16 ноември 2021 "Службогонци" зареди с настроение и свежи закачки Зала Опера

Ден след изборите - трети за малко повече от половин година, напълно в синхрон със съвременните абсурдни ситуации, в Бургаската опера бе представен мюзикълът от Парашкев Хаджиев "Службогонци". Посланията на либретото на Банчо Банов, писано по комедийната пиеса на Иван Вазов, е толкова актуално звучащо и отразяващо характерни черти на народопсихологията ни. Гледайки я, човек има усещането, че сякаш е писана в днешни дни.
И смешни, и леко тъжни констатации се правят по време на спектакъла, а като остатъчно усещане е възгорчивият вкус на осъзнати истини под камуфлажа на комедийните ситуации, разкриващи всеки от героите в характерната им светлина.
А рефренът: "Служба, служба, малка, голяма, от тебе по-хубава няма, стоиш си, почиваш си, клатиш краката и пак получаваш заплата!" звучи все така актуално...
Артистичен вихър бяха на сцената тази вечер солистите, оркестрантите и артистите от хоровия и балетен състав на Бургаската опера под палката на гост‐диригентът Светослав Лазаров, който е израснал в семейството на големия български композитор Парашкев Хаджиев, написал великолепната и съвременно звучаща партитура на мюзикъла "Службогонци".
С неподправено настроение и интелигентно присъствие на всеки от участниците бе белязан днешният спектакъл. И смехът - оздравителен и пречистващ, бе гарантиран и за присъстващите ще бъде така необходимият заряд за студените късноесенни дни и сложните реалности, наситени със свръхдози стрес.
Режисьор на постановката, която брилянтно и с хирургическа точност, където острието попада на най-болезнените теми, отразява съвремието ни, макар действието в пиесата на Вазов да се развива в началото на XX век, е доц. д-р Александър Текелиев, помощник–режисьори са Лина Пеева и Петър Тихолов, сценографията е на Иван Токаджиев, художник на костюмите е Чавдар Чомаков, диригент на хора – Невена Михайлова, танците са дело на Галина Калчева, концертмайстор – Христо Белчев.
Искрено се забавляваха на сцената - пресъздaвайки Вазовите послания и артистично взаимодействащи помежду си, предавайки настроението и на публиката, бяха солистите:
Петър Тихолов, бас - убедителен в ролята на министър Никола Балтов, към когото се домогват за "сладка службица" близки, по-далчени и най-далечни роднини и познати; сопраното Мария Цветкова-Маджарова - будеща искрен смях и възхита в образа на трогателната с чистосърдечието си и лесно манипулируема министърската дъщеря Аничка, която е подведена от опитния лицемерен прелъстител Хоров, който цели единствено и само лични облаги, а е опериран от чувства; Сребрина Славова, мецосопран – като баба Дона, която освен плетките на две куки, се опитва да заплита вещо и човешките взаимоотношения;  Йордан Христозов, баритон – в характерната роля на Станчо Квасников, роднина на министъра от провинцията, който прикрива подмолните си цели
 чрез хитри стъпки /обут в истински
галоши.../;
тенорът Марчо Апостолов /гост/ - както винаги, темпераментен и свръхкомичен като Хоров, завършил земеделско училище в Швейцария, но с претенции за дипломатическа кариера - чрез брак по сметка; Диман Панчев, бас - силен дебют направи бургаският бас в образа на чешита Боздугански, който винаги носи пищов в джова - за всеки случай, и е готов да се ожени за карикатурната Поликсена, за да се облагодетелства; сопраното Шмилена Султанова - със запомнящо се сценично присъствие като шармантната г-жа Терзийска, която на няколко пъти "изработва" служба на мързеливия си съпруг неудачник, но този път обърква обекта на евентуалната облага; Людмила Михайлова, сопран - бляскава в образа на светската дама от висшето общество Шийкова, която вещо плете интриги, играе ролята на сватовница и е наясно с всичко, което се случва в столичния град; Лина Пеева, мецосопран - умопомрачително комична и предизвикваща здравословен смях Поликсена - кривогледа стара мома, за която "мъж лош няма"; Весела Апостолова, сопран – очарователна в ролята на скромното чистосърдечно момиче от народа Стоянка, влюбено в Николай Николов – в ролята на нейния любим Илия; Мирослав Димитров – като вестникаря Драмков, готов да обслужва интересите на всяка партия, която е на власт; Вълю Тотев – като депутата Чалканов, Александър Перперлиев – в образа на дребния човечец Какавидов, чиято съдба, градена чрез сърцераздирателни молби, предизвикващи съжаление, и доноси, има неочаквана развръзка...
Получи се искрата на настроението - и с усмивка, и с доза поука.
Думи на благодарност за всеотдайността заслужават всички участници в прекрасната мюзикълна вечер - на сцената или "зад кадър" - и диригентът, и артистите, и музикантите, и служителите от техническите служби, които допринесоха за поредния успешен спектакъл на Бургаската опера, осъществен в необичайно време. Но именно затова радостта от успеха и адмирациите на публиката, която, все пак, въпреки новите условия, продължава да подкрепя
 
тези, за които признанието за техния труд и вложен артистичен заряд е най‐ценната атестация за качествено свършена творческа работа.
В края на спектакъла бе поднесена традиционната кошница с цветя от името на кмета Димитър Николов.
 
 
 
 
 
 
 
 
 Oще снимки от представлението - в официалната Фейсбук страница на Опера Бургас, кликнете "Вижте повече":
 
 
Снимки и видео: Държавна опера - Бургас