Риголето

РИГОЛЕТО – Джузепе Верди

“РИГОЛЕТО”

Опера в четири действия от Джузепе Верди
Либрето ФРАНЧЕСКО МАРИЯ ПИАВЕ
По пиесата на ВИКТОР ЮГО„ Le Roi s’amuse” ( „Кралят се забавлява”)

Диригент – постановчик КРАСИМИРА КОСТОВА
Режисьор – постановчик АЛЕКСАНДЪР ТЕКЕЛИЕВ
Диригент на хора МАРИЕЛА БОНЧЕВА – ЧОЛАКОВА
Художник ИВАН ПОПОВ
Хореография ГРИША РОГЛЕВ
Концертмайстор ЙОРДАН КОВАЧЕВ
Действащи лица:
Херцога на Мантуа
Риголето, придворен шут
Джилда, негова дъщеря
Спарафучиле, бандит
Мадалена, негова сестра
Джована, , прислужница на Джилда
Граф Монтероне
Маруло, придворен
Борса, придворен
Граф Чепрано, придворен
Графиня Чепрано, негова жена
Паж
Действието се развива в Мантуа – Италия, през XVI век.

История на създаването

Дълго време Верди живее с мисълта да напише опера върху драмата на Виктор Юго “Кралят се забавлява”, на която попада през 1844, докато работи над “Ернани”. Творчеството на Юго със своята драматургична напрегнатост и силните, страстни и оригинални характери по принцип допада изключително на композитора.
На Верди е добре известно, че “Кралят се забавлява” е забранена още след премиерата й в Париж през 1832, както и че по този повод Юго е завел съдебен процес срещу френското правителство. Въпреки всичко обаче, когато големия венециански оперен театър “Фениче” му възлага да напише опера специално за него, Верди без да се двоуми решава “да сложи на музика”, според собствения му израз, именно драмата на Юго. С написването на текста се залавя старият му сътрудник Франческо Пиаве, който дотогава вече е създал либретата на цели 5 опери на Верди, включително “Ернани” и “Макбет”.
Пристрастният Верди така се увлича в написването на това си произведение, че успява да го завърши едва за 40 дни. Първоначалното име на операта, “Проклятието”, впоследствие бива заменяно няколко пъти. Заради цензурата се налагат и някои промени в либретото. За разлика от по-склоннният на цялостна преработка Пиаве обаче, неотстъпчивият Верди държи основния замисъл да остане същият. Все пак в крайна сметка се налага да се променят имената и мястото на действието, в резултат на което крал Франциск I става херцога на Мантуа, а шутът Трибуле – Риголето. (Първоначално е бил наречен Трибулето, по късно обаче става Риголето, което произтича от френското “риголо” – шегобиец.) Верди пък от своя страна (и въпреки несъгласието на Юго каквото и било да бъде променяно) премахва многобройните масови сцени и за сметка на това акцентира върху индивидуалната, вътрешна драма на героите.
Премиерата на “Риголето” е на 11 март 1851 в театър “Фениче” във Венеция и има направо триумфален успех. Верди е аплодиран буквално след всеки музикален номер. Сам композиторът е изключително доволен от своята музика и в едно писмо от онова време споделя,че “никога може би няма да напиша нещо по-хубаво”. Само няколко месеца след премиерата си във Венеция “Риголето” бива играна с грандиозен успех в театрите на Будапеща, Виена, Прага, Лондон. Поради несъгласието на Юго с привнесените от композитора промени обаче бива поставена значително по-къснов Париж.

Съдържание

Първо действие
Зала в двореца на херцога на Мантуа. Балът, който младия херцог е уредил,е в разгара си. Той разказва на своя придворен Борса за изключително хубавата девойка, с която се е запознал в църквата и от която е силно впечатлен. Не след дълго обаче вниманието на непостоянния и похотлив херцог бива привлечено открасивата графиня Чепрано. Той я кани на танц и започва настойчиво да я ухажва. Забелязал ревността на граф Чепрано, безобразният на вид придворен шут Риголето започва злостно да му се подиграва, едновременно с това насърчавайки непристойното поведение на своя господар. Вбесен от отвратителните подмятания на шута, в присъствието на група придворни граф Чепрано дава клетва да му отмъсти. Гърбавия и грозен шут впрочем отдавна еобект на ненавистта и на другите приближени на херцога. Те всички мечтаят да му отмъстят заради неговата злоба и хапливия му език. Когато научават от Маруло, че Риголето има любовница, която ревниво крие в уединена къща извън града, придворните съзират в това идеална възможност веднъж завинаги да си разчистят сметките с него. Празничното настроение обаче внезапно бива помрачено от появата на граф Монтероне. Той е дошъл да търси от херцога обяснение за изчезването на дъщеря си. Вместо херцога обаче на обезпокоения баща отговаря Риголето в типичния си стил – със злобна подигравка. Омерзеният граф Монтероне проклина и двамата. Херцогът заповядва графа незабавно да бъде хвърлен в затвора.

Четвърто действие
Глуха уличка пред дома на Риголето. Страшната клетва на граф Монтероне не излиза от ума на шута. Веднъж пристъпил прага на дома си обаче, иначе отблъскващият не само на външен видРиголето е напълно различен човек. Любовта и загрижеността за любимата му дъщеря го обсебват изцяло. Тя е едничката и най-голяма радост в живота на стареца. От тъмнината изскача бандитът Спарафучиле. Младият мъж е готов да премахне всеки враг или съперник на Риголето. Поне за момента обаче това не се налага, така че шута отпраща младежа и влиза в дома си. Дъщеря му Джилда радостно го посреща. За живееещата в абсолютна изолация девойка срещите с баща й и ходенето на църковна служба са единствените щастливи мигове. Внезапно по улицата отекват нечии стъпки. Изплашеният Риголето веднага отива да провери кой се навърта около дома му, но не вижда никого. В сенките обаче се е спотаил преоблеченият като студент херцог на Мантуа, който, докато Риголето оглежда наоколо, успява да се прокрадне през вратата на двора и с помощта на прислужницата Джована се скрива в градината. Успокоен, Риголето се прибира вкъщи, нарежда още веднъж на Джована да пази зорко дъщеря му и отново излиза. .В мислите на Джилда пак е младежа, с когото се езапознала в църквата. В този миг от храстите излиза херцога, който се представя на изплашената девойка за студент. Именно той е младежът от църквата. Пленен от красотата на девойката, той й се кълне във вечна любов и вярност. Джилда също е развълнувана от неочакваната среща. Непознатият “студент” все повече я привлича. Влиза обезпокоената Джована, която е чула някой да ходи край къщата. Решил, че това е Риголето, който се прибира, херцога избягва през задната врата. Пред дома на шута са се събрали придворните на херцога, предвождани от граф Чепрано, с намерението да изпълнят своя план. За да си отмъстят, те възнамеряват да отвлекат Джилда, която мислят за любовница на Риголето. В това време самия той се задава. Маруло му казва, че са дошли да отвлекат съпругата на живеещия наблизо Чепрано. Риголето с готовност им предлага помощта си, което, естествено, придворните охотно приемат. Те му слагат маска и го карат да крепи стълбата им, като обаче вместо в дома на Чепрано, влизат в неговата собствена къща. Едва когато чува отчаяните викове на Джилда, Риголето прозира истината. Обезумял от скръб, той си спомня проклятието на Монтероне и се свлича безчувствен на земята.

Второ действие
Двореца на херцога. Той вече е разбрал за отвличането на Джилда – предишната нощ отново е отишъл в дома й и Джована му е разказала как няколко маскирани мъже са похитили девойката. Идват неговите придворни, всичките все още възбудени от снощното приключение – отвлечената предполагаема “любовница” на Риголето те са довели тук, в двореца. Херцога незабавно схваща всичко и, предоволен, отива в стаята, в която е заключена Джилда. В залата влиза Риголето. Той е абсолютно сигурен, че дъщеря му се намира в двореца – нали сам е помогнал на придворните да я похитят. Отначало шутът се опитва да скрие от тях мъката си, но накрая не издържа и се хвърля в краката им, горко молейки ги да му върнат Джилда. Колкото и нещастникът да ги уверява, че Джилда му е не наложница, а негова дъщеря, те не му вярват. Разбрал от един паж, че херцогът е в покоите си, Риголето мигом се втурва натам. Ала стаята е заключена. Дочула гласа на баща си, Джилда излиза и, ридаейки, му разказва как се е влюбила и как е била измамена и опозорена от покварения херцог. Риголето всячески се опитва да я утеши. Той е взел решение още на следващия ден да избягат от Мантуа. В това време през залата преминава граф Монтероне, когото водят към затвора. Съзирайки го, Риголето се заклева да отмъсти жестоко на своя развратен господар с цената на всичко. Напразни остават молбите на Джилда, която все още обича херцога.

Трето действие
Улица край реката недалеч от дома на Спарафучиле. Близо месец вече Риголето дебне сгоден случай да си отмъсти, както се е зарекъл. Научил е, че сега херцога се среща с уличната танцьорка Мадалена, сестра на Спарафучиле. В беззвездната нощ двамата с Джилда виждат херцога, преоблечен като офицер, да влиза в дома на Мадалена. Джилда е съкрушена. Баща й я заклева незабавно да замине за Верона, маскирана като мъж; той ще я намери там на другия ден. След тръгването на Джилда Риголето извиква Спарафучиле и го уговаря да убие офицера, който е у тях. Предлага на бандита част от възнаграждението за “услугата” да му заплати веднага, а остатъкът – след като получи трупа. Джилда обаче тайно се е върнала, за да види какво прави любимия й, и чува разговор между Мадалена и Спарафучиле,в който танцьорката моли брат си да пощади живота на хубавия млад офицер. След дълго колебание Спарафучиле в крайна сметка намисля да убие друг човек и неговия труп да даде на Риголето. Безкрайно влюбената Джилда незабавно решава да се жертва за живота на херцога. Тя почуква на вратата на Спарафучиле, който още щом вижда непознатия мъж, веднага забива ножа си в гърдите му. Когато след малко Риголето се връща, Спарафучиле му връчва завързаното в чувал мъртво тяло. Шутът е доволен – най-сетне е отмъстил за позора си. Остава му единствено да хвърли трупа в реката. В този момент обаче в далечината прозвучава песента на херцога. Ужасен, Риголето трескаво развързва чувала и вижда вътре обичната си дъщеря Джилда. Името на херцога е последното, което тя успява да промълви, преди да издъхне. Риголето рухва безчувствен върху трупа й.