите на Констанца, в този период композиторът често се оплаквал от своето здраве, и тя дори се видяла принудена да му отнеме партитурата на „Реквиема”, считайки, че работата над него влияе пагубно на здравето му. На 18 ноември Моцарт се почувствал малко по-добре, даже сам дирижирал своята Кантата, ала два дни по-късно бил окончателно повален на легло – дори и повален от треска, с висока температура, с подуто тяло (даже смятал, че е отровен), Моцарт, по думите на хората около него, продължил да композира „Реквиема” в постелята си чак до самата си смърт на 5 декември 1791.
Моцарт успял да завърши напълно Introitus, а също така и почти напълно да запише хоровите гласове и да оркестрира Kyrie, шестте части наСеквенциата, с изключение на незавършената Lacrimosa и скицираният Amen, и офферторията.
Опасявайки се, че поръчителят не само няма да му заплати договорения хонорар, а и ще си поиска обратно дадената авансово сума, след смъртта на своя съпруг Констанца се обръща към Йозеф Ейблер с молба той да завърши творбата. Ейблер написва оркестрацията на Lacrimosa и преустановява работа над „Реквиема”. След това Констанца, според някои сведения, се обърналаръща към други виенски композитори с аналогична молба, но всички до един й отказват, и в крайна сметка ръкописът попада в ръцете на ученика на Моцарт Франц Ксавер Зюсмайер.
Последният, както сам по-късно потвърждава, завършва незавършената Lacrimosa и изцяло написва Sanctus, Benedictus и Agnus Dei, а във финала решил да повтори фугата Kyrie с друг текст. Въпреки това според Констанца тя била дала на Зюсмайер заедно с пюпитъра и няколко листа, на които, предполага се, били черновите на липсващите части.Това, а също и очевидната връзка между Sanctus, Benedictus и Agnus Dei и достоверно моцартовските части дава основание да се предположи, че Зюсмайер е използвал черновите на композитора, както и бележките, които той приживе си е водел в процеса на работа. Дълго време се считало, че всичко в оригиналната партитура е било написано от Моцарт. Тази информация идва от Констанца, в чийто интерес било „Реквиемът” да се счита от всички за напълно оригинален. При все това, вече през 1838 година е намерен екземпляр на „Реквием” с автограф и година по-късно участието на Зюсмайер в завършването на творбата бива признато от Констанца публично.