Пролетно Тайнство

“ПРОЛЕТНО ТАЙНСТВО”

Балет по музика на Игор Стравински

 Либрето, хореография и режисура проф. ХИКМЕТ МЕХМЕДОВ

Сценография и костюми ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА – СТОЙНОВА

 За творбата 

Игор Фьодорович Стравински (1882-1971) е знаменит руски композитор и диригент. Творчеството му се отличава със смели ритмомелодични и хармонически средства, с блясък и оригиналност.

Ражда се през 1882 г. в Ораниенбаум край Санк, в семейството на изтъкнат оперен артист. През 1903-1908-а учи композиция при Римски-Корсаков.    През 1909 г. се запознава в Санкт Петербург със Сергей Дягилев, организатор на „Руски сезони“ в Западна Европа и Америка. Дягилев предлага на неизвестния автор да напише музика за

балети по мотиви на руските народни приказки и така се раждат „Жар-птица“, „Петрушка“, „Сватба“, „Пролетно тайнство“.  Премиерата на парижка сцена на балетите предизвиква фурор и се заговаря за създаването на нов музикален стил, станал по-късно известен като „неокласицизъм“.

От 1914 до 1919 година Стравински живее в Швейцария, а от 1920 до 1939 – във Франция. През 1940-а се установява в САЩ и става преподавател в Харвард. Умира на 6 април 1971 в Ню Йорк, но е погребан в православната част на острова – гробище Сан Микеле (Венеция), до гроба на Сергей Дягилев. И двамата са били неуморни творци, аристократи на духа, естети, храбри разрушители на стари канони в изкуството.

Премиерата на „Пролетно тайнство” се състои на 29 май 1913 година в Парижкия театър „Шан-з-Елизе”.

До българската публика балетът достига най-напред като симфонично произведение: на 12 декември 1963 година в зала  „България”. Изпълнението е на Софийска филхармония под диригентството на Константин Илиев. Тогава именно творбата на Стравински с оригиналното заглавие „Свещена пролет” е прекръстена с по-поетичното „Пролетно тайнство” и така става известна в България. На 16 май 1977-а балетът е поставен от студио „Арабеск” с механично озвучаване: хореографията е на Маргарита Арнаудова,  сценограф е Мария Трендафилова, Юрий Зубарев изпълнява ролята на Най-стария премъдрец, а Розина Камбурова се превъплъщава в образа на Обречената девойка.

 „Съвременният свят, човечеството живее в една ситуация на напрежение и омраза, на агресия, самота, изолация и безразличие; лишено от страстна сила, несмело… в една сякаш измислена катастрофична нереалност.  Обичта между хората тотално отсъства. Днес властва омразата, а тя не може да крепи живота. Магията на любовта е развалена. Това описва с епиграматична точност фундаменталната трагедия на съвременния човек .

 Единственото нещо, което ние, човеците, можем и трябва да сторим, е отново да направим заедно магията на любовта, за да изживеем дните си на тази земя, дадени ни от Всевишния, общувайки помежду си,  в хармония, в разбирателство… със сърце”.

проф.  Хикмет Мехмедов