14 май 2021 "Сватбата на Фигаро" с голям успех в Зала Опера Блестящи солисти, оркестър, хор и силни дебюти в Моцартовата опера

Тричасово великолепие тази вечер на "Сватбата на Фигаро" – с изискан привкус и финеса на Моцартовата музика, професионализма на всички артисти, диригент, оркестранти, корепетитори,  технически служби, Сребрина Славова, чието дело са субтитрите, даващи възможност на присъстващите в залата да проследяват сюжетното развитие, и... със специалното участие на бургаската публика, която не само беше многобройна, а показа и вкус, както и отношение към класическото изкуство и уважение към огромния труд на всички, които сътвориха музикалното бижу  в залата на Бургаската опера!
Комичната опера, чието либрето е създадено по мотиви от едноименната комедия на Пиер Бомарше, представи блестяща амалгама от закачки, забавни обрати, бликащо настроение и елегантно разплитане на сюжетния възел в щастлив и поучителен финал. 
Режисурата на постановката е на проф. Павел Герджиков, диригент на хоровия състав е Невена Михайлова, концертмайстор – Ваня Златева, художник – Чавдар Чомаков, пластиката е на Гриша Роглев, помощник-режисьори са Лина Пеева и Петър Тихолов.
Публиката бе истински партньор в артистичната вечер, следейки – с емоционален отклик, случващото се на сцената, елегантните линии в сюжетното развитие и забавното взаимодействие между героите.
Диригент на красивия спектакъл, издържан напълно в стилистиката на епохата на Моцарт, бе Цанислав Петков. Той се справи с вещина и лекота с предизвикателството да дирижира музиката на Моцарт, която е своеобразен професионален тест – като изискване за тоноизвличане, изящество на фразата, аристократичен финес, ефирност. И като изискан реверанс към зрителите, на които бе предоставено естетическо удоволствие от висока проба.
Адмирации на 13-и май в залата на Операта заслужиха солистите: басът Костадин Мечков, който изгради ярък образ като Фигаро и беше стабилен, уверен и достолепен на сцената. Сопраното Мария Цветкова-Маджарова бе изящна Сузана, изключително прецизна в интерпретацията и свръхзабавна –  като реакции и отиграни ситуации на сцената. Нона Кръстникова, сопран – Розина /графиня Алмавива/ се представи като достолепна аристократка, със стил и присъствие и извая блестящо солистичните си арии. Лина Пеева, мецосопран, създаде редица забавни ситуации, предизвикващи спонтанен смях у публиката създаде в ролята на пажа Керубино. Много силен дебют, с ярко артистично присъствие и изработени вокални елементи и линии, направи баритонът Бранимир Недков – в ролята на граф Алмавива, коварен чаровник, с безспорно влияния върху жените, настоятелен, но в крайна сметка "опитомен" и превъзпитан, чрез хитроумен план. Успешен и ярък бе и дебютът за мецосопраното Калина Попова – артистична и уверена в ролята на хитроумната Марчелина, която в крайна сметка се оказва майка на Фигаро. Тенорът Яни Николов също направи силен дебют в ролите на като съдията Дон Курцио и учителя по музика Дон Базилио – образите бяха изградени много добре вокално и подплатени с необходимата доза хумор. Заслужени бяха адмирациите и за баса Диман Панчев – изградила с настроение и финес ролята на Дон Бартоло, оказал се баща на Фигаро в сюжетното развитие. Свое важно място в цялостната картина на спектакъла имаха и басът Петър Тихолов, в ролята на градинаря Антонио, и сопраното Стефка Христозова – като дъщеря му Барбарина.

Цялостната атмосфера в Зала Опера в четвъртък вечерта зазвуча в тоналността на Вечното изкуство –като събирателен израз на класическото изящество на Моцартовата музика и филигранно изваяните солистични роли. Заслужени бяха аплаузите и за пианистката Райна Попова, която излезе на сцената в края на спектакъла. Професионалисти като нея работят всеотдайно на т. нар. „тих фронт“, който е невидим за широката аудитория, но незаменим – като смисъл, роля и значимост за детайлно изработване на произведенията от страна на артистите и постигането на завършен сценичен продукт с високо качество. Райна Попова е равностоен партньор на солистите при изграждането на ролите и вникването в същината и посланията на всеки от образите, в пълния им сценичен блясък. Не на последно място заслужава да се отбележат изящната сценография и великолепните костюми, съобразени с духа на времето.
Нестихващите аплодисменти след спектакъла /публиката започна да се завръща в залата, след повече от година период на страх и несигурност/ бяха недвусмислена атестация за интелигентно поднесената опера на Моцарт – със стил, изящен вокален и инструментален изказ и заразяващо настроение. 
Солистичните арии, речитативите, дуетите, ансамблите, мащабните сцени с участието на хоровия състав, в съзвучие с майсторската оркестрова  интерпретация, бяха истински впечатляващи  – като емоционално въздействие и проследяване на вътрешната градация, като баланс в звученето и изискано отношение към детайлите.

Снимки: Държавна опера – Бургас 

Очаквайте видео от спектакъла!