06 юли 2020 Чудесно ретро настроение създадоха солистите на Бургаската опера Концертът в Експо център на 3-ти юли бе част от културно-туристическия уикенд с ретро тематика, организиран от Община Бургас

В петъчната вечер /3-ти юли/ Експозиционен център "Флора" бе на ретро вълна. В концерта на солистите на Държавна опера — Бургас прозвучаха популярни мелодии от близкото минало, обединени от идеята за романтична емоционалност. Събитието бе част от програмата на тематичния „Ретро“ уикенд, организиран от Община Бургас

В петъчната вечер в градината на "Флората" на публиката бяха поднесени – с финес и стил, незабравими хитове, превърнали се в класика.
В програмата на концерта бяха включени както емблематични песни на Франк Синатра и композиции от Гершуин, така и френски шансони, италиански канцонети, любими мелодии, които предизвикват топли спомени или обещават нови такива...
Вълнуващи емоции у публиката породиха с красивите си изпълнения: сопраните Людмила Михайлова, Мария Цветкова-Маджарова и Нона Кръстникова, моцосопраното Йоана Кадийска, тенорът Яни Николов, баритоните. Бранимир Недков, Йордан Христозов и басът Диман Панчев. Емоционален финал на концерта „Ретро“ солистите на Държавна опера – Бургас бе общото изпълнение на солистите на „Алабама“ на Курт Вайл.
В ретро програмата участваха и Весела Апостолова, Ванина Димитрова, Калина Попова и Стефка Христозова, които внесоха закачлива нотка и елементи на шоу, напълно в стила на тематичната вечер.
Съответствие на музикален избор, стайлинг, сценично присъствие, голям заряд на вложената емоция имаше в ретро вечерта, сътворена от солистите на Държавна опера — Бургас, които съумяха да развихрят не само своя талант и интерпретативно умение, но и за първи път бяха в подобно амплоа, встрани от класическата музика. Блестящ партньор на певците бе пианистката Дария Кръстева, която не само технически, но и емоционално, импонираше на солистите тази веч“Юкали” – Курт Вайл, изпълняват: Йоана Кадийска, Мария Маджарова, Нона Кръстникова

Солистите на Държавна опера – Бургас с кратки анонси за своите изпълнения:

“Говори ми за любов” е написана и посветена на жената от композитора Чезаре Биксио през далечната 1932 г. – изпълнява Яни Николов

“Избрах именно този любовен монолог, чието звучене носи позабравената романтика и нежност на Италия! Казват , че който я изпее веднъж – никога не се разделя с нея !“ – споделя изпълнителят.

„Говори по-тихо“ – Нина Рота, изпълнява Бранимир Недков

„Говори по-тихо и никой няма да те чуе, нашата любов е само помежду ни, никой не знае истината, дори и небесата, които ни гледат. Заедно ще останем, любов моя, така завинаги. Говори по-нежно и ела по-близо до мен. Искам да почувствам очите ти в мен, никой не знае истината. Това е най-голямата любов, която може да съществува.“

“Целувай ме много” – Консуело Веласкес, изпълнява Диман Панчев.

„Мъжът, когото обичам” – Джордж Гершуин, изпълнява Йоана Кадийска

„Някой ден ще дойде мъжа, когото обичам. И ще е голям и силен – мъжът, когото обичам. И когато го срещна, ще направя всички възможно да го задържа..“

„Сълзи в рая” – Ерик Клептън и Уил Дженингс, изпълнява Йордан Христозов

„Ще знаеш ли името ми ако те видя в Рая? Същото ли ще е? Трябва да съм силен и да продължа, защото знам, че не принадлежа на Рая. Ще държиш ли ръката ми, ако се видим в Рая? Ще ми помогнеш ли да се изправя? Аз намирам пътя си през нощ и ден, защото знам, че не мога да остана тук, в Рая.“

„Над дъгата” – Харолд Арлен из мюзикъла „Вълшебникът от Оз“, изпълнява Людмила Михайлова.

"Когато човек изживява трудни времена или е на предела на силите си, повече от всичко има нужда от магия. Песента на Дороти от "Вълшебникът от Оз" на Арлен ми връща спомена за детството, откъдето всеки черпи сила. И илюзията за вълшебната страна, в която „всеки яд проклет топи се като фруктов сладолед“, ме окрилява! Ела с мен под дъгата, където път блести, там е чудната страна от детските ми мечти!"

„Лятно време“ – Джордж Гершуин из операта „Порги и Бес“, изпълнява Мария Цветкова-Маджарова

“Непознати в нощта” – Иво Робич и Берт Кемферт, изпълнява Диман Панчев

„Пея за онзи момент, когато под светлините на нощта, на блясъка на лустрото на излъскания свят, заедно намерим единствения поглед, който може да ни съедини завинаги. Пея за онзи момент, когато въпреки всичко, дори да те целуна, още и още, ти си тръгваш завинаги, дори след една последна, незабравима нощ. Пея за всеки от Вас, който е имал щастието да познае този момент.“

„Погребален блус” – Бенджамин Бритън, изпълнява Нона Кръстникова

„Спрете часовниците, отрежете телефона, спрете кучето да лае, заглушете пианото, с барабан докарайте ковчега и пуснете опечалените. Нека самолетите да обикалят в кръг над главите ни и да пишат в небето: ”Той е мъртъв”.... той бе моят север, юг, изток и запад, моята работна седмица и моята почивка, моят следобед, моята вечер. Мислех, че любовта ще трае вечно, но съм грешал. Звездите не са нужни вече – загасете ги. Опаковайте Луната и спрете слънцето. Изсипете океана и изсечете горите. Вече нищо няма смисъл.“

“Джони”- Бенджамин Бритън, изпълнява Нона Кръстникова

„В долината, през лятото ние с Джон се разхождахме покрай реката. Тревата под краката ни и звездите над нас шепнеха за любов. Наклоних глава на рамото му :”Джони, хайде да си играем?”

А той се намръщи като буря и си тръгна.

Още си спомням по Коледа, като отидохме на бал, подът бе така гладък, а оркестърът така силен, Джони – така красив, чувствах се горда. “Притисни ме по- силно, Джони, нека танцуваме!” А той се намръщи като буря и си тръгна.

Няма да забравя в операта, когато музиката ни заливаше, перли и диаманти...”о, Джони, в рая съм”– прошепнах, за да остане. А той се намръщи като буря и си тръгна.“

„Горещо е“ – Коул Портър из мюзикъла “Целуни ме, Кейт“, изпълнява Йордан Христозов

„Изкуството ме вика” – Виктор Хърбърт, из оперетата „ Чаровницата“, изпълнява Иоана Кадийска

„Мама е царица, а татко – крал, аз съм принцеса – знам го. Мразя етикета на двора и го показвам. Аз пея на сцената, само един живот има за мен. Фигурата ми е като на Терацини, знам, че ще стана известна, когато изпея „Бохеми“ от господин Пучини… Копнея да съм примадона, да блестя на сцената…“

„Бианка“ – Коул Портър, из мюзикъла „Целуни ме, Кейт“, изпълняват: Бранимир Недков, Ванина Димитрова Весела Апостолова и Стефка Христозова

„Сърабая Джони“ – Курт Вайл, из мюзикъла „Щастливият край“, изпълнява Нона Кръстникова

„Точно бях навършила 16 години когато дойде от Бурма, каза че мога да пътувам с теб. Попитах те какво работиш и още помня какво отговори – нещо в железницата, нищо общо с морето. Каза много неща, Джони, все лъжи. Така те мразя, като седиш и се подсмихваш: Извади проклетата пура от устата си.

Сърабая, Джони, никой не е по-подъл от теб, но, Боже, още те обичам. Защо съм толкова тъжна, все още те обичам.

В началото всеки ден бе празник, но след две седмица вече всичко, което правех, те дразнеше. И един ден се събуди от рева на морето и си тръгна без нито дума с кораба, който чакаше на кея. Нямаш сърце Джони, как можа да ме оставиш така. Ти искаше всичко, аз ти дадох повече, Джони. Все още те обичам!“

„Не те обичам“ – Курт Вайл, изпълнява Йоана Кадийска

„Махни ръката си, не те обичам, както поиска сме само приятели. Прегръдката ти е за други, милите ти целувки. Не ми говори вечер с нисък глас, защото е прекалено интимно. Не ми давай кърпичката си, тя ухае прекалено много на любов. Разкажи ми за любовите си – не те обичам. Кажи за най-опияняващите си моменти. Тя те обича хубаво или беше неблагодарна, но като ми говориш, не бъди очарователен.

Не съм плакала, не съм страдала, това беше една мечта – нещо като лудост. Достатъчно е да видя ясните ти очи, в които няма съжаление или меланхолия.

Достатъчно е да видя радостната усмивка, как тя открадна сърцето ти – кажи. И най-вече кажи това, което не бива да се каже.

Не, мълчи... аз съм на колене. Огънят угасна, вратата е затворена, не ме питай нищо, аз плача това е всичко.

Не те обичам любими.”

„Пътеките на любовта“ – Франсис Пуленк, изпълнява Мария Маджарова

„Дъщеря съм на киноман и меломан. Детството ми премина с Махалия Джаксън, Елла, Луис Армстронг... Мисля, че едва ли има, някой, който е изгледал филмите на Чаплин, колкото мен. Знаех ги наизуст. Не се смейте, знам че са неми, но можех да имитирам всички мимики на актрисите – балерината, сляпата продавачка на цветя, нахалната златотърсачка... Най-любим ми бе монологът от ,, Великият диктатор". За мен се превърна в мантра и в моменти на тъга си го казвам.: ,, Хана, чуваш ли ме? Където и да си, погледни, Хана. Облаците се разтурят! Слънцето се показва! Ние излизаме от мрака и навлизаме в светлината. Навлизаме в един нов свят – там хората ще се извисят над омразата, алчността и жестокостта си. Погледни, Хана! На човешката душа й поникнаха криле и тя най-после полетя. Полетя към дъгата, в светлината на надеждата и славното бъдеще, което принадлежи на теб, на мен и на всички нас. Погледни, Хана... погледни!" Това, което ще изпълня на ретро концерта ни за мен носи една и съща емоция с Чарли Чаплин. И филмът и музиката на Пуленк са писани през 1940 г. Иска ми се публиката да усети онази тъга през усмивка, което е гениално!“ – споделя изпълнителката.

„Пътеките водят към морето, от тях усещаме дъха на цветята и ехото на смеха ни.

Няма помен от тези дни, уви. Мога ли пак да намеря радост в сърцето?

Пътища на любовта – търся ви безспирно.

Пътищата на отчаянието, на спомена, на нашия пръв ден, божествени пътища на любовта. Ако един ден трябва са ви забравя ми се иска да запомни сърцето ми едно нещо по-живо от другата любов. Да запомни пътя, когато треперещ усетих страстните ти ръце върху мен.“

“Юкали” – Курт Вайл, изпълняват: Йоана Кадийска, Мария Маджарова, Нона Кръстникова

„Юкали и страната на нашите мечти, на удоволствието и насладата, но тя е само сън, една лудост, тази страна не съществува…“

„Alabama song” – Курт Вайл „Падение и възход на град Махагони“ – изпълняват всички солисти.

Интервю на Моника Илиева от Общинско радио "Гласът на Бургас" със сопраното Мария Цветкова-Маджарова:

https://radioburgas.net/заглавие-6/

Интервю на Петя Янакиева от БНР със сопраното Нона Кръстникова:

https://bnr.bg/burgas/post/101303484/opera