Турандот

ТУРАНДОТ – Джакомо Пучини

Турандот

МАРИАНА ЦВЕТКОВА

БОЙКО ЦВЕТАНОВ

 

ТУРАНДОТ

Опера в три действия от Джакомо Пучини

Либрето Джузепе Адами и Ренато Симони

 

Диригент ГРИГОР ПАЛИКАРОВ

Режисьор НИНА НАЙДЕНОВА

Диригент на хора НЕВЕНА МИХАЙЛОВА

Диригент на Детски хор при МЦ – Бургас „Милка Стоева” СВЕТЛА СТОЕВА

Сценография  БОРИС СТОЙНОВ

Костюми ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА – СТОЙНОВА

Хореография БОРЯНА СЕЧАНОВА

Концертмайстор ЙОРДАН КОВАЧЕВ

 

Участват още:

Йоана Железчева, Делян Славов, Александър Крунев,

Георги Динев

Действащи лица:
Турандот, китайска принцеса
Император Алтум, неин баща
Тимур, детрониран татарски цар
Неизвестният принц (Калаф), син на Тимур
Лиу, робиня
Пинг, Велик везир
Панг, майордом
Понг, Велик имперски готвач
Мандарин
Принцът на Персия
Палач (Пу-Тин-Пао)

История на създаването

Думата „Турандот” има персийски произход и означава „дъщерята на Туран”. Туран е област в Централна Азия, влизала някога в рамките на Персийската империя. На персийски тази вълшебна приказка е позната като “Turandokht”, като “dokht” е съкращение на „dokhtar”, което означава „дъщеря”.
Историята за Турандот е почерпена от персийския сборник с разкази, озаглавен„ Хиляда и един дни”, или „Hezar-o-yek-shab”, преведена през 1722-а от Франсоа Пети дьо ла Кроа. Този сборник всъщност е другата част на добре познатите „Хиляда и една нощи”. Приказката за Турандот е една от най-популярните от превода на дьо Ла Кроа, а фабулата й е обусловена от класическото триединство пространство, време и действие.
Пучини започва да работи по „Турандот” през март 1920-а, след като се среща със своите либретисти Джузепе Адами и Ренато Симони. Четири години след това операта е композирана до финалния дует. Недоволен от текста му обаче, Пучини преустановява работа до 8 октомври, когато се спира на четвъртата версия на Адами на текста на дуета. Само два дни по-късно му поставят диагноза рак на гърлото и композиторът заминава за Брюксел, за да се подложи на ново, експериментално лечение с лъчетерапия. Пучини и неговата съпруга така и не узнават сериозността на заболяването му; същинската диагноза е разкрита единствено на техния син. На 24 ноември 1924 г. Пучини умира от възникнали вследствие фаталната болест усложнения.
След себе си оставя 23 страници с 36 скици, между които и тези на големия финален дует на Турандот и Калаф. Към тях има и инструкция, че Рикардо Зандонай е човекът, комуто се поверява завършването на операта.Синът на Пучини Тонио обаче се възпротивява и в крайна сметка избраникът се оказва Франко Алфано. Алфано създава първия вариант на финала на „Турандот” с няколко добавени от самия него пасажа, позволявайки си да вложи в либретото и изречения, неодобрени от самия Пучини. Меко казано неласкавата критика и на редактора Рикорди, и на самия диригент Артуро Тосканини не закъснява и Алфано се вижда принуден да напише втори, точно следващ скиците на Пучини и стриктно придържащ се към стила на композитора финал – дотам, че не си позволява дори да вмъкне част от текста на Адами, за който Пучини не е индикирал, че иска да бъде включен към музиката. Истинската грижа на Рикорди обаче е не качеството на работата на Алфано, а дълбокото му желание края на „Турандот” да звучи като написан от самия Пучини – а редакцията на Алфано не успява да „съшие” оставените от композитора финални щрихи.
Дебатът коя от двете версии на финала е по-успешна е отворен и до днес, като обаче всеобщото мнение клони към първия опит на Алфано. Внимателното изследване на скиците, оставени от Пучини, с които Рикорди на по-късен етап позволява на учените да се запознаят (а някои от тях даже биват публикувани) показва как Алфано всъшност дори не е и направил опит да използва повечето от по-кратките бележки на композитора, с изключение на онези, без които стилистичната последователност просто би била невъзможна.
Премиерата на „Турандот” е в Миланската „Скала” в неделята на 25 април 1926 – а, година и 5 месеца след смъртта на Пучини. Диригент е Артуро Тосканини. В средата на III действие, два такта след репликата „ Liù, poesia!”, оркестърът застива. Тосканини спира да дирижира и оставя палката си на пулта, след което бавно се обръща с лице към публиката и казва: „Тук завършва операта, защото след това място майсторът умря”. Завесата бавно пада. Публиката остава в гробна тишина. Миг по късно започват възгласи „Слава на Пучини!” Всъщност за пръв път операта с финала на Франко Алфано се изпълнява на второто представление.
Дълги години правителството на Китайската народна република забранява „Турандот” да бъде поставяна с презумпцията, че творбата представя Китай и китайците в отрицателна светлина.В края на 90-те обаче настъпва период на по-отстъпчва държавна политика и през септември 1998-а в осем поредни вечери операта бива играна в Забранения град с пищни декори и дори войници от Китайската народноосвободителна армия като статисти в добавка. Продукцията е международна; режисьор и хореограф е Занг Иму, а диригент – Зубин Мета. В ролята на принцеса Турандот е Джована Касола, Калаф е Сергей Ларин, а Лиу – Барбара Фритоли.

Съдържание

Първо действие
Площад пред императорския дворец в Забранения град. Смутеният народ се е събрал за екзекуцията на младия принц на Персия. Той не е успял да отговори на загадките на Турандот. Красивата, но жестока принцеса е обявила, че ще се омъжи само за онзи, който успее да отговори на три гатанки. Ако не успее обаче, ще загуби главата си. Мнозина са дръзнали да искат ръката на прекрасната принцеса, но са станали нейна жертва. Тълпата, макар и привикнала на кървавите гледки, съчувства на младия принц, който умолява Турандот да му подари живота, ала тя е непреклонна. Сред събралото се множество е младия татарски принц Калаф, който от доста време издирва своя баща – детронирания владетел в изгнание Тимур. При идването на стражите, в създалата се суматоха пада един старец и Калаф се притичва да му помогне. За своя изненада в лицето на стареца Калаф разпознава баща си. Принуден да бяга, той е взел със себе си младата робиня Лиу да му помага. Лиу е щастлива да срещне Калаф, в когото е отдавна влюбена и е тръгнала с Тимур с надеждата да го срещне. В този момент на площада се появява Турандот. Още щом я вижда, Калаф се влюбва в нея. Нито молбите на баща му, нито нежните думи на Лиу, нито кървавата екзекуция, на която току-що е станал свидетел, са в състояние да променят чувствата му. Калаф удря три пъти гонга: той или ще отговори на трите гатанки, или ще умре.

Второ действие
Стая в двореца.Пинг, Панг и Понг са силно обезпокоени. Какво ли им е подготвило новото утро – сватба или поредната екзекуция? Тримата са вече безкрайно уморени от толкова смърт. Животът би бил тъй прекрасен без поредното смъртно наказание.Няма ли най-сетне да се намери човек, който да разгадае трите гатанки…Що за безумец е новия кандидат за ръката на принцесата? И каква ли ще е съдбата му – принц или мъртвец?
Площад пред императорския дворец в Забранения град. Народът е нетърпелив за поредното зрелище. Император Алтум, бащата на Турандот, напразно се опитва да откаже непознатия принц от изпитанието с гатанките. Дори подробното описание на кървавите сцени, които са се случили по вина на Турандот не е в състояние да разколебае влюбения младеж. Един мандарин обявява началото на изпитанието. Появява се Турандот. В началото тя съобщава на събралото се множество причината да ненавижда мъжкия род: престъпното озлочестяване на нейната баба. След това Турандот оповестява и първата гатанка: “Кое е онова бляскаво видение, което нощем се ражда и примамва човека, а на сутринта умира, за да възкръсне отново на следната нощ?” “Отговорът е надеждата” – бързо отговаря Калаф. Турандот е леко смутена, но задава и втория си въпрос: “Гори като пламък, но не е пламък, ако човек загине – то застива, а когато човек побеждава, то искри като слънчев лъч?” Калаф се замисля. По лицето на Турандот грейва усмивка, която обаче бързо се стопява, когато Калаф отговаря: “Това е кръвта”. Принцесата е обезпокоена. Вече не толкова уверено задава и третата си гатанка: “Какво е това, което прилича на лед, но замръзва от огъня, ако си свободен, държи те в робство, а станеш ли му роб, се превръщаш в цар?”. Настъпват мигове на напрегнато мълчание. Тълпата подканя момъкът да отговори, Лиу и Тимур са разтревожени за живота му. Турандот вече се чуства победителка. Но Калаф отговаря: “Това е моята победа. Това си ти, Турандот!” Тълпата ликува – най-сетне кървавите екзекуции са минало, а бъдещето изглежда прекрасно. Турандот е смутена. Тя моли баща си да не я дава на непознатия чужденец. Но Алтум й припомня за поетото обещание. Тогава Калаф й предлага сделка – “Ти ми зададе три загадки, аз ще ти задам само една. В този град съм непознат. Ако до изгрев узнаеш моето име, на изгрев аз ще умра…”

Трето действие
Градината на императорския дворец. Под заплахата от смъртно наказание никой в града не бива да заспива, докато не се узнае името на чужденеца. Такава заповед е издала Турандот. Докато хората се щурат и се опитват да научат името му, самият Калаф седи в градината на двореца, обзет от любовен копнеж: “Мистерията е заключена в мен, името ми никой не ще узнае и в зори аз ще победя.” Идват Пинг, Панг и Понг. Те предлагат на младежа несметни богатства и всичко, което си пожелае, за да си тръгне от Забранения град. Тримата са убедени, че Турандот ще направи и невъзможното, но ще научи името на чужденеца и всичко ще започне отначало. Калаф е непреклонен. Нищо не ще му попречи да вземе принцесата за жена след няколко часа. Междувременно стражите на принцесата са заловили Тимур и Лиу, защото са ги видели да разговарят с непознатия младеж. В желанието си да научи името на чужденеца Турандот не се спира пред нищо. Тя заповядва да изтезават Лиу, докато не узнаят името. Но робинята е твърда, мъченията не могат да я накарат да говори. На учудения въпрос на Турандот какво я прави тъй силна, Лиу отговаря: “Любовта.” Идва Калаф. Напразни остават неговите усилия да измоли от принцесата спирането на изтезанието. За да не издаде името на господаря си, Лиу измъква нож от пояса на един от палачите и се самоубива. Потресени от нейната саможертва, палачите отнасят трупа на девойката. Още една жертва на сметката на Турандот. На изток започва да просветлява. За пореден път принцесата отблъсква ръката на Калаф. Тогава той я взима в обятията си и я целува. Тази целувка сякаш разтапя Турандот. Сълзи се стичат по бузите й. Калаф й разкрива името си…
Площад пред императорския дворец в Забранения град. Пред насъбралото се множество се изправят Калаф и Турандот. Всички тръпнат в очакване какво ще последва – сватба или смърт. На своя баща принцесата казва: “Аз зная името на непознатия принц. То е любов!…” Тълпата е щастлива. Всички запяват химна на живота и човешката любов…