25 април 2018 "БАЯДЕРКА" ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БУРГАСКА СЦЕНА С ПРЕМИЕРАТА ПРИМАТА ВЕСА ТОНОВА ПРАВИ ДЕБЮТ КАТО РЕЖИСЬОР

          Бургаската премиера на един от шедьоврите в балетното изкуство – „Баядерка“ на Лудвиг Минкус, ще се превърне в своеобразен старт като хореограф и режсьор-постановчик за дългогодишната примабалерина на Софийска опера и балет и част от екипа на Държавна опера – Бургас Веса Тонова. Премиерата на първата й самостоятелна постановка ще се състои на 26 април, четвъртък, от 19 ч. Освен като хореограф и режисьор, ще я видим и на сцената в главната роля като Никия. „Това, което ме подтиква да желая този спектакъл за начало на нова стъпка и поприще като хореограф и режисьор, е че този балет е много близо до моята същност. Той е типично романтичен спектакъл. През цялата ми кариера повечето от колегите ми, предишните поколения и почитателите ми твърдят, че съм една от най-добрите изпълнители на романтични роли. В същото време героинята ми няма определена възраст, както е в приказните спектакли на Чайковски, така че може да се изпълни и от по-зрял човек, и това не ме притеснява. Освен това музиката е много красива, танцувална, с разнообразни елементи – с индийски мотиви, базирана на индийската философия за любовта, отразяваща индийския мироглед; а аз обичам Индия. Близки са ми като духовност и светоусещане и смятам, че съм постигнала основната си идея. Надявам се тя да привлича все повече публика и да я запалва за балетното изкуство“, казва Веса Тонова.

          Костюмите, детайлно изработени и съобразени изцяло с индийската култура, са дело на една от малцината останали костюмографи в България Цветанка Стойнова. Всеки един костюм е изработен на ръка. Сценографията е на известния в Европа художник Иван Токаджиев. В работата си по „Баядерка“ той се е съобразил изцяло с характера на творбата. „Всичко е в духа на най-добрите класически образци. Търсех класическо решение с максимална степен на преразказ на сюжетната линия, с нейната фантастичност и мистичност на индийската култура, поетичното начало на драмата, която лежи в основата на сюжета, и разбира се подчинена на голямото човешко чувство любов. От техническа гледна точка декорът би трябвало да бъде лек, мобилен, подходящ за различни сцени и, надявам се, хубав“, разказва Токаджиев. Той споделя, че най-голямото му желание в работата му е било да избегне да вложи в този проект модернистични елементи и трактовки.

          Либретото на „Баядерка“ се базира на произведението на Гьоте „Богът и баядерката“. Спектакълът е направен за първи път през 1877 г. в Каменния театър в Петербург от хореографа Мариус Петипа. Той използва популярността на романтичните балети „Силфида“ и „Жизел“. Въпреки че поводът е бенефис за имперската балерина Екатерина Вазем, тя играе в спектакъла още шестдесет пъти след първото представление. Преди да падне от програмата „Баядерка“ е изиграна седемдесет пъти за пет години. Спектакълът е възстановен през 1941 г. от Вахтан Чабюкяни и Владимир Пономарьов за Кировския балет и почти всички съвременни постановки са базирани на тяхната версия. Първата постановка извън Русия е в Лондон през 1964 г. Тя е създадена от Рудолф Нуреев, който е емигрирал през 61-ва година от Русия благодарение на турне на Кировския балет в Лондон. Тогава той поставя на сцената на Английския кралски балет част от „Баядерка“, а именно „Сцената на сенките“ – една от емблематичните в класическия балет. Тя е вдъхновена от илюстрации на Гюстав Доре към „Рай“ на Данте и обикновено се изпълнява от тридесет и две балерини. Последната версия е тази на Наталия Макарова от 1980-та година, създадена за американския балет. Тя опитва да възстанови пълната версия на спектакъла, като добавя последната, финална картина на земетресението и разрушаването на храма по време на годежа на Гамзати и Солор. Именно на тази версия е в основата на интерпретацията на Веса Тонова. „Вариантът за бургаската опера е преработен съобразно човешкия ресурс и възможностите на танцьорите. Съобразявам се и с музиката, с която разполагам в наличност, тъй като популярното изпълнение на Лондонския филхармоничен оркестър, циркулиращо в интернет, е доста по-различно от оригиналната партитура на „Баядерка“. Вярвам, че съм постигнала един много сбит, съществен, компактен вариант на този спектакъл, подходящ за по-малко хора, съхраняващ докрай фабулата на спектакъла и либретото на Худаков“, разказва Веса Тонова.

 

„Баядерка“ – кратко съдържание:

          „Баядерка“ разкрива трагичната любовна история на индийската танцьорка в храм Никия и воина Солор. Любовта им разгневява великия брамин, влюбен тайно в танцьорката, и принцеса Гамзати, влюбена в Солор. Раджата, баща на Гамзати, е обещал на дъщеря си Солор за съпруг. Отмъстителната принцеса скрива змия в кошница цветя, предназначена за Никия. По време на танца на баядерката на празненство в храма тя е смъртно ухапана от змията. Браминът предлага противоотрова на Никия в замяна на любовта й, но тя отказва. Умирайки, тя напомня на Солор за неговата клетва за вечна вярност. Солор е съкрушен от смъртта на любимата си. Под влияние на опиати той се пренася в Царството на сенките, където среща духа на Никия. Завърнал се в реалността, той не може да се отърси от спомена за срещата. На сватбеното тържество на Гамзати и Солор, преди размяната на клетвите за вярност, храмът е срутен от земетресение. Всички загиват, а духовете на Никия и Солор най-накрая се събират в отвъдното.

 

Премиерен състав:

Никия – Веса Тонова

Гамзати – Галина Калчева

Солор – Дойчин Дочев

Брамин – Светлан Николов

Раджа – Недко Георгиев

Златен бог – Александър Александров – премиер-солист на Софийска опера и балет

Матхавая (факир) – Огнян Иванов

 

Втори състав:

Никия – Адриана-Мария Манасиева

Гамзати – Диляна Янева / Даниела Туртуманова

Солор – Дойчин Дочев

Брамин – Светлан Николов

Раджа – Бранимир Недков*

Златен бог – Александър Александров – премиер-солист на Софийска опера и балет

Матхавая (факир) – Огнян Иванов

 

*Бранимир Недков е хорист в Държавна опера – Бургас. Изявява се в солистични роли в мюзикъли и оперети на бургаската опера. Познат е като Пинокио от едноименната опера за деца, в оперетата „Виенска кръв“ на Щраус и др. Артистичността му е забелязана от хореографа Веса Тонова и тя го включва в репетициите на „Баядерка“. Бранимир Недков успява бързо да усвои ролята си и е подготвен за изпълнение на ролята на Раджата в спектаклите.

 

Солисти:

Веса Тонова (Никия) – Завършва Държавното хореографско училище в София през 1989 година, представяйки го чрез десет от най-големите международни балетни конкурса. Явявала се е основно в младша възраст. Няколко пъти печели награди на Варненския балетен конкурс за балетни двойки с Владимир Роже. Два пъти е финалист на конкурсите в Осака, финалист на конкурса в Москва. Поради тази причина е танцувала на сцената на Болшой театр още като девойка. Участвала е в много международни фестивали и през цялата си кариера е изтанцувала почти всички заглавия от класическия балетен репертоар. От 1992 до 2005 г. е примабалерина в Национален академичен театър за опера и балет – София, днес Софийска опера и балет. Била е гост-изпълнител и гастрольор чрез турнета на Софийска опера и балет и чужди частни трупи в много театри в Италия, Европа, Латинска Америка, Северна Америка, Нова Каледония, Виетнам и др. Преподавател в АМТИ – Пловдив в продължение на три години. Художествен ръководител на балета на Държавна опера – Русе през 2013 г. Създавала е като хореограф малки миниатюри, с балета на русенска опера съвместно с Йордан Кръстев поставя „Дон Кихот“, а в бургаската опера съвместно с проф. Хикмет Мехмедов – „Лебедово езеро“ и „Спящата красавица. „Баядерка“ е първият й голям самостоятелен проект с балета на Държавна опера – Бургас. „Той е доста по-различен от спектакъла в София и е базиран на моя прочит на този спектакъл, акцентирайки върху основните градивни елементи на хореографите и режисьорите, творили преди мен в Русия, Америка и Англия“, казва Веса Тонова.

 

Галина Калчева (Гамзати) - завършва Националното училище за танцово изкуство – София в класа на примабалерината Евгения Кръстева през 1991 г. Постъпва веднага на работа в Държавна опера – Бургас. От първата си година в операта тя изпълнява централните роли в поставяните балетни спектакли. В нейния репертоар блестят ролите на Жулиета, Жизел, Пахита, Саломе, Пепеляшка, Демна, Констанц, Маша и десетки други съвършени превъплъщения в хитови балетни, оперни и оперетни заглавия. През 2001 година завършва магистратура по балетна педагогика и хореография в Академия за музикално и танцово изкуство – гр. Пловдив. От 2002 до 2011 година работи като преподавател по класически балет в НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ – Бургас. Работи като преподавател в Детска балетна школа „Капка“ в Бургас. Получава престижната награда „Кристална лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци за ролята на Сванилда в балета „Копелия“ на Делиб. Дипломант е от 2010 година на Министерството на културата за принос в развитието на българската култура. През 2015 година получава награда за изключителен принос към развитието на балетното изкуство на Годишните награди за мода и шоубизнес в Бургас.

 

Дойчин Дочев (Солор) – Премиер-солистът на Македонската опера и балет е познат на българската сцена от балетите на оперите в София, Пловдив и Русе, както и на публиката във Вашингтон като гост-балетист в балета на Сюзън Фаръл. В репертоара му са класически и модерни заглавия като „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Дон Кихот“, „Шехерезада“, „Жизел“, „Снежанка и седемте джуджета“, „Самсон и Далила“, „Клеопатра“, „14 часа“, „Червената стая“, „Спящата красавица“, „Серенада“, „Копелия“, „Шехерезада“, „Серенада“, „Диаманти“ и десетки други. Лауреат на 26-тият Международен балетен конкурс във Варна, победител в тринадесети, четиринадесети и петнадесети Национален балетен конкурс „Анастас Петров“ в Добрич.

 

Диляна Янева (Гамзати – следпремиерен състав) – Солист на Македонската опера и балет, гост солист на Пловдивския държавен балет, кордебалерина на Софийска опера и балет. В репертоара й са заглавия като „Раймонда“, „Лебедово езеро“, „Дон Кихот“, „Лешникотрошачката“, „Жизел“ и други.

 

Адриана-Мария Манасиева (Никия – следпремиерен състав) – Балерината на бургаската опера е следвала балетно изкуство в Париж. След завършването си постъпва в Софийска опера и балет. Част от екипа на Държавна опера – Бургас от 2016 година.