18 февруари 2020 „Дон Жуан“ – естетично предизвикателство на високо ниво ● Солисти, хор и оркестър пресъздадоха историята на Вечния любовник – с шеметен живот и трагичен край

 

Вечерта на 17-и февруари, през високосната 2020 година, даде възможност на бургаската публика за естетично преживяване от най-висока класа.  Една от най-изпълняваните оперни произведения на В. А. Моцарт – „Дон Жуан“,  отново създаде атмосфера на драматизъм, подчинен на предизвикателствата на сърцето и повелите на Съдбата.

 Диригент на постановката, режисирана от Александър Текелиев, е  maestro Ивайло Кринчев, художник е Иван Савов, диригент на хоровия състав, който е пълноценен участник в емоционално наситеното сценично действие  – Невена Михайлова, пластиката е на покойния Гриша Роглев, помощник-режисьор е Петър Тихолов.

На сцената на Бургаската опера бе разгърната вечната тема за изкушението, манипулативните схеми за постигане на емоционални дивиденти, греха, падението, изкуплението, наказанието. Всеки от солистите бе емоционално-естетично-интелектуално мотивиран от забележителните режисьорски похвати да извади на повърхността на артистичната си същност най-доброто, градивното и въздействащото. Баритонът Валери Турманов развихри своя талант и енергия в образа на класическия прелъстител, вписал в своя  „таен списък“ хиляди завоевания – от невинни девици, до достолепни дами, търсещи мимолетно внимание. Верният спътник и душеприказчик на Дон Жуан – Лепорелло, бе басът Делян Славов, който разгърна образа – с артистизъм и психологически подход към неговото изграждане. В ролята на Донна Анна, която тъгува за преждевременната загуба на своя обичен баща, убит от Дон Жуан, бе брилянтното сопрано Мария Цветкова-Маджарова – с виртуозна техника и красиви нюанси в най-високия регистър. Образа на Донна Елвира – бивша любима на Дон Жуан, изгради – зряло, с градация и стабилност в изпълнението и сценичното присъствие, сопраното Нона Кръстникова.  Само преди дни    тя влезе в една съвсем различна, като артистично амплоа, роля – на противоречивата красавица Неда /Коломбина/ в операта „Палячи“ от Леонкавало.  В ролята на Дон Отавио  се представи тенорът  Николай Моцов – гост – той проследи емоционалното надграждане в своя образ, с професионална вещина и усет към детайла. Много очарование, непринуденост и естествен финес придаде на образа красивото и чистосърдечно момиче от народа Церлина мецосопраното Йоана Кадийскам която по време на миналогодишното представление на „Дон Жуан“ на бургаска сцена получи романтично предложение за брак от баритона Валери Турманов. Блестящ дебют в ролята на Мазетто направи младият многостранно надарен баритон Бранимир Недков. Само часове преди спектакъла, той влезе в четири образа едновременно – на братята в музикалната комедия от Георги Костов „Четиримата близнаци“. Това не му попречи да се представи стабилно и да бъде на висотата на своите сценични партньори. В знаковия образ на Командора дебютира басът Диман Панчев – той постигна силно сценично присъствие и внушение, зрял актьорски подход при изграждането на образа – представен като инструмент на Съдбата, която разпорежда сурово, но справедливо. На художествено-естетската висота на солистите бяха и артист-солистите на Държавна опера – Бургас, участващи в мащабните масови сцени, пресъздаващи атмосферата на своето време – с характерните детайли в облеклото, поведението и динамиката на отношенията.

Постановката на „Дон Жуан“ е изпипана във всеки детайл — помислено е както за цялостното внушение, така и за елементите на психологизъм и актьорско въздействие, сценография, костюми, солистични изпълнения, дуети, ансамбли, сценичното присъствие на артистите, всичко, в единна цялост, наистина е на високо професионално ниво, с добавена естетична стойност.

В края на спектакъла, по време на аплодисментите от публиката, беше поднесена кошница с цвета от името на Ообщина Бургас — поредният жест на отношение и внимание към изкуството на бургаските творци.

Тази постановка има дългогодишен сценичен живот, разгръща се и се развива с годините, в нея са участвали плеяда изявени солисти, всеки един от които е внасял своя личен почерк и натюрел в образите.

Ето какво казва доц. д-р Александър Текелиев за постановката на „Дон Жуан“, която прави на бургаска сцена през 2003 г.  – в интервю за в. „Компас': 

 „Трябва да призная, че премиерата на „Дон Жуан“ на бургаска сцена през октомври 2003 г. остави много силна емоционална следа у мен. Първоначално дойдох за спектакъл на Бургаската опера като изпълнител на ролята на Лепорелло; постановката беше на друг режисьор. Но в последния момент, преди да дойде испанският импресарио, във връзка с последвалото турне в Испания, се наложи да се замести титулярят. Спомням си, че графикът ни беше ужасно натоварен. Работили сме до 20 часа дневно при свръхнатоварване. Но затова пък спектакълът стана на изключително високо ниво. А и е лесно да се работи с професионалисти… Всички от състава на ОФД – Бургас /тогава Държавна опера – Бургас бе с наименованието Оперно-филхармонично дружество/, както и гостуващите певци, притежават комплексни положителни качества и желание за репетиране на високи обороти. Хубаво е, че екипът синхронизира целите и изискванията си, както и стереотипа на работа. Освен това, сме приятели с моите колеги, нещо изключително важно в подобни ситуации. В тази общност от колеги и съмишленици се чувствах като едно семейство. Всичко, на което бих искал да акцентирам, беше реализирано от участниците в амбициозния спектакъл.

Като цяло, съм спазил класическите параметри на оперното произведение, като съм включил някои нови моменти – например Смъртта, нови действащи лица, както и някои други нововъведения от постановъчен характер, които внасят по-различен почерк и досега не са пробвани в други музикални театри по света. Имах усещането, че въздействието на допълнителния образ на Смъртта като контрапункт има наистина огромно въздействие върху публиката. Друго, на което държах в работата си, беше максимално да избегнем статиката, използвана като режисьорски прийом в много други постановки. На всяко място, където е имало възможност за движение, сме сменили излишното задържане на действието. Като цяло, спектакълът е подчинен на идеята за динамиката на времето, в съответствие със забързаното темпо, в което живеем в съвременния свят. Ме е приемливо да полазваме на публиката нещо старо и мудно, на натрапваме стари стереотипи на мислене. Според реакциите на публиката на спектаклите на „Дон Жуан“, съдя за това, че динамиката, темпото се предават на зрителите и правят взаимодействие между тях и музикантите силно въздействащо и наситено с емоционалност.“ 

Ето и коментар относно "Дон Жуан" на бургаска сцена и от маестро Ивайло Кринчев, който дирижира мащабния тричасов спектакъл на 17-февеуари в Зала Опера:

,,Дон Жуан ме свързва по специален начин с Бургаска опера, защото първата  постановка на това заглавие за мен и за театъра беше именно тук в далечната 1996 г. Радва ме фактът, че през годините постановката получи свой втори живот с обновения режисьорски прочит на Александър Текелиев и продължи да присъства в репертоара на театъра. Личното ми усещане беше, че спектакълът на 17.02 беше зареден с много емоционална енергия благодарение на добре подбрания солистичен състав и доверието, което успяхме да изградим помежду ни по време на репетициите."

Снимки в галерията: Държавна опера – Бургас