Тоска

ТОСКА

 

ЛИНКА СТОЯНОВА

КАЛУДИ КАЛУДОВ

МАРЯН ЙОВАНОСКИ

 

ТОСКА

Опера в три действия от Джакомо Пучини

Либрето Луиджи Илика и Джузепе Джакоза

 

Диригент ИВАН КОЖУХАРОВ

Режисьор АЛЕКСАНДЪР ТЕКЕЛИЕВ

Диригент на хора НЕВЕНА МИХАЙЛОВА

Художник  ИВАН САВОВ

Концертмайстор ВАНЯ ЗЛАТЕВА

 

Участват още:

Диман Панчев,  Вълю Тотев, Тошо Герджиков,

Петър Тихолов, Лина Пеева

ТОСКА – Джакомо Пучини

“ТОСКА”

Опера в три действия от Джакомо Пучини
Либрето Луиджи Илика и Джузепе Джакоза
По драмата„La Tosca”на Викториен Сарду

Диригент – постановчик КРАСИМИРА КОСТОВА
Режисьор – постановчик АЛЕКСАНДЪР ТЕКЕЛИЕВ
Диригент на хора МАРИЕЛА БОНЧЕВА – ЧОЛАКОВА
Художник ИВАН САВОВ
Концертмайстор ВАНЯ ЗЛАТЕВА
Действащи лица:
Флория Тоска, знаменита певица
Марио Каварадоси, художник
Барон Скарпия, шеф на полицията
Анджелоти, бивш консул на Рим
Клисар
Сполета, полицейски агент
Шароне, офицер
Ключар на затвора
Овчарче
Действието се развива в Рим през юни 1800 година

История на създаването

Когато през 1889 Пучини има възможността да гледа знаменитата Сара Бернар като Тоска в ефектната едноименна драма на Викториен Сарду, написана две години по-рано, той бива завладян от идеята да напише опера по нейния сюжет. Макар да му се удава да реализира този си замисъледва няколко години по-късно, той не спира да занимава композитора. Междувременно създава “Бохеми”, с което затвърждава придобитата си преди това с “Манон Леско” слава, след което идва ред и на “Тоска”. При писането й обаче възникват редица трудности. Преди години Рикорди е бил възложил написването на опера със същия сюжет накомпозитора Франкети по либрето на Илика. Сега обаче Рикорди отнема поръчката си от Алберто Франкети и я възлага на Пучини, който пък веднага заминава за Париж и се среща с автора на драмата.
Сарду настоява Пучини да му покаже плана си за опера върху сюжета на неговата “Тоска” и едва тогава дава своето съгласие. Той дори поисква доста значителен процент авторско право. Веднъж сдобил се с благословията на писателя, Пучини без да губи време възлага написването на текста на бъдещата си опера на своите либретистиДжакоза и Илика. Опитни театрали, те преработват петактната драма в състоящо се от три действия либрето. Сам Викториен Сарду след време признава, че въпреки съкращенията либретото не само не отнема от съдържанието на драмата, но дори я прави по-напрегната психологически.
През лятото на 1898 четиридесетгодошният Пучини започва трескава работа над жадуваната “Тоска” и след по-малко от година и половина успява да завърши новия си шедьовър. Премиерата на “Тоска” се състои в римския театър “Констанци” на 14 януари и пожънва огромен успех. Още същата година операта се поставя в Лондон и Париж, а след това и във всички световни оперни театри.

Съдържание

Първо действие
Църквата “Св. Андрей” в Рим. Бившият консул на някогашната свободна Римска република Чезаре Анджелоти е избягал от затвора, където е бил хвърлен от своя политически противник барон Скарпия, сега диктатор на Рим. Промъкнал се във все още празната църква, Анджелоти намира ключа от семейния параклис на сестра си – маркиза Атаванти, и се скрива в него. Въпреки ранния час обаче клисарят вече е в храма и, чувайки шума от влизането на беглеца, старателно претърсва навсякъде, но без успех. Малко след това идва художникът Марио Каварадоси, който рисува иконата на Мария Магдалена в храма.
Каварадоси споделя на клисаря, че за модел на портрета му е служила не само неговата възлюблена – певицата Тоска, но и една красива непозната, която често е виждал пламенно да се моли в църквата. Възмутен, клисарят упреква художника, задето е дръзнал да влага в лика на светица чертите на жива жена. Това обаче съвсем не смущава Каварадоси, който с още по-голямо увлечение продължава работата си. Скритият в сестриния си параклис Анджелоти разпознава в лицето на Каварадоси свой близък в миналото приятел. Осланяйки се на това, той се осмелява да му се разкрие. Щом го разпознава, Каварадоси от все сърце обещава на бившия консул пълната си подкрепа.Разговорът им обаче бива ненадейно прекъснат от Тоска. Дочувайки гласа й, Каварадоси веднага накарва Анджелоти да се скрие. Миг след това влиза Тоска. Тя е дочула гласа на любимия си и веднага започва да го разпитва с кого е разговарял.И без това болезненото й чувство на ревност се усилва още повече, когато вижда почти завършения портрет на Мария Магдалена. В изрисувания образ певицата веднага съзира голяма прилика с маркиза Атаванти. Тоска страстно увещава Каварадоси да смени цвета на очите на Магдалена – да ги нарисува не сини, като на маркизата, а черни – такива, каквито са нейните.
Каварадоси, който всъщност обожава Тоска, се опитва да я успокои, но, предвид създалите се обстоятелства, сам се чувства твърде разтревожен. Все пак накрая успява да я отпрати с нежни думи. Тоска си тръгва, но ревността и съмненията и съвсем не са изчезнали. Веднага щом тя напуска църквата, Каварадоси повиква Анджелоти, за да доуговорят подробностите около бягството му. В този миг се чува топовен изстрел, който е сигнал, че бягството на затворника е разкрито. Анджелоти не бива да остане и миг повече в храма, така че художника решава да го укрие във вилата си и бързо го извежда навън. Миг след като двамата са излезли влиза клисаря, при това в доста приповдигнато настроение, понеже носи хубавата вест, че Наполеон е бил сразен в битката при Маренго. В чест на това вечерта църковният хор ще изпълни тържествена кантата, в която ще пее и Флориа Тоска. Веселите игри на децата от хора обаче събуждат възмущение у набожния клисар. Внезапно в църквата нахлува не друг, а самия диктатор на Рим – барон Скарпия, придружаван от своя доверен полицейски агент Сполета. Следите на избягалия Анджелоти са го довелидотук. По заповед на Скарпия Сполета и хората му претърсват храма, но напразно, до момента, в който в параклиса на маркиза Атаванти полицаите намират ветрилото на маркизата. Научавайки, че Каварадоси и Анджелоти са били по едно и също време в църквата, Скарпия се сдобива с чудесен претекст, който му позволява да обвини художника в съучастничество. Такова тежко обвинение би му дало възможност да се отърве от Каварадоси, като го затвори, разделяйки го по този начин от Тоска, която баронът отдавна желае. Появява се и Тоска.Тази вечер на тържествения концерт тя ще изпълнява солото на кантатата, така че се налага да предупреди Марио за отлагането на предварително уговорената им среща. Щастливо стечение на обстоятелствата за Скарпия, който без да се колебае, пристъпва към изпълнението на коварния си замисъл. Напълно преднамерено той изтъква приликата на портрета с маркиза Атаванти. И не спира дотам: баронът показва на Тоска и намереното в параклиса ветрило на Атаванти. Вероломният план на Скарпия успява – обхваната от страшна ревност, Тоска се втурва към дома на Каварадоси, решена да изненада невярния си любим. Скарпия разпорежда да я проследят. У него вече няма и помен от съмнение, че Каварадоси ще бъде успешно отстранен и завоюването на Тоска еединствено въпрос на време. Постепенно народът изпълва църквата и тържественият концерт – молебен по случай победата над Наполеон започва.

Второ действие
Кабинетът на барон Скарпия. Звуците на концерта долитат дотук. Диктаторът обаче е неспокоен, неудовлетворен. По Шароне, един от неговите офицери, той изпраща на Тоска писмо, в което и намеква, че ако го посети след концерта, ще има възможност да се видис любимия си Каварадоси. Появява се Сполета с лоша новина – всичките им усилия да открият Анджелоти са останали напразни. Полицаят докладва също, че твърде подозрителното поведение на Марио Каварадоси им е подсказало да го арестуват и сега той е доведен и задържан тук, в крепостта Сан Анджело. По време на целия концерт Скарпия безуспешно се опитва да изтръгне от художника местонахождението на Анджелоти – Каварадоси е непреклонен и безпрекословно отрича да е съучастник в каквото и да било престъпно деяние. Вбесен, шефът на полицията заповядва да започнат инквизициите. Концертът свършва и Тоска идва в кабинета на Скарпия.
Сега вече високомерен, той й казва за арестуването на любимия й. Единствената алтернатива за Тоска е да разкрие скривалището на Анджелоти. Макар само този да е начина да спаси Каварадоси, гордата Флориа възмутено отказва да стори това. Тогава кабинетът на Скарпия се оглася от ужасните стонове на измъчвания Каварадоси и тя, неспособна да изтърпи страданията на своя възлюблен, издава скривалището на бившия римски консул. Когато обаче внасят полумъртвия Каварадоси, той не само че не благодари на Тоска за избавлението си, но я и проклина за нейното предателство. В този момент влиза Сполета, отново с лоши вести: съобщението за поражението на Наполеон се е оказало невярно; при Маренго победител е бил той и сега неговите войски приближават Рим.
Тази новина възвръща самообладанието и увереността на Каварадоси и тойтриумфално сипе заплахи към Скарпия. Вбесен, шефът на полицията нарежда да го изведат и затворят. После Скарпия цинично заявява на Тоска, че единствения начин да спаси Каварадоси, е да му се отдаде – на него, на Аурелио Скарпия. Гнусното предложение на барона потриса Тоска, но тя успява да се овладее и продължава да го моли за милост – сърцераздирателни молби, на които той отвръща с насмешка и презрение. Не след дълго се появява Сполета с поредната вест, “добра” този път: при залавянето Анджелоти се е самоубил. Вбесеният Скарпия отсича, че сега вече Каварадоси го очаква сигурна смърт. Сломена, осъзнала пълната безизходност на положението, на Тоска не й остава нищо друго, освен да приеме отвратителното предложение на барона. Тържествуващ, Скарпия я уверява, че макар да няма право да отменя смъртна присъда, ще намери начин да удържи на думата си. Планът му е да заповяда на своите хора при екзекуцията на Каварадоси да подменят истинските патрони с халосни; в същото време той ще напише на Тоска разрешително, даващо й право да напусне Рим заедно с придружаващото я лице. За да разсее всякакви съмнения, Скарпия веднага написва разрешителното и го дава на Тоска. Щом тя посяга да вземе бележката, баронът се опитва да я сграбчи в прегръдките си. В този миг Тоска с всичката си ярост забива в гърдите на изверга ножа, който преди това незабелязано е взела. Скарпия се свлича мъртъв.

Трето действие
Една от терасите на крепостта Сан Анджело.Ранната утрин е огласяна от песента на овчарче. Група войници отвеждат Каварадоси до мястото на разстрела. На предложението на тъмничаря да му доведе свещеник за предсмъртна изповед и опрощение художникът реагира с насмешлив отказ. Единственото, за което Каварадоси помолва, е да му позволят да напише писмо до своята любима. Той пише, когато се появява самата Тоска. Смаян, Каварадоси не вярва на очите си. Тоска му разказва всичко случило се; художникът вижда пропуска в ръцете й. Силата на нейната любов и смелостта на постъпката й го оставят зашеметен, поразен. Тоска го кара да бъде внимателен и да й обещае, че след привидния разстрел няма да се изправя веднага, а ще изчака оттеглянето на войниците. Настъпва момента на екзекуцията. Стражите изправят Каварадоси до стената.
След рязката команда отеква залп и художника пада като покосен на плочника. Изпълнили задачата си, войниците напускат мястото на разстрела. Безкрайно внимателно Тоска се доближава до падналия Каварадоси и предпазливо го подканва да стане. Объркана от това, че той не реагира, тя се хвърля към него и с ужас осъзнава, че любимият и наистина е убит.
В крайна сметка коварният барон Скарпия е измамил Тоска и тайно е заповядал на Сполета с Каварадоси да се постъпи така, както и в другите подобни случаи.Отчаяна, сломена, разкъсвана от скръб, Тоска ридае над трупа на своя Марио. В същото време убийството на Скарпия бива открито. Сполета и Шароне се втурват презглава към крепостта, за да заловят убийцата, но, решена за нищо на света да не попадне жива в ръцете на палачите, Тоска се хвърля от крепостната стена във водите на Тибър.