09 май 2022 Великолепното сопрано Таня Иванова е Тоска в четвъртък Маестро Иван Кожухаров дирижира вълнуващия спектакъл със силен артистичен каст

Една от най-популярните опери на Джакомо Пучини –  "Тоска", ще изпълни сцената на Бургаската опера на 12‐и май от 19 часа с красива музика, драматични страсти, превърнали трагичния сюжет в емблематичен – с антагонистичните проявления на любовта, със силата на чистите чувства, противостоящи на коварството и подмолните планове. Под вещата палка на маестро Иван Кожухаров, който преди дни дирижира мюзикъла „Службогонци“ от Парашкев Хаджиев в залата на Бургаската опера, ще бъде разказана една тъжна история с фатален край, който е апотеоз на истинските чувства и непредадено достойнство. Режисурата на „Тоска“ е на доц. д-р Александър Текелиев – като постановъчните търсения акцентират върху дълбокото изследване на човешките действия, причините, пораждащи съдбовните решения, както и силата на вътрешните ни избори.

В ролята на красивата, горда и отстояваща силата на чувствата си Флория Тоска бургаската публика ще има удоволствието да види великолепното сопрано Таня Иванова /гост/. Очарователната Таня Иванова е музата и дългогодишна спътница в живота и на сцената на незабравимия световен тенор Камен Чанев, с когото са имали вълнуващи съвместни изяви в Бургас. Като нейния любим, с когото ги свързва красива любов, белязана с трагичност и обреченост – Марио Каварадоси, излиза тенорът Даниел Дамянов, солист и на Софийската опера о балет, който наскоро се превъплъти в ролята на трубадура Манрико в операта „Трубадур“ на бургаска сцена. В образа на коварния Барон Скарпия, който чрез подлост се стреми да се домогне до гордата непрестъпна красавица Тоска, ще се превъплъти Марян Йованоски. Преди  по-малко от месец, изтъкнатият баритон, който освен солист на Държавна опера – Бургас, е солист на Националната опера и балет в Скопие, Северна Македония, бе в коренно различно амплоа – той бе истински артистичен вихър в ролята на Фигаро в комичната опера от Джоакино Росини „Севилският бръснар“. Като избягалия затворник Чезаре Анджелоти и бивш консул на някогошната свободна Римска република на сцената излиза басът Диман Панчев. В образите на Клисаря и Тъмничаря влиза Костадин Мечков, бас, Сполета ще бъде тенорът Яни Николов, Шароне – басът Иван Грозев, в ролята на Овчарчето влиза Лина Пеева, субтитрите са дело на Сребрина Славова, дългогодишна солистка на Бургаската опера, която публика гледа преди дни в мюзикъла „Службогонци“ като Баба Дона, суфльор е Дора Фъртунова.

В спектакъла участват оркестърът – с концертмайстор Ваня Златева, и хорът на Държавна опера – Бургас – с диригент Невена Михайлова. Специални и желани гости в спектакъла на Бургаската опера отново са прекрасните певци от Детски хор "Милка Стоева" под диригентството на Милка Стоева. Младите хористи участваха успешно наскоро в няколко прояви на Бургаската опера, последните от които – в операта "Кармен" от Жорж Бизе, също под диригентската палка на Иван Кожухаров, и във Великденския концерт с диригент Йордан Дафов. 

Билети – на касата на Операта, каса "Часовника", в мрежите на Grabo и Eventim, както и в препратката "Купи билет" в програмата в официалния сайт на Бургаската опера: https://operabourgas.com/bg/programme.

 

Снимки от генералната репетиция на 11-и май, кликнете "Вижте повече" в публикацията:

 

За диригента: 

Иван КОЖУХАРОВ – главен диригент на Държавна опера – Бургас

Роден през 1950 г. в гр. Трявна. Деветгодишен започва да свири на цигулка. По-късно преминава на виола, понеже иска да сформира квартет, а в града никой не владее този инструмент. Със специалност „виола“ завършва Средното музикално училище „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. Две години следва в Българската държавна консерватория /днес Национална музикална академия – София, теоретичен факултет, виола при проф. Александър Нейнски и хорово дирижиране при проф. Васил Арнаудов.

От 1971 г. изучава Оперно-симфонично дирижиране, като ученик на професорите: Шерман, Робинович, Арвид и Марис Янсонс, в Държавната консерватория „Н. А. Корсаков“, Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1976 г. като първенец на випуска. Дипломният му спектакъл на операта „Сватбата на Фигаро‘ от Моцарт е заснет от Съветската телевизия – Москва. По време на следването си работи един сезон в Ленинградския театър за музикална комедия – Операта, с който гастролира в градове на Русия и Естония, и преподава в Института за театър, музика и кино. Военната си служба отбива в ШПЗО – Враца, а след това като диригент на Представителния ансамбъл на БНА – София. Още като войник започва работа в Държавна опера – Бургас, където е назначен, след уволнението си от армията, през 1978 г. Там поставя оперите: „Вълшебната флейта“ и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, „Риголето“ и „Отело“ от Верди, „Порги и Бес“ от Гершуин, „Селска чест“ от Маскани, и балетите: „Тривърхата шапка“ от Мануел Де Файя и „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев.

През 1985 г. преминава в Държавна филхармония – Бургас, където е, последователно, диригент, Главен художествен ръководител и директор. Обогатява репертоара на оркестъра с произведения на: Брукнер, Малер /всички симфонии, включително грандиозната Осма симфония –  с два оркестъра, пет хора и осем солисти – всичко над 320 души/, Онегер, Барток, Стравински, Прокофиев и други.

При създаването на ОФД, през 1999 г. е негов музикален директор, е след разтурването и преобразуването му, през 2008 г. – диригент е главен диригент на Операта. За кратко  работи в ОФД – Русе. През 1979 г. е полуфиналист на конкурса на фондация „Херберт фон Караян“ в Западен Берлин, а през 1980 г. лауреат и носител на Grande Prix на името на Бела Барток от Третия международен конкурс за диригенти на Унгарската телевизия в Будапеща. На следващата година участва във филма, посветен на 100-годишния юбилей на композитора, произведен от телевизия на САЩ, Канада и Унгария. Дирижирал е всички български оперни театри и симфонични оркестри /без Пазарджик/, всички унгарски симфонични оркестри, както и такива в Германия, Чехия, Полша, Румъния, Сърбия. Работи в Националните оперни театри в София, Прага, Будапеща, Белград и Скопие, а също и с Националните симфоничен оркестри и филхармонии в София, Братислава /Словения/, Кайро /Египет/, Хавана /Куба/, Никозия /Кипър/, Оркестъра на Чешкото радио в Прага, Президентския оркестър в Анкара /Турция/, Държавния оркестър в Солун /Гърция/. От 1999 г. до 2001 г. е диригент на Държавната опера в Измир /Турция/, с която участва във фестивала в Аспендос. По същото време дирижира и Операта в Мерсин. През 2005 г. работи в оркестъра Prima La Musika в Гент /Белгия/, с която участва във Фландърския фестивал. От 1997 г. редовно дирижира двата оркестъра на Държавната филхармония „Д. Д. Шостакович“ в Санкт Петербург, с които гастролира в различни градове в Русия. С Филхармонията на Бургас гостува във Франция и, многократно, в Италия и Испания, а с Операта – в Германия и Швейцария, с оперите „Трубадур“, „Отело“, „Фалстаф“ и Quattro Pezzi Sacri от Верди,  и на фестивала на остров Родос – Гърция с Девета симфония на Бетовен и Реквием на Верди. В Испания гастролира и начело на Пловдивската филхармония, а в Италия – с Пловдивската опера /“Аида“ от Верди/. Съвместно с Arts Academy – Рим, провежда диригентски курсове в Бургас и Анцио, Италия. През 2005 г. работи в оркестър Prima la Musika  в Гент /Белгия/, с който участва във Фландърския фестивал. Дирижирал е Нов камерен ансамбъл в Camerata classica, София, с които записва поредица CD за DIVERRIMENTO – Виена. Записва филмова музика за SIF – 309 в Първи студио на БНР – София и за Digital Records – Рим, с Лондонския симфоничен оркестър в прочутото студио Abbey Road в Лондон. Носител на орден „Кирил и Методий“ – II степен, три Златни лири и Кристална лира на CMTДБ за постановката на „Графиня Марица“ в ДМТ „Стефан Македонски“.

Почетен гражданин на Бургас.

 

За Таня Иванова, сопран /гост/ - в ролята на Тоска:

Tаня Иванова завършва Националното музикално училище „Проф. Любомир Пипков “ и по-късно ДМА „Проф. Панчо Владигеров “ в София. Започва своята професионална кариера като мецосопран, дебютира на сцената на Държавна опера-Стара Загора в ролята на Елена от оперетата „Хубавата Елена “ на Офенбах под режисурата на проф.Х ачо Бояджиев. Преди няколко години сменя своя репертоар от мецосопранов на сопранов и за кратко натрупва солиден репертоар от роли като Тоска, Мими (Бохеми), Чо-Чо-Сан (Мадам Бътерфлай ) на Пучини, както и Одабела (Атила), Елизабет (Дон Карлос ), Лейди Макбет (Макбет ), Аида от едноименната опера на Верди. През 2013 година записва арии от Джузепе Верди, Джакомо Пучини и Антонин Дворжак в Българското национално радио под диригентството на Иван Ангелов. През февруари 2015 г. прави своя дебют на сцената на Софийската опера в ролята на Тоска от едноименната опера на Пучини, следва гостуване в ролята на Чо-Чо-Сан от „Мадам Бътерфлай” на същия композитор. От сезон 2014/2015 е солист на опера Пловдив, за момента е солист и на Старозагорската опера.

 

Чуйте в звуковия файл в публикацията интервю на Стефка Бакърджиева от БНР - Бургас с Таня Иванова:

Интервю с Таня Иванова в БНР

 

Даниел Дамянов, тенор - в ролята на Каварадоси:

Даниел Дамянов завършва Православно богословие във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий”. Изучава оперно пеене като частен ученик при Стоян Кисьов и Костадинка Николова. През 2007 г. започва работа като солист на Русенската опера, участва в оперни спектакли в София, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив. Репертоарът му включва партиите на: Каварадоси в „Тоска”; Дон Алваро в „Силата на съдбата”; Херцога в „Риголето”; Калаф в „Турандот”; Дон Хосе в „Кармен”; Де Грийо в „Манон Леско”; Радамес в „Аида”; Канио в „Палячи”; Манрико в „Трубадур”; Макдъф в „Макбет”, ;,Реквием” Верди; Алфредо в ,,Травиата”; Измаел в ,,Набуко”, Форесто в ,,Атила”; Отело в ,,Отело”; Дон Карлос в ,,Дон Карлос”.

 

 

 

Марян Йованоски, баритон - в ролята на Скарпия

Свири от дете на пиано и виолончело. Вокалният му талант е открит в музикалното училище в Битоля, Македония. Завършва образованието си в НМА „Панчо Владигеров“ – София в класа на доц. Иванка Нинова. Дебютът му е през 2002 г. в Македонската опера и балет в Скопие, където работи и до днес паралелно с работата си в Държавна опера – Бургас. Две години работи съвместно с големия бас Никола Гюзелев, от когото усвоява оперната техника. Участва във фестивала „Кланг Боген“ във Виена. Носител на втора награда от конкурса „Гена Димитрова“. Познат на публиката в САЩ, Германия, Хърватия, Марибор, Виена, Астана. Партнирал на сцената на Елена Образцова, Калуди Калудов, Ренцо Дзулиан, Янес Лотрич, Миро Солман, Ана Дурловски, Игор Дурловски, Джована Казола, Елизабета Фарис, Валерия Сепе, Ана Лукреция-Гарсия, Елиа Тодиско и др.

 

 

 

 

Диман Панчев, бас - в ролята на Чезаре Анджелоти

Завършил е Националната музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“ през 1991 година, в класа на доцент Коснтанца Вачкова. Като студент, пее на сцената на Учебен оперен театър – Сливен,   в ролята на Осмин в „Отвличане от сарая“ от Моцарт– с диригент Владимир Кираджиев и режисьор Ваня Бъчварова. През 1991 година пее в Софийската национална опера в ролята на Зарастро в операта „Вълшебната флейта“ от Моцарт. В Националната опера е пял под диригентската палка на Иван Марионов, Руслан Райчев, Борис Хинчев, Михаил Ангелов, Методи Матакиев. Дебютира и като Колин в „Бохеми“ от Пучини, бил е в ролята на  Базилио в „Севилският бръснар“ – Росини, Абимелек в „Самсон и Далила“ на Камий Сен-Санс, Том и Самуел в „Бал с маски“ от Верди, Рамфис в „Аида“ от Верди. Участвал в в „Реквием“ на Моцарт. Бил е на турне със Софийската опера в Испания – с Валери Попова и Дарина Такова – в „Княз Игор“ /1999 г./, като  Галицки – опера на площада, и като Цунига в „Кармен“. Гостувал е на Майски оперни празници в Опера Скопие в ролята на Закария в „Набуко“ от Верди. С Пловдивската опера е бил на турне със Стоян Попов в Испания в периода 1992 г. – 1995 г. – в ролите на Закария в „Набуко“ от Верди. В Пловдивската опера е пял под диригентството на Борислав Иванов.  Канен е за солист в периода 1993 г.-1999 г. във Филхармонията на Мюнхен, Германия, в Перуджа, Италия, Оssiach Austria – с Николай Геда /1995 г./ в  Сантандер, Испания, участвал е в концертното изпълнение на „Canto General” с Микис Теодоракис в Мюнхен, с Баварския Радиохор и оркестър, в концерт с Франциско Арайза с Мюнхенската филхармония. Диман Панчев има над 500 участия във фестивали за сакрална музика в Перуджа, Равена,  с камерните състави: „Филипополис“ – Пловдив, с диригент Христо Арабаджиев, „Свети Седмочисленици“ – София, с диригент Димитър Григоров. Участвал е в концерт в Бирмингам хол, Англия – с „Бохеми“ на Пучини.

В периода от 1992 г. – 2008 г. е пял с Русенската опера, под диригентската палка на Георги Димитров – в Холандия, САЩ, Германия, Австрия, Испания – в ролите на Раймондо в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, Закария от „Набуко“ от Верди, Рамфис в „Аида“ от Верди, Спарафучиле в „Риголето“ от Верди, Базилио в „Севилският бръснар“ от Росини, Тимур в „Тудандот“ от Пучини, Ферандо в „Трубадур“ от Верди. Диман Панчев е пял като Крал Филип в „Дон Карлос“ от Верди на премиерния спектакъл на Старозагорската опера – през 2001 г. Гастролирал е в Залцбург с „Бохеми“ от Пучини, с „Турандот“ от Пучини – в Австрия, Германия, Испания, САЩ. С Държавна опера – Бургас, под диригентската палка на маестро Иван Кожухаров, е бил на гастроли в САЩ, Германия, Австрия – в периода 2005 г. – 2007 г. – с „Набуко“ и „Аида“ от Верди, „Турандот“ и „Тоска“ от Пучини – във фестивалите: Белинзона – Швейцария, във Фестивалната зала „Grosses festspielhaus“ в Залцбург – Австрия, фестивалите в Равена и Перуджа – Италия, Сантандер – Испания, Скопие – Македония и др. и др.

Участвал е като солист в „Дон Карлос“ от Верди, като дебютът му в ролята е през 1994 г. на сцената на Бургаската опера, с диригент Иван Вульпе, където пее и в „Бохеми“ от Пучини, „Аида“ от Верди, „Севилският бръснар“ от Росини, „Самсон и Далила“ от Камий Сен Санс“, „Набуко“, „Манон Леско“ от Пучини, „Бал с маски“, „Набуко“ от Верди и др.

Диман Панчев е носител на Първа награда на конкурса в Callosa  de Sarria, Аликанте, Испания – през 1997 г. – Елена Образцова, Финалис Ирун, Испания – 1998 г. Издаден е соло диск Artenova Classics – през 1997 г. – LC 3480, Munchel JMP Liturgical songs LC 8870, Switzerland Novalis 1999 LC071.