21 февруари 2020 Възрожденски дух в Зала Опера с „Българи от старо време" • Оператата от Асен Карастоянов създаде романтична патриархална атмосфера от времето на старите българи

Днес, в Зала Опера, бургаски ученици от Основно училище "Васил Априлов" се потопиха в патриархалната атмосфера на "Българи от старо време" и се забавляваха с героите на Любен Каравелов, пресътворени в оперетата от Асен Карастоянов, адаптирана за деца.

Режисьор са на постановката е Дарина Главанакова-Бакърждиева, възстановката е дело на помощник-режисьорите Лина Пеева и Петър Тихолов. На сцената на Бургаската опера днес влязоха в ролите на „старите българи“ солистите: селският първенец хаджи Генчо беше Веселин Спасов; в образа на Дядо Либен, също първи човек, но с различни политически възгледи от хаджи Генчо, влезе Петър Тихолов; синът на дядо Либен – Павлин, тайно влюбен в Лила, беше Милен Динолов; героинята на изгората му Лила, също тайно влюбена в него, пресъздаде Стефка Христозова; като Иван, ратай у дядо Либен и любим на Янка се представи Бранимир Недков;  неговата възлюбена Янка, слугинче у Хаджи Генчови, изигра Весела Апостолова; в забавните образи на Ерчо и Герчо влязоха Мирослав Димитров и Иван Грозев; кръшната циганка, която врачува и сладко хортува – Лина Пеева;  Баба Тодора бе Магдалена Георгиева; двете сплетници – клюкарки от класа от „онова време“, когато не е имало съвременни средства за информиране и мълвата се носела от уста на уста  – Невена Михайлова и Благовеста Белева. Клавирният съпровод бе на Дария Кръстева, водеща нишката на историята бе Дора Фъртунова, която запозна децата с характерите на основните герои и идеите на произведението на Любен Каравелов. 

          Вдъхновен от повестта „Българи от старо време“ на Любен Каравелов, написана в Русия с много любов и носталгия по Родината, композиторът Асен Карастоянов пише музика към нея и така се ражда оперетата „Българи от старо време“. Главните действащи лица – двамата копривщенски големци дядо Либен и хаджи Генчо, бяха живи и въздействащи, носещи патриархалния дух на българите от епохата на Възраждането. Единият е  суров и строг, справедлив човек, думата му е закон, а другият – набожен, учен, хитър и деспотичен. Двамата представляват двата стълба на обществото по онова време. В годините на робство, те възпитават децата си Павлин и Лиляна в подчинение, смирение и послушание. Но младите слушат сърцето си, а не бащините повели…

          Както Павлин и Лила, друг две сродни дули – Иван и Янка, чираците на двете чорбаджийски къщи, също се обичат тайно.

       Дядо Либен и Хаджи Генчо решават да се сватосат и да венчаят децата си Павлин и Лила. Но за беда отварят дума кой е по-умен – англичаните или московците. Хаджи Генчо, поддръжник на русите, твърди, че англичаните са глупави; дядо Либен пък е готов да се закълне в обратното. Оттам спорът прераства в нападки  и вечерта приключва с люта разпра и кръвни обиди.

          Старците са категорични – децата им няма да се венчаят! Влюбеният Павлин бяга от вкъщи, за да не се подчини на бащината воля, а на гласа на сърцето си.  Следва забавна и съдбовна среща с Циганката, намесват се, разбира се, и клюкарките, които клеветят невинната девойка /това, от онези времена, та до днес, си съществува по нашите земи, уви…/ Историята се заплита и Хаджи Генчо изпраща влюбената девойка Лила в манастир.  Докато момичето плаче зад манастирските стени,  у Дядо Либен се пробужда приключенският дух и той решава да помогне на сина си да открадне своята любима. Събират се съмишленици в нощта на Свети Атанасий летни, яхват конете и тръгват. „Няма на света по-сладко нещо, отколкото да направи добро човек“, казва дядо Либен. Ерчо и Герчо се преобличат като калугерки. Те имат план  да влязат в манастира и да изведат Лила. В същия момент Янка и Иван също кроят план – да помогнат за „кражбата“ на Лила и после четиримата влюбени да избягат. Но през това време хаджи Генчо идва да види дъщеря си в манастира, а дядо Либен – да краде мома за сина си. Двамата се нахвърлят върху старата калугерка, която трябва уж да пази девойката, и в същото време да спомогне краденето на невестата. На Янка се налага да изясни цялата ситуация, а старците дават благословията си за младите. А смелата Янка пък се изправя пред дядо Либен и сама иска ръката на любимия си Иван! Дядо Либен й отговаря – „Иван не ти давам, но тебе те вземам. У дома ще живеете!“

          Щастливите бащи се разбират да вдигнат весела сватба на децата си Павлин и Лиляна. У тях ще има и втора сватба – на Янка и Иван.

      Учениците от Основно училище „Васил Априлов“ следяха с интерес действието и реагираха както на забавните диалози, така и на ариите, които бяха умело вплетени в сюжета, без да натежават. На въпроса, дали са изучвали произведението „Българи от старо време“ от Любен Каравелов в училище, те отговориха, че все още не, но постановката им е харесала и с удоволствие ще прочетат и повестта.

Снимки: Държавна опера – Бургас