10 октомври 2024 Концертът „Български баси за Борис Христов“ е в петък в Бургас Зад диригентския пулт застава Деян Павлов, солисти са именити български оперни певци

Първият концерт от поредицата „Български баси за Борис Христов“ ще бъде в залата на Държавна опера – Бургас – на 11 октомври, петък, от 19 часа, под диригентската палка на маестро Деян Павлов.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Освен концерта на 11 октомври в залата на Бургаската опера, предстоят събития, посветени на 110-годишнината от рождението на световноизвестния български бас Борис Христов, и в Държавна опера – Русе – на 24 октомври, Държавна опера – Пловдив – на 31 октомври, Държавна опера – Варна – на 13 ноември, и Държавна опера – Стара Загора – на 25 ноември. Идеята, сценарият и режисурата са на Пламен Бейков, директор на Държавна опера – Русе. Солисти на концерта в Бургас ще бъдат едни от най-изтъкнатите български баси: Деян Вачков, Делян Славов, Момчил Миланов, Петър Бучков, Пламен Кумпиков и Юлиян Константинов.

Ето какво разказва за проекта Елена Драгостинова, директор на Националния музей „Борис Христов“ и ръководител на проекта „Български баси за Борис Христов“, който обединява български оперни театри, оркестри, диригенти и солисти в отбелязването на 110-годишнината от рождението на великия оперен артист, педагог и дарител:

„Сцените на Бургас, Варна, Пловдив, Русе и Стара Загора  събират в празничен концерт солисти от изброените оперни театри, както и от Софийската опера.

Думата имат басите, те представят репертоар, който е емблематичен за световните триумфи на Борис Христов. Включени са сола, ансамбли, „раздаване“ на една ария помежду им и съвместно изпълнение на всички солисти.

Програмата е съчетание на сериозния тържествен характер с артистичната закачка; своеобразно надпяване и шеговита демонстрация на надмощие.

Програмата е почит към Борис Христов и, същевременно, възможност да се представят в единна изява големи български гласове.

Проектът е своеобразно продължение на организираните от Музея „Борис Христов“ гала концерти и събития в Москва, Санкт Петербург, Берлин, Виена, Рим, Братислава, Ню Йорк, Вашингтон, Торонто, Отава, Монреал. Тези инициативи пазят жива паметта за Борис Христов и представят новите поколения български творци по света.“

„Благодаря на директорите на оперните театри и на техните артистични екипи, които се отзоваха на поканата да честваме заедно една голяма личност. Борис Христов с творческите си принципи и благородни дела задава посоки, достойни за следване“, допълва Елена Драгостинова.

 

 

Борис Христов (1914 -1993)

От огромния сейф на своя репертоар  Борис Христов най-често е изваждал ролята на Филип II. Следват: Борис Годунов, Дон Базилио, Досифей, Мефистофел… Към тях се добавят и църковнославянските песнопения, на „Литургия Доместика“ от Александър Гречанинов, вокалните шедьоври на Модест Мусоргски…

Борис Христов, по собствените му признания, никога не си е позволявал да казва, че е стигнал до истината за героя си. „Музиката трябва да се вижда така, както се слуша. Много неща, които не биха се забелязали, ако се разчита само на гласа, се налагат, благодарение на театралните похвати.“ Същевременно, след идентификацията с образа Борис Христов отново се е връщал към партитурата. „Тогава всичко се осветява с нова светлина. И в този момент виждаме собствената си суета на изпълнители пред тайните на музикалните шедьоври. Истината е в тях (в шедьоврите), само трябва да се намери ключът.“

Борис Христов освен с вокалната си мощ се налага в историята на оперното изкуство и като творецът-енциклопедист всеки жест носи своята дълбока мотивировка. Певецът  отприщва артистичната си емоция едва след като тя е преминала през ситото на ерудицията и интелектуалното осмисляне. Известно е, че докато стигне до истината за своя герой, артистът е прекарвал часове в съзерцание и анализ на образци от изобразителното изкуство, прелиствал е томове книги от богатата си библиотека

Уникална черта на образите на Борис Христов е внушението на чувството за многоизмерност. Енергията на образите, изградени от него, идва от умението му чрез вокал и пластика да рисува и реалното, но и илюзорното. И така да постига своеобразно “стерео-присъствие” – да влиза в кожата на героя и същевременно да го наблюдава отстрани.

 

В програмата на "БЪЛГАРСКИ БАСИ ЗА БОРИС ХРИСТОВ" ще прозвучат:

 

Дж. Верди – „Сицилиански вечерни“ – Въведение към Ария на Прочида

Дж. Верди – „Сицилиански вечерни“ – Въведение и Ария на Прочида – Д. Вачков 

Дж. Верди – „Макбет“ – Ария на Банко – П. Бучков

Ш. Гуно – „Фауст“ – Куплети на Мефистофел – М. Миланов 

Дж. Верди – „Симон Боканегра“ – Ария на Фиеско – Д. Славов 

Дж. Верди – „Дон Карлос“ – Ария на крал Филип II – Ю. Константинов 

В. А. Моцарт – „Дон Жуан“ – Ария на Лепорело – всички баси 

Дж. Верди – „Набуко“ – Увертюра 

Дж. Верди – „Набуко“ – Молитва на Закария – М. Миланов

П. И. Чайковски – „Евгений Онегин“ – Ария на княз Гремин – П. Кумпиков 

С. Рахманинов – „Алеко“ – Ария на Алеко – Д. Вачков 

М. Глинка – „Живот за царя“ – Ария на Иван Сусанин – П. Кумпиков 

А. Бородин – „Княз Игор“ – Ария на Галицки – Д. Славов 

М. Мусоргски – „Борис Годунов“ – Песен на Варлаам – П. Бучков 

М. Мусоргски – „Борис Годунов“ (Ред. Н. Римски-Корсаков) – Ария на Борис – Ю. Константинов   

Дж. Росини – „Севилският бръснар“ – „Буря“ („Temporale“) – Оркестър 

Дж. Росини – „Севилският бръснар“ – Ария на Дон Базилио – всички баси 

Зад диригентския пулт застава проф. Деян Павлов. Той завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков“  в София. След това Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“ в класовете на проф. Георги Робев (хорово дирижиране), проф. Васил Казанджиев (оркестрово дирижиране), проф. Борис Хинчев и проф. Иван Вульпе (оперно дирижиране). Участва в майсторските курсове на проф. Карл Остерайхер (1986, 1988), проф. Хайнц Рьогнер (1989, 1990) и Иля Мусин (1991). Дирижира концерти и спектакли на Русенската филхармония и опера (1988-1991), ръководи Симфоничния оркестър в Пазарджик (1992-1998), диригент е в Пловдивската опера (1996-1998) и на Оперно-филхармоничното дружество в Пловдив (от 1998), музикален директор е на фестивала „Зимни музикални вечери“ в Пазарджик (1992-1999). От 2001 до 2012 е диригент на Младежката филхармония „София“ към НМУ „Любомир Пипков“. Между 2005 – 2009 води студентските оркестри на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, а през 2013 започва да преподава  „Оперно пеене с диригент“ към Вокалния факултет на Музикалната академия, където понастоящем е професор. Преподава и „Оперно – симфонично дирижиране“ към Теоретико-композиторския и диригентски факултет. През 2014 г. защитава научната степен „доктор“. В паралел с преподавателската си дейност е Главен диригент на Плевенската филхармония (2014–2021). Гастролирал в Гърция, Германия, Великобритания, Испания, Швейцария, Турция, Чехия,Канада, Румъния, Бахрейн. Регистрира записи за радио и телевизионни канали в България, Испания и Румъния. От 1995 година до сега дирижира с Bulgarian Symphony Orchestra-SIF 309 филмова и съвременна музика за международни продуцентски компании.  Записал е музика за над 500 филма, някои от тях отличени с награди „Сезар“ (2001, 2004), „Оскар“ (2009) и „Златна палма“ (2007). Води ежегодно майсторски класове по дирижиране. В репертоара си има произведения от всички стилове и жанрове. Деян Павлов е удостоен с грамота за „Върхови постижения в музикалната педагогика и  изкуство”  от НМУ „Любомир Пипков“ (2004), със  „Златно петолиние“ от Съюза на българските композитори за високи постижения в интерпретацията на творби от  български композитори и е  лауреат на „Златно перо“ за принос към българската култура от Класик ФМ радио (2005).

 

Изпълнители в галаконцерта, посветен на 110-годишнината от рождението на Борис Христов:

Делян  Славов  е солист на Държавната опера – Бургас. Завършва оперно пеене в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Специализира в Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов" в Рим (2008-2009) при Мирела Паруто и Бруно Кали - президент на Римската музикална академия “Санта Чечилия”, както и в майсторските класове на Рената Ското в същия музикален институт. Дебютира в една и съща година (2003) с ролята на Фернандо от операта "Трубадур" на Верди в Бургаската опера и на сцената на Софийската опера с ролята на Командора от операта "Дон Жуан" от Моцарт. Прави записи за Българското национално радио, участва в празничния концерт в Кралската академия в Брюксел по повод присъединяването на България към Европейския съюз, гастролира от 2006 г. на сцената на Македонската опера и балет в Скопие във вердиевите опери ”Набуко”, ”Риголето”, ”Бал с маски”, в ”Бохеми” и ”Турандот” на Пучини, ”Лучия ди Ламермур” на Доницети, "Дон Жуан" от Моцарт и  "Севилският бръснар" на Росини. Артистичната му дейност е свързана и с Държавната опера – Пловдив. През август 2008 г. участва в концерт в рамките на фестивала Belcanto в Монреал, Канада, заедно със световноизвестното сопрано Джун Андерсън, под диригентската палка на Кент Нагано.

 

 

Деян Вачков е солист на Държавната опера – Варна. Завършва Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" при проф. Константин Карапетров. Носител е на Голямата и Първа награда от конкурса Irisa Adami Corradetti в Падуа, както и на наградата „Верди“ на конкурса  „Белведере“ във Виена и Първа награда на конкурса "Панчо Владигеров". През 2001 г., на 21 години, получава стипендия за Академията в “Ла Скала”, Милано, където учи при Лейла Генчер, Лучана Сера, Луиджи Алва и Тереза Берганца. Дебютира в "Самсон и Далила" с Пласидо Доминго и Олга Бородина. Сред ролите му са: Дон Базилио от "Севилският бръснар" на Росини, Раймондо  - "Лучия ди Ламермур" на Доницети, Ескамилио  - "Кармен" на Бизе и Колин от "Бохеми" на Пучини. Изявява на престижни сцени по света. Сред Моцартовите му роли са Дон Жуан, Лепорело и Мазетто от „Дон Жуан", както и Фигаро - "Сватбата на Фигаро". В репертоара му са и ролите на Сър Джорджо от "Пуритани" и Оровезо от "Норма" на Белини. Деян Вачков също така успешно изпълнява Вердиеви роли като Атила, Закария от "Набуко", Филип II от "Дон Карлос" и др. Гостувал е на авторитетни оперни театри и фестивали като Миланската скала, Арена ди Верона, Сан Карло в Неапол и Театър ан дер Вийн, както и в оперите на Сиатъл, Торонто, Болшой театър в Москва и други. Сред диригентите, с които е работил са Рикардо Мути, Лорин Маазел, Антонио Папано и Даниел Орен. Записал е Доницетиевата опера "Уго, Конте ди Париджи" за лейбъла „Динамик“. 

 

Момчил Миланов е солист на Държавната опера – Русе. Възпитаник е на Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“- Русе със специалност „Класическо пеене“ в класа на Георги Делиганев. Завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ при проф. Илка Попова. Момчил Миланов е стипендиант на „Галерия на българските таланти“ за 2005 година, както и на CEE Music Theatre под патронажа на Щатсопер-Виена за 2006 година. Лауреат е на национални и международни конкурси, сред които са конкурсът „Георги Златев-Черкин“ – Първа награда, „Светослав Обретенов“ – Първа награда, Международният конкурс „Франц Шуберт“ (2007) – Втора награда и Специалната награда на Българското национално радио; носител е и на Голямата награда на конкурса „Марин Големинов“ (2008). От 2006 година Момчил Миланов е солист на Държавната опера - Русе. Певецът намира своята творческа изява в централните басови партии от опери на Моцарт, Паизиело, Росини, Доницети, Белини, Бизе, Пучини, Верди; гастролира в  оперни продукции в Швейцария, Франция, Германия, Австрия, Испания, Румъния и Гърция. От 2018 година Момчил Миланов е заместник-председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци – ресор „Музикално-сценично изкуство”.

 

Петър Бучков е солист на Софийската опера и постоянен член на трупата от 2001 година. В репертоара му са включени различни роли от опери на Верди, Пучини, Белини, Бизе, Росини, Моцарт и други композитори. През последните 15 години той се фокусира основно върху произведенията на Рихард Вагнер.

Бучков участва във всички постановки на проекта на академик Пламен Карталов, с което допринася за утвърждаването на Софийската опера на международната сцена. Неговите изпълнения на Хаген в "Залезът на боговете" и крал Марк в "Тристан и Изолда" получават висока оценка от европейската музикална критика.

Част от ролите му включват Атила, Оровезо ("Норма"), Великият инквизитор ("Дон Карлос"), Лепорело ("Дон Жуан"), Зарастро ("Вълшебната флейта"), хан Кончак ("Княз Игор"), Гремин ("Евгений Онегин"), Варлаам ("Борис Годунов"), Фафнер, Хундинг, Хаген, крал Марк и Даланд в оперите на Вагнер.

Петър Бучков работи и партнира с различни певци, режисьори и диригенти, и е гостувал в театри в България и чужбина. Лауреат е на множество конкурси и носител на наградата "Кристална лира" за оперен певец на 2018 година с изпълнението си на Георги Грозника от операта "Янините девет братя" на Любомир Пипков.

Пламен Кумпиков е завършил е НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на Асен Селимски. Специализира в Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов” в Рим. Участва в майсторските класове на Райна Кабаиванска и на Ренато Брузон, организирани от Експерименталния оперен театър „А. Бели” в Сполето, Италия. Още като студент дебютира на сцените на оперните театри в Пловдив, Стара Загора, Бургас в ролите на Царя на Египет от операта „Аида” на Верди, Командора от операта „Дон Жуан” от Моцарт, Захария от „Набуко” на Верди. В Софийската опера дебютира през 2004 година в ролята на Мистър Пичъм от „Просешка опера” от Бритън. В Италия дебютира през 2005 в ролите на Колин от „Бохеми” и за първи път изпълнява ролята на Раймондо от операта „Лучия ди Ламермур” на Доницети в Сполето. През 2006-2007 година участва в японското турне на Експерименталния оперен театър в Сполето в ролята на Дон Базилио от операта „Севилският бръснар” на Росини. През април дебютира на сцената на оперния театър „Унтер ден линден” в ролята на Потапич от операта „Играчът” на Сергей Прокофиев под диригентството на Даниел Баренбойм. С тази роля Пламен Кумпиков гостува и на сцената на Миланската скала, Италия. През 2009 година дебютира в Софийската опера и балет в ролята на Стария циганин от операта „Алеко” на Рахманинов под диригентството на Емил Табаков. Участва в турнета в Белгия и Холандия.  През сезон 2012-2013 е солист на Вроцлавската опера в Полша. През 2015 участва в премиерата на „Омагьосаният” от Божидар Спасов в Пловдивската опера. Същата година гостува на фестивала на езерото Херенхим в Германия.

В репертоара на певеца влизат още ролите на Пимен /”Борис Годунов” от Мусоргски/, Сенека /”Коронацията на Попея” от Монтеверди/, Линдорф и Копелиус от „Хофманови разкази” на Офенбах/, Цунига /”Кармен” на Бизе/, Нурабад /”Ловци на бисери” от Бизе/, Столник /”Халка” на Монюшко/, Сколуба /”Страшният двор” на Монюшко/, Ферандо /”Трубадур” на Верди/, Банко /”Макбет” на Верди/, басовата партия от Реквием на Верди и други.

Бил е солист на Пловдивската опера и на Старозагорската опера. Сега е солист на МДТ “Константин Кисимов” - Велико Търново.

 

Юлиан Константинов е солист на Държавната опера - Стара Загора. През 1993 г. завършва Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” в класа на Асен Селимски. Дебютира през 1992 г. като Дон Базилио в Софийската опера, където става солист през 1994 г.  През 1996 г. печели първа награда на Международния конкурс за млади оперни певци "Борис Христов".

Кариерата му го отвежда на водещи оперни сцени по света, включително Миланската скала, Метрополитън опера, Ковънт Гардън, Виенската Щатсопер, Опера Бастилия в Париж, Дойче Опер Берлин, Лисеу в Барселона, Театро Реал в Мадрид и Театро Колон в Буенос Айрес. Пял е също в Римската опера, Ла Фениче във Венеция, Реджо Парма, Маджо Музикале във Флоренция, Байериш Опер в Мюнхен, както и в Токио, Тел Авив и Женева. Константинов е изнасял концерти в престижни зали като Карнеги Хол, Музикферайн във Виена, NHK в Токио и Берлинската филхармония.

Участвал е в фестивали в Залцбург, Маджо Музикале и Брегенц. Работил е с изтъкнати диригенти, сред които Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Зубин Мета, Джеймс Конлън, Рикардо Шайи и Марчело Виоти.

Репертоарът му включва значими Вердиеви роли като Филип II, Закария, Фиеско, Атила и Падре Гуардиано, както и роли като Борис Годунов, Мефистофел, Дон Жуан, Кончак и Галицки,Линдорф, Копелиус, Дапертуто, Миракал…

Константинов е носител на награди "За най-добро изпълнение от репертоара на Борис Христов", "Роза Понсел" и "Пентаграма д'Оро" за най-добър млад изпълнител. Осъществил е записи за EMI, ORF и Nightingale.