02 август 2025 Вълнуващ спектакъл на "Трубадур" на светилището Бегликташ Поздравления за всички прекрасни: солисти, оркестър, хор и балет, под палката на Ивайло Кринчев!

Втората вечер на август, в мистичната местност „Бегликташ“, в полите на Странджа планина, в близост до живописния Маслен нос, за втори път тази година се сътвори магична реалност – със спектакъла на една от най-обичаните Вердиеви опери – „Трубадур“. Величествено бе представлението под палката на проф. д-р Ивайло Кринчев, което артистите и музикантите на Държавна опера – Бургас поднесоха на многобройната интернационална публика на свещеното място, където древните траки са извършвали своите мистерии, призовавали са боговете – за здраве, плодородие и благоденствие, извършвали са свещенодействия и жертвоприношения – в името на висши цели, подчинени на тяхната религиозни вярвания, в които са почитали Богинята Майка и всички божества, владеещи природните сили и регулиращи човешките взаимоотношения. Сякаш на скалите, паралелно с представянето на драматичната сюжетна линия на „Трубадур“, която проследява родови проклятия, болка, изкупление и предизвестена смърт, оживяваха картини от древността, като фрески, впечатани в иконописа на историята.

Тематично подбраната мултимедийна среда, представяща водопади, цигански палатки в гората, тъмница на замък, дракон, купол на катедрала и т.н., проектирана върху скалните масиви, бе чудесно допълнение към естествения декор на мегалитните блокове и планинското обкръжение.

Цялостната впечатляваща картина бе подплатена с неимоверно висок професионализъм, който представиха всички изпълнители, под вещото, обединяващо процесите, диригенство на маестро Кринчев. Споени в единна емоционална внушаемост бяха класните солисти. Тенорът, пял с успех по световните сцени, включително и редом до Гена Димитрова – Костадин Андреев /гост/, солист на Софийската опера и балет, разгърна цялата си вокална и артистична мощ в образа на трагично влюбения в Леонора Манрико, намерил своята смърт от братска ръка. Прелестното сопрано Мария Цветкова-Маджарова бе истинско въплъщение на Леонора, като нежно присъствие и брилянтни оттенъци на гласа, пресъздаващи нейната чиста любов, претворена в саможертва. Помитащата бе силата – като глас и чувствителност, на именитото мецосопрано Даниела Дякова – безспорна владетелка на всяка сцена в една от знаковите си роли – на Азучена, разкъсвана от трагизма на родовата карма и неизкоренима човешка болка. Изключителен - като въздействие чрез мощния си глас, и респектиращ - с пресъздаването на коравосърдечието и непреклонността си, бе и изтъкнатият баритон Александър Крунев - като Граф Ди Луна, който сам попада в съдбовната клопка на своята страст, белязана от родово проклятие. Ярък в пресъздаването на образа бе и Костадин Мечков, бас – като началника на стражата Ферандо, който разказва на войниците тъжната история за разменените братя, единият от които попада погрешно в огъня. Пленяващата с всеотдайността и човечността си беше мецосопраното Лина Пеева, която е и помощник-режисьор на постановката – в образа на приближената на Леонора Инес. Поздравления и за всички останали чудесни солисти, които съпреживяха историята, не просто изпяха партиите си, а представиха в пълнота и драматургична цялост, трагичния сюжет, който е вечен – като емоционалност и символика: тенорът Милен Динолов – като Руиц, басът Николай Николов – в образа на Стария циганин, и Въльо Тотев – като Вестител.

Адмирации за споеното и силно емоционално звучене на хоровия състав с диригент Александър Чепанов, които съумяха да предадат спектър от чувства чрез прекрасно изградена динамика и майсторско изпълнение; както и за темпераментното присъствие на артистите от балетния състав на Бургаската опера с репетитор Марина Змеева-Маркова, които се представиха с хореография на Галина Калчева.

Овации – като перфектно осъществена работа, отново, заслужават и всички специалисти от техническите служби на Държавна опера – Бургас, които съумяха да реализират мащабен спектакъл на тежкия за логистика терен; благодарности и за професионално поднесената звукорежисура, дело на инж. Кирил Янев от студио „Балкаднжи“, съобразена със спецификата на местността, както и характеристиките на всеки глас и инструмент.

Второто събитие от фестивала „Опера на светилището“, осъществяван за шести път от Държавна опера – Бургас и Община Приморско, бе доказателство за ролята и силата на приемствеността и доброто партньорство в името на висша цел, свързана с ролята на изкуството – като емблема на духовността на нацията. А един от аспектите, чрез които сме разпознаваеми, конвертируеми и конкурентноспособни, е именно класическото музикално изкуство. Именно поради този неоспорим факт би трябвало да съхраняваме традициите и да ги надграждаме.

Третото събитие от фестивалната програма, която за първа година съдържа цели пет заглавия, е друг оперен шедьовър от Джузепе Верди – „Риголето“. Постановката сред мегалитните блокове на Бегликташ бе за първи път представена през изминалата 2024 г., като пожъна огромен успех.

На добър час и на останалите представления: Вердиевата епична творба „Аида“ – на 16 август /също представена с фурор за първи път на миналогодишния фестивал/, и „Набуко“ – също опера от Верди, която ще бъде поставена за трети път сред естествения декор на Бегликташ.

Снимки и текст: Държавна опера – Бургас