12 май 2022 Таня Иванова бе изключителна Тоска на бургаска сцена Маестро Иван Кожухаров - вдъхновител на вълнуващ спектакъл

Колкото и преекспонирана да е фразата "Аrs longa, vita brevis" /"Животът е кратък, изкуството - вечно"/ на Хипократ, тази вечер в залата на Държавна Опера Бургас тя придоби съвсем реални измерения.

И творящите изкуство, и съпреживяващите го, бяха подвластни не просто на поредната интерпретация на безсмъртната музика на Пучини по майсторската режисура на доц. д-р Александър Текелиев. А като че ли бяха съучастници в тайнство - на посветени в каноните на вечните измерения на Красивото, Любовта, Саможертвата.

Публиката проследи драматичната сюжетна линия, разтърсваща с трагична развръзка. Историятя на двама влюбени - красивата, дръзка, горяща от обич и страст Флория Тоска и талантливия художник Марио Каварадоси - със свободен дух, но пленено от любов сърце. Две души дръзнали да се противопоставят на жестоките правила на един суров свят. Тяхната чиста обич е под жестоката сянка на властния злодей, от когото цял Рим трепери - Барон Скарпия.

Под палката на маестро Иван Кожухаров, който по време на репетициите изработваше - вещо и с много отдаденост и безкомромисен професионализъм, всеки детайл от изумителната Пучиниева партитура, тази вечер бе представен един завършен музикално‐артистично‐естетичен продукт - с душа и заряд. Великолепно звучащ бе оркестърът, балансиран и с прецизна динамика, следваща драматургичната линия.

Синхронично на сценичното действие и сюжетната логика бяха и сценичните ефекти - видео мапинг, пресъздаващ различни етапи от драматичните преживявания на героите и символиката на страданието, както и осветлението, подсилващо емоционалния резонанс, породен от трагичните събития.

Присъстващите в залата на Операта почувстваха с всички сетива, че ролята на Тоска бе като че ли създадена за блестящото драматично сопрано Таня Иванова.

Всяка емоция, промяна в настроението на героинята, душевните метаморфози, болезнените пропадания и избликващата надежда, всеки трепет, порив и плам бе изваян по филигранен начин - и вокално, и като артистично внушение, и като емоционално въздействие, от Таня Иванова.

В образа на Марио Каварадоси, любимият на Тоска, бе тенорът Даниел Дамянов. Осезателен бе синхронът между двамата артисти, които пресъздадоха динамиката на чувствата, преминаващи в душевните пространства на изградените от тях образи, и красотата на тяхната обречена любов. А знаменитата Ария на Каварадоси в Трето действие, остави без дъх публиката.

В образа на безмилостния и неумолим в жестокостта си Барон Скарпия се превъплъти именитият баритон Марян Йованоски, който бе безапелационно убедителен в изграждането на образа на безскрупупен злодей, който заплаща с живота си своята подлост, подплатена с егоцентризъм и коварство. Марян Йованоски бе не само въздействащ - като палитра от артистични нюанси, но и с тембровото богатство и прекрасно овладения си глас.

Запомнящ се бе и образът на избягалия затворник Чезаре Анджелоти, който бе представен убедително от баса Диман Панчев.

В цялостната въздейственост на постановката се вписаха и басът Костадин Мечков, в ролите на Клисаря, тенораът Яни Николов — като Сполета, басът Петър Тихолов — Шароне, Иван Грозев, бас - като Тъмничаря, Лина Пеева — Овчарчето.

В цялостното музикално‐сценично въздействие неизменна част бяха и съставите на оркестъра и хора на Държавна опера – Бургас, с диригент Невена Михайлова и чудесните млади певци от Детски хор "Милка Стоева" с диригент Светла Стоева, които вляха своя емоционален заряд в разказа на една тъжна история за една любов, чийто смисъл и заряд преминава във Вечността, въпреки драматичните обстоятелства, които слагат трагичен край на земното й проявление...

В края на спектакъла бе поднесен традиционният цветен поздрав от името на кмета на Бургас Димитър Николов.

Снимки: Държавна опера - Бургас