23 април 2020 Йоана Железчева и Орлин Горанов в "Мадам Бътерфлай" Операта от Джакомо Пучини ще бъде излъчена онлайн в събота, 25.04.2020 г., в 20.30 часа

  1. „Мадам Бътерфлай“ – трагедията на една влюбена жена – вечната история за опустошително силните чувства на отдаденото докрай женско сърце

 

В събота, 25-и април, в 20.30 часа, във Фейсбук страницата на Държавна опера – Бургас:  https://www.facebook.com/OperaBurgas и в You Tube канала на Държавна опера — Бургас 

https://youtu.be/bKs2ILfdXo8 ще имате възможност да гледате операта от Джакомо Пучини "Мадам Бътерфлай", като част от програмата "Заедно в кризата", съвместна идея и реализация на културните институции в България. 

Действието на операта се развива в началото на XIX и XX век в Нагасаки. Тази история е за една млада гейша, Чо-Чо-сан, която е кръстена „Пеперуда“, заради нейната красота и изящество. Гейшата е влюбена в лейтенанта на американската флота Пинкертон. Усещането за съдбовност на чувствата и вътрешният й подтик са толкова силни и тя се противопоставя на традициите на своя народ и се омъжва за него. Влюбеното сърце не допуска, че неговият учестен от любовта ритъм се разминава с пресметливостта и непоследователността на нейния избраник…

Историята на Мадам Бътерфлай е трагедията на сблъсъка на два свята: западен и източен, мъжки и женски, екстровертен и интровертен. И парадоксът е, че един цивилизован човек всъщност се оказва варварин, като отношение, отказ от отговорност, непостоянство на чувства и желания, неспазване на мъжко обещание, отричане от светостта на думите, които обричат две души една на друга. Но за младата японка повелите на древните традиции, които изглеждат достатъчно „диви“ и архаични за западното мислене, понятията „свещен съюз“, „лоялност“, „отдаденост“, „любов“ имат тежест, по-голяма дори от цената на самия живот.

Чо-чо-сан е красива жена, носеща типичните характерни черти на източната душевност. Но въпреки привидната крехкост, „Пеперудата“ показа неочаквана издръжливост, следвайки принципите си до края на земния си път, белязан с трагична саможертва.

 

Действащи лица и изпълнители:

 

Чо-Чо-Сан (Мадам Бътерфлай) – Йоана Железчева

Пинкертон – Орлин Горанов – гост

Шарплес – Марян Йованоски

Сузуки – Вяра Железова –  гост

Кейт Пинкертон – Лина Пеева

Горо – Даниел Острецов –  гост

принц Ямадори – Любомир Тодоров

Чичо Бонзо – Тошо Герджиков

Нотариус – Веселин Спасов

майката на Чо-Чо-Сан – Невена Михайлова

Диригент — Деян Савич

Режисьор — Александър Текелиев

Сценография — Борис Стойнов

Художник на костюмите — Цветанка Петкова- Стойнова

Диригент на хора  — Мариела Бончева-Чолакова

Пластика — Гриша Роглев

Концертмайстор — Йордан Ковачев

 

История на създаването:

В края на XIX и началото на XX век светът управлява модата на всичко източно, така че един малък роман, създаден и публикуван в списанието от американския писател Й. Лонг, призова не само за читателите, но и за драматурга Давид Беласко. Той пише пиесата “Гейша” въз основа на тази кратка работа, в която се интересува трупата на Театър на принца в Лондон.

Операта „Мадам Бътерфлай“ Пучини първоначално написва в две действия. Сюжетът на своята шеста опера композиторът открива по време на пестоя си в Лондон. Там гледа едноактната пиеса на Дейвид Беласко „Гейша“, вдъхновена от романа на френския писател Пиер Лоти „Madame Chrysanthème“ (1887) и от разказа на Джон Лутър Лонг „Мадам Бътерфлай“ от 1898. Според някои изследователи историята на Бътерфлай почива върху истински събития, случили се в Нагасаки около 1890 година. Пучини пише пет версии на операта. Премиерата на оригиналната творба, която е в две действия, версия на 17 февруари 1904 в Миланската „Скала“ и изненадващо претърпява провал, въпреки присъствието на певци от ранга на сопраното Розина Сторчио, тенорът Джовани Зенатело и баритонът Джузепе Ди Лука в главните роли. Това се случва не само заради твърде продължителното второ действие, но и поради недостатъчното време за репетиции. Пучини преработва операта, разделяйки II действие на две и внасяйки още някои промени. На 28 май 1904 тази версия на „Бътерфлай“ бива поставена в Бреша и успехът й е триумфален. Две години по-късно Пучини пише трети вариант на операта, представен в Ню Йоркската „Метрополитен опера“, а година по-късно, през 1907-а, композиторът внася нови промени в партитурата и тази четвърта преработка на „Мадам Бътерфлай бива играна в Париж. Същата година композиторът редактира операта за пети, последен път, и това е наричаната днес „стандартна версия“, в която „Мадам Бътерфлай“ обикновено се играе по световните оперни сцени.