08 октомври 2020 Вълнуващ спектакъл на "Бохеми" в Зала Опера Маестро Иван Кожухаров изгради под диригентската си палка впечатляващо представление
Получи се сценичната магия снощи в Зала Опера – по време на спектакъла на една от най-красивите в музикално отношение, както и като вложен драматизъм на емоцията, опери на Пучини – "Бохеми". Неуловимото усещане за наелектризиране на пространството между артисти, хор, оркестър, диригент и публика, бе осезаемо. И именно тази невидима нишка поражда истинския смисъл на изкуството – да дарява емоция, която трудно бихме могли да почерпим от ежедневните отношения и света на прагматиката. Великолепно бе снощното представление на Пучиниевия шедьовър – точно поради тази спойка, в която, образно казано, искрата свише се предава в залата, за да даде импулс да продължим да бъдем цялостни и завършени емоционално...Звезден бе солистичният каст на „Бохеми“ под диригентството на маестро Иван Кожухаров, който наскоро чества 70-годишен юбилей. "Бохеми" е неговата стихия — като вложена емоция и брилянтна диригентска интерпретация. Много силно вокално и артистично присъствие постигна Нона Кръстникова, като нежната девойка Мими, с чиста душевност, отдадена изцяло на идеята за любовта, като основополагащ смисъл и стимул в живота й, който губи своите щастливи оттенъци, бавно, но сигурно – с напредването на неизлечимата болест и терзанията, витаещи във влюбеното й сърце. Нона Кръстникова постигна плавна градация на емоциите, като бе въздействаща както в тихия регистър, отразяващ помръкналите нюанси на нейната болка, така и в кресчендото на избликващата вътрешна сила, която е забележителна, въпреки външната й ранимост. Тенорът Михаил Михайлов – гост, с успешни изяви по наши и световни сцени, бе в ролята на поета Родолфо, отдал любовта си на Мими, но разкъсван от съмнения, дали би бил подходящият житейски спътник на красивото момиче, поради незавидното си финансово положение. Гост-тенорът се отличи с богата нюансираност във вокално отношение, симбиоза между глас и артистизъм, прекрасно се вписа в солистичния състав на Бургаската опера. Запомняща се, ярка, стилна, помитаща със сценичен чар и много силни превъплъщения в нейните противоречиви страни от личността бе сопраното Мария Цветкова-Маджарова, в ролята на Мюзета – капризна красавица, която, обаче, има любящо топло сърце, изпълнено със съпричастност. Баритонът Марян Йованоски бе безапелационен в артистично и вокално отношение – в ролята на художника Марсел. Монолитен образ на философа Колин изгради басът Диман Панчев. Йордан Христозов, баритон, бе чаровно-фриволен и свеж като Шонар, както подхожда на един музикант, истински верен на изкуството и приятелите си. Запомнящи се бяха и останалите образи от "Бохеми": в ролята на хазяина Беноа бе басът Костадин Мечков, като богатия Алсиндор, който задоволява прищевките на красивата Мюзета, на сцената излезе Веселин Христов, бас, продавачът на играчки Перпиньол бе Любомир Тодоров, а басът Петър Тихолов се представи като като митничар/ сержант. Всички солисти, оркестранти и артист-хористи бяха споени от единно чувство на трагична романтична обреченост, психологическа дълбочина, но без излишен патетизъм, вложени в партитурата на Пучини, безспорно гениална.
Постановката на доц. д-р Александър Текелиев напълно импонира на смислово-естетичните поанти на композитора и либретото, изграждайки характерите и вплитайки ги в действието, с полифонична вещина на вложените идеи в пластовете на сюжетното развитие /помощник-режисьор на постановката е Лина Пеева, художник – Радостин Чомаков, диригент на хоровия състав – Невена Михайлова, концертмайстор – Йордан Ковачев/. Адмирации за маестро Иван Кожухаров, който превръща всеки спектакъл под негова палка в събитие!
Фрагмент от "Бохеми" от Джакомо Пучини, 7-и октомври, Зала Опера
Снимки и видео: Държавна опера – Бургас