Ромео и Жулиета

“РОМЕО И ЖУЛИЕТА”

Балет по музика на Сергей Прокофиев
Либрето Леонид Лавровски, А. Пиотровски, Сергей Прокофиев и Сергей Радлов
По едноименната трагедия на Уилям Шекспир

Хореография и режисура проф. ХИКМЕТ МЕХМЕДОВ
Сценография РАДОСТИН ЧОМАКОВ
Художник на костюмите ЧАВДАР ЧОМАКОВ

Действащи лица

Жулиета, дъщеря на Капулети
Ромео, син на Монтеки
Тибалд, племенник на синьора Капулети
Меркуцио, приятел на Ромео
Граф Парис, благородник
Бенволио, племенник на Монтеки и приятел на Ромео
Падре Лоренцо, францискански монах
Дойка на Жулиета
Синьора Капулети
Синьор Капулети
Приятелки на Жулиета
Ескал, херцог на Верона

История на създаването

Сергей Прокофиев прекарва 14 години в чужбина, без обаче да прекъсва връзките си с родината. На няколко пъти се връща в Русия, дава концерти, среща се със стари колеги и приятели, а от 1933 година заживява за постоянно в Москва. По това време творческия портфейл на композитора съдържа вече внушителен брой произведения от всички музикални области: опери, симфонии, концерти за пиано и оркестър. Написва и балетите „Шут”, „Стоманеният скок”, „Блудният син”, „Трапеция” и „На Днепър”.
Със самото си завръщане в родината Прокофиев се отдава на напрегнат творчески труд. Написва музиката към филмовата комедия „Поручик Киже”, сценичната музика към „Евгений Онегин” и „Борис Годунов” на Пушкин, „Египетски нощи”, пиеси за пиано, Концерт за пиано № 2. Към края на 1934-а Ленинградският театър за опера и балет „С. М. Киров” предлага на композитора да напише балет по Шекспировата трагедия „Ромео и Жулиета”. Прокофиев с охота приема предложението и през пролетта на 1935 година, заедно с изтъкнатия оперен режисьор Сергей Радлов разработват сценария, като се консултират с балетмайстор. През лятото музиката е готова, но в театъра я преценяват като недостатъчно танцувална. Балетът претърпява различни редакции, докато намери своята уникална версия след намесата на Леонид Лавровски – той прави съществени изменения и допълнения в либретото на „Ромео и Жулиета”. Затова и за истинска премиера на „Ромео и Жулиета” се счита постановката на театър „С. М. Киров” (1940), където хореограф е Леонид Лавровски. Премиерата се превръща в едно от най-големите събития в културния живот на страната, а спиращото дъха пресъздаване на поетичния образ на Жулиета се свързва завинаги с изкуството на балерината Галина Уланова.

Съдържание

Враждата между двата знатни рода на Верона – Монтеки и Капулети – се предава от поколение на поколение.
Но, в плен на пламналата помежду им безмерна любов, Ромео – наследникът на рода Капулети, и Жулиета – дъщерята на Монтеки, пренебрегват смъртната ненавист между своите фамилии и тайно се венчават.
Племенникът на синьора Капулети Тибалд, в търсене на повод за разпра с приятеля на Ромео Меркуцио, му нанася обида, заради която Меркуцио го предизвиква на дуел. Напразни са опитите на Ромео да ги възпре. Меркуцио намира смъртта си, пронизан от шпагата на Тибалд. Разярен от смъртта на своя другар, Ромео на свой ред се хвърля срещу родственика на Капулети и го убива. И трябва веднага да бяга, защото според заповедта на херцога на Верона го грози смъртно наказание.
Родителите на Жулиета обявяват последната си воля: дъщеря им Жулиета трябва да се омъжи за граф Парис. Напразно Жулиета се противи на родителските увещания и заплахи. Последната й надежда е в отец Лоренцо. Монахът дава на девойката приспивателна отвара: щом я изпие, ще заспи така дълбоко, все едно че е умряла. А когато положат тялото й в семейната гробница, той ще разкрие на Ромео истината и двамата влюбени най-сетне ще бъдат свободни.
В утрото преди сватбата на Жулиета с граф Парис приятелките й, синьор и синьора Капулети и Жулиетината дойка са като ударени от гръм: намират девойката в спалнята й мъртва.
Когато траурната церемония по полагането на Жулиета в гробницата на Капулети завършва и всички се разотиват, до бездиханното й тяло се доближава завладеният от безутешна скръб Ромео, който дори и не подозира, че смъртта й всъщност е мнима. Той се прощава със своята любима и се пробожда в сърцето с кама. Действието на приспивателното изтича. Жулиета се събужда и като съзира мъртвото тяло на Ромео пред себе се, изпада в ужас. Осъзнавайки, че за нея животът е свършил – без любимия той е напълно лишен от смисъл, Жулиета сграбчва камата на Ромео и се самоубива.