Художествен екип
ИВАН КОЖУХАРОВ - главен диригент
Роден през 1950 г. в гр. Трявна. Деветгодишен започва да свири на цигулка. По-късно преминава на виола, понеже иска да сформира квартет, а в града никой не владее този инструмент.
Със специалност „виола“ завършва Средното музикално училище „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. Две години следва в Българската държавна консерватория /днес Нaционална музикална академия – София/ - теоретичен факултет, виола - при проф. Александър Нейнски и хорово дирижиране - при проф. Васил Арнаудов.
От 1971 г. изучава Оперно-симфонично дирижиране, като ученик на професорите: Шерман, Робинович, Арвид и Марис Янсонс, в Държавната консерватория „Николай Римски-Корсаков“, Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1976 г. като първенец на випуска. Дипломният му спектакъл на операта „Сватбата на Фигаро‘ от Моцарт е заснет от Съветската телевизия – Москва.
По време на следването си работи един сезон в Ленинградския театър за музикална комедия – оперетният театър, с който гастролира в градове на Русия и Естония, и преподава в Института за театър, музика и кино.
Военната си служба отбива в ШПЗО – Враца, а след това - като диригент на Представителния ансамбъл на БНА – София. Още като войник, започва работа в Държавна опера – Бургас, където е назначен, след уволнението си от армията, през 1978 г.
Там поставя оперите: „Вълшебната флейта“ и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, „Риголето“ и „Отело“ от Верди, „Порги и Бес“ от Гершуин, „Селска чест“ от Маскани, и балетите: „Тривърхата шапка“ от Мануел Де Файя и „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев.
През 1985 г. преминава в Държавна филхармония – Бургас, където е, последователно - диригент, главен художествен ръководител и директор. Обогатява репертоара на оркестъра с произведения на: Брукнер, Малер /всички симфонии, включително грандиозната Осма симфония – с два оркестъра, пет хора и осем солисти – над 320 души/, Онегер, Барток, Стравински, Прокофиев и други.
При създаването на ОФД, през 1999 г. е негов музикален директор, а след разтурването и преобразуването му, през 2008 г. – диригент е главен диригент на Операта. За кратко работи в ОФД – Русе.
През 1979 г. е полуфиналист на конкурса на фондация „Херберт фон Караян“ в Западен Берлин, а през 1980 г. лауреат и носител на Grande Prix на името на Бела Барток от Третия международен конкурс за диригенти на Унгарската телевизия в Будапеща. На следващата година участва във филма, посветен на 100-годишния юбилей на композитора, произведен от телевизия на САЩ, Канада и Унгария.
Дирижирал е всички български оперни театри и симфонични оркестри /без Пазарджик/, всички унгарски симфонични оркестри, както и такива в Германия, Чехия, Полша, Румъния, Сърбия.
Работи в Националните оперни театри в София, Прага, Будапеща, Белград и Скопие, а също и с Националните симфоничен оркестри и филхармонии в София, Братислава /Словакия/, Кайро /Египет/, Хавана /Куба/, Никозия /Кипър/, Оркестъра на Чешкото радио в Прага, Президентския оркестър в Анкара /Турция/, Държавния оркестър в Солун /Гърция/.
От 1999 г. до 2001 г. е диригент на Държавната опера в Измир /Турция/, с която участва във фестивала в Аспендос. По същото време дирижира и Операта в Мерсин.
През 2005 г. работи в оркестъра Prima La Musica в Гент /Белгия/, с която участва във Фландърския фестивал.
От 1997 г. редовно дирижира двата оркестъра на Държавната филхармония „Д. Д. Шостакович“ в Санкт Петербург, с които гастролира в различни градове в Русия.
С Филхармонията на Бургас гостува във Франция и, многократно, в Италия и Испания, а с Операта – в Германия и Швейцария, с оперите „Трубадур“, „Отело“, „Фалстаф“ и Quattro Pezzi Sacri от Верди, и на фестивала на остров Родос – Гърция, с Девета симфония на Бетовен и Реквием на Верди.
В Испания гастролира и начело на Пловдивската филхармония, а в Италия – с Пловдивската опера /с "Аида“ от Верди/.
Съвместно с Arts Academy – Рим, провежда диригентски курсове в Бургас и Анцио, Италия.
Дирижирал е Нов камерен ансамбъл в Camerata classica, София, с които записва поредица CD за DIVERRIMENTO – Виена.
Записва филмова музика за SIF – 309 в Първи студио на БНР – София и за Digital Records – Рим, с Лондонския симфоничен оркестър в прочутото студио Abbey Road в Лондон.
Носител на орден „Кирил и Методий“ – II степен, три "Златни лири" и "Кристална лира" на CMTДБ за постановката на „Графиня Марица“ в ДМТ „Стефан Македонски“.
Почетен гражданин на Бургас.
Йордан Дафов - художествен ръководител
Един от най-емблематичните представители на съвременната българска диригентска школа, познат като диригент с висока музикална култура и уважаван заради неповторимата си техника на дирижиране.
Завършва Българската държавна консерватория в София в класа на проф. Константин Илиев. От 1970 до 1971 г. като млад диригент взима майсторски клас по анализ, композиция и естетика при проф. Оливие Месиен в Парижката национална консерватория. През 1966 г. започва като диригент на Варненска филхармония. През 1977 г. е артистичен директор и главен диригент на Бургаска филхармония. В началото на 1981 г. става диригент на Софийския филхармоничен оркестър, като едновременно с това е и главен диригент на Толбухинския камерен оркестър, който под неговата умела диригентска палка успява да си извоюва името на един от най-добрите камерни ансамбли в България. От 1997 до 1999 г. е артистичен директор и главен диригент на Варненска филхармония. Междувременно маестро Дафов води майсторски клас съвместно с Х. Фаберман (САЩ). От ноември 2000 до май 2002 г. е директор и диригент на Софийска филхармония. Познат като диригент във Франция, Италия, Русия, Швейцария, Румъния, Испания, Полша, Унгария. Прави записи за БНТ и БНР, както и за френското и шведското радио и испанската телевизия. Автор е на три симфонии, „Утринна музика и серенади“ (за струнен оркестър), „В профил и анфас“ (за голям симфоничен оркестър), вокална музика за инструментални камерни състави, театрална музика. Маестро Дафов е носител на наградата "Златен век" на Министерството на културата. Талантливият и уважаван диригент е сред изявените дейци, отличени за приноса си в развитието на културата и утвърждаването на националната идентичност.
Aлександър Чепанов - диригент на хора
Галина Калчева е дългогодишна примабалерина на Държавна опера – Бургас. От 2019 г. е репетитор на балетната трупа на бургаския културен институт. Ученичка на примабалерината Евгения Кръстева. В репертоара й са ролите на: Жулиета, Жизел, Пахита, Саломе, Пепеляшка, Демна, Констанц, Маша и други. Гастролира във Франция, Австрия, Испания, Дания, Италия, Турция, Македония и др. Преподавала е класически балет в НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ – Бургас, преподавател в Детска балетна школа „Капка“. Носител на „Кристална лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци, дипломант на Министерството на културата за принос в развитието на българската култура, носител на награда за изключителен принос към развитието на балетното изкуство на Годишните награди за мода и шоубизнес в Бургас. Носител на награда на Община Бургас по случай Деня на българската просвета и култура.
Режисьор-постановчик е на: "Пахита", "Жизел", "Дон Кихот", "Зле опазеното момиче", както и автор на хореографията на редица оперни спектакли и концертни програми.
Марина Змеева-Маркова
Завършва средното си образование със специалност класически танц в НУИ „Проф. Веселин Стоянов“ гр. Русе с преподавател Милена Лазарова.
През 2006 г. завършва магистратура по балетна педагогика и режисура в АМТИИ - гр. Пловдив.
От 2002 г. работи в Държавна опера- Бургас като балерина. Участва в цялостния репертоар на балетния състав.
Девет години работи като балетен педагог в НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ - гр. Бургас.
Десет години е преподавател по класически танци в Танцов клуб „SUNSHINES“ - гр. Царево. С децата от клуба са носители на награди от международни конкурси в Европа.
През 2014 г. става част от Екипа на Танцово Студио 29 и създава Балетна школа “Марина Змеева”, на която е ръководител до днес.
Асистент-режисьори
Лина Пеева
Лина Пеева, мецосопран, е второ поколение певица. Пее в Представителен хор „Родна песен“ – Бургас от 19-годишна. На 33-годишна възраст започва работа в Държавна опера – Бургас, а от 2017 г. е помощник-режисьор в бургаския културен институт. Лина Пеева има редица роли като солист на сцената на Бургаската опера:
Мерцедес в „Кармен“ от Жорж Бизе, Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от В. А. Моцарт /ролята е играна от 2004 г. досега/, Сузуки в „Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини, Мадалена в „Риголето“ от Джузепе Верди, Инес в „Трубадур“ от Джузепе Верди, Мирабела в „Цигански барон“ от Йохан Щраус-син, Трета дама и Генийче във „Вълшебната флейта“ от В. А. Моцарт, Джанета в „Любовен елексир“ от Гаетано Доницети, Венера в „Хубавата Елена“ от Жак Офенбах, Маня в „Графиня Марица“ от Имре Калман, Барбара Де Лакуа от „Една нощ във Венеция“ от Йохан Щраус, Хети от „Целуни ме, Кейт!“ от Коул Портър, Пепи във „Виенска кръв“ от Йохан Щраус-син, Фьодор в „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски, Ида в „Прилепът“ от Йохан Щраус-син, Музикантът в „Манон Леско“ от Джакомо Пучини, Деспина в „Така правят всички“ от В. А. Моцарт, Танголита в „Бал в Савоя“ от Пол Абрахам, Енни в „Лелята на Чарли“ от Оскар Фелцман, Олга във „Веселата вдовица“ от Франц Лехар, Циганката от „Българи от старо време“ от Асен Карастоянов, Поликсена в „Службогонци“ от Парашкев Хаджиев, Куна в „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев, както и във всички детски спектакли на Държавна опера = Бургас: Папагена във „Вълшебната флейта за деца“ от В. А. Моцарт, Царица Купа в „Алиса в страната на чудесата“ от Александър Йосифов, Леля Станислава в „Патиланци“ от Александър Йосифов, Лисана в „Пинокио“ от Алеклсандър Йосифов, Сали в „Един американски уикенд“ /по книгата на Марк Твен „Том Сойер“/, Царицата в „Снежанка“ от Атанас Косев, Стрина Гена в „Четиримата близнаци“ от Георги Костов, Най-доброто прасенце в „Трите прасенца“ от Александър Райчев и др
Петър Тихолов
Петър Тихолов завършва НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ – гр. Бургас през 1988 г. със специалност „пиано“. През 1998 г. завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – гр. София със специалност „класическо пеене“ в класа на проф. Асен Селимски. От 1999 г.до 2010 г. работи в Държавна опера – Бургас като артист – солист. От 2011 г е артист -хорист със солистични роли.