Безсмъртното творение на Сервантес намира своето отражение в балета на композитора Лудвиг Минкус (1826 – 1917) и либретиста Мариус Петипа (1818 – 1910). Но…, това не е пълна адаптация на литературния шедьовър. В сюжета на балета е използвана само малка част от историята, а главният герой на романа Дон Кихот в известен смисъл е второстепенен герой в балетното либрето.
Действащи лица:
Китри – дъщеря на собственика на кръчмата
Базил – бръснар
Дон Кихот – рицар от Ла Манча
Санчо Панса – оръженосец на Дон Кихот
Гамаш – богат и благороден дворянин
Лоренцо – кръчмар, баща на Китри
Продължителност: първи акт – 50 мин.; втори акт – 35 мин.; трети акт – 30 мин.
Кратко съдържание:
В центъра на вниманието са отношенията на двамата герои Китри и Базил, които горещо се обичат. Но не могат да бъдат заедно заради волята на бащата на Китри – Лоренцо, който иска да омъжи дъщеря си за богат жених. Не иска и да чуе за бедния юноша, който работи като бръснар. Достолепният и благороден рицар Дон Кихот застава на страната на влюбените и им помага да съединят влюбените си сърца.
Този балет ясно се отличава от други подобни спектакли. В него няма остри драматични колизии с куп интриги, коварство и подобни атрибути. Няма дълбоко психологични герои с постепенно развитие на образа и ярко изразена сюжетна линия. Прелестта на този спектакъл е в друго – в неговата ярка емоционалност, подчинена на единна стихия – любовта. Жизнерадостни, искрящи със своето веселие, се представят пред зрителите, в цялата си красота виртуозни испански и цигански танци (сегидиля, жига, морена, зингара). Особен колорит в цялата атмосфера добавя коридата с нейните смели тореадори и свирепи бикове, а също и комичните номера. Цялото действие е подчинено на единния порив, в който се оказват завихрени основните герои и зрителите на залетия от ярка слънчева светлина площад на Барселона.
Историята:
През 1869 г. Мариус Петипа замисля да напише произведение по романа на Сервантес. Той нахвърля сценарий на бъдещия шедьовър и се обръща за сътрудничество към популярния по това време композитор Лудвиг Минкус. Балетмайсторът сам разработва трактовката и написва либретото за балета като взема предвид съществуващите вече варианти по този сюжет. Новото съчинение е предвидено за изпълнение на московска сцена, за бенефиса на Анна Собещанская (1842 – 1918). Хореографът подхожда сериозно и отговорно към задачата и се съобразява с особеностите на трупата. Например, ако петербургската школа набляга на техничността, а също и на романтичната приповдигнатост, то московската – на характерния танц. Именно затова петербургската трупа винаги е считала себе си за по-високо ниво балетисти (в сравнение със своите колеги). Петипа се съобразява с тези особености и затова дава превес в постановката на народните танци. И… в края на 1869 г. спектакълът е изцяло написан.
Музиката:
Изследователите отбелязват, че музикалната част на произведението е сравнително проста и лишена от симфоничност и виртуозни инструментални вариации. Тя смело може да бъде наречена класическа за своето време, още повече че музиката има в случая вторично място, отстъпвайки пред танцовалната част. В музикалната партитура няма обособени характеристики на действащите лица. Но композиторът майсторски я е наситил с танцовалност, добавяйки ритми на валс и галоп. Минкус се стреми да пресъздаде колоритната испанска атмосфера. В резултат на това само една героиня изпълнява класически танц – това е Дулсинея. Останалите танцуват характерни танци.
Постановките:
Премиерата на балета е обявена за средата на декември 1869 г. Оркестърът на Болшой театър, Москва е под ръководството на П. Н. Лузин. Ролята на Китри танцува Анна Собещанская, ролята на Базил – С. Соколов.
След две години Петипа решава да пренесе своя спектакъл на петербургска сцена и започва да го преработва. Новата редакция е готова през 1871 г. и през ноември се състои премиерата. Този път партитурата е от пет акта с 11 картини. При тази версия Китри и Дулсинея са обединени в един образ и техните партии изпълнява една и съща балерина. Публиката високо оценява новата редакция и в резултат се задържа задълго в репертоара.
През 1887 г. на петербургска сцена отново е поставен балетът „Дон Кихот”, но този път под редакцията на Богданов, който значително го съкращава. Като цяло този постановчик се старае да се придължа към класическата версия.
Една от най-скандалните и обсъждани постановки е от 1900 г. в Болшой театър, дело на Ал. Горский. Този версия предизвиква много критики и разнопосочни мнения. Горский всъщност разрушава общоприетите форми на балета. С тази постановка внася много новости. Балетмайсторът се стреми да съвмести реалистичните тенденции на московската трупа и класическите – на петербургската. Горский не само променя хореографията, но и добавя сцени от други произведения на Петипа, а също и музика от други композитори. След скандалната, но успешна премиера, хореографът става един от революционерите в руския балет. По-късно именно версията на Горский е призната за класическа и други постановчици я вземат за основна.
През 1994 г. съвсем нова версия на „Дон Кихот” под наименование „Дон Кихот или фантазиите на безумеца” представя пред публика Борис Ейфман (р. 1946 г.). По-късно, през 2009 – 2010 г. той отново се обръща към този балет и отново значително преработва и хореографията, и сюжета.
Интересни факти:
- Романът на Сервантес нееднократно е привличал вниманието на талантливи музиканти и хореографи. Първият балет по негови мотиви е написан още през 1740 г. Негов балетмайстор е Франц Хилфердинг, който е избрал от романа и е заострил вниманието само на любовната история между Китри и Базил. Любопитното е, че и всички следващи версии, създадени от други автори, също се основават само на една избрана линия – невероятната история за любовта между двамата млади.
- Досега има 13 варианта на балетни спектакли, които са създадени по мотиви на романа „Дон Кихот”.
- „Дон Кихот” е единствената творба на Мариус Петипа, създадена специално за московската трупа, а не пренесен спектакъл от друг театър.
- Една година след премиерата на балета в Петербург, автора на музиката Минкус е поканен на длъжността композитор в Дирекцията на императорските театри.
- През 1887 г. московската трупа отново представя пред публика спектакълът на Петипа, но вече със втората редакция, която е направена за балетната трупа в Петербург. Хореографът А. Богданов значително съкращава спектакъла и той вече се състои от три действия.
- Знаменитият „серпентинен танц” от сцената „Сънищата на Дон Кихот”, който използва за първи път Александър Горски в своята версия, е заимстван от популярната американска балерина Лои Фулер (1862 – 1928).
- През 1900 г. по време на генералната репетиция на спектакъла под редакцията на Ал. Горский се случва непредвидено произшествие – внезапно се разболява изпълнителката на ролята на Мерседес – балерината Екатерина Хелцер. Заменя я младата София Фьодорова (1879 – 1963), която дотогава танцува партията на улична танцьорка. Новата роля тя репетира буквално само две-три минути, но и това й стига, за да се представи блестящо на премиерата. Това излизане в две различни роли в един спектакъл предизвиква небивал успех сред публиката.
- Интересно е, че на Мариус Петипа не му харесва версията на Ал. Горский. Той дори го обвинява в плагиатство. По думите на Петипа, той (Горский) използва хореография, която балетмайсторът (Петипа) вече е използвал в предишните две постановки. Но… да се докаже или опровергае това твърдение е невъзможно от изследователите. Свързано е и с факта, че не са съхранени подробни сведения за първата постановка от 1869 г.
- В някои части от балета – например в характерните танци, имитиращи испански танцов стил, балерините използват сценични обувки на токчета, а не палци.
- От времето на първите постановки на балета много хореографи опитват да преправят сюжета и да представят на преден план рицаря, придавайки на целия спектакъл повече драматичност. Но… нищо не се получава. Прологът/въведението, в който е показано как достолепният рицар, надъхан от прочетените исторически романи тръгва към приключения, също нищо съществено не променя. Още с отварянето на завесата и първите ноти на яркото дивертименто, зрителят забравя за сюжета, увлечен от цялостния танцов порив. Именно, благодарение на това балетът е признат от критиците за един от най-темпераментните балети.
- Александър Горский (1871 – 1924) – автор на едни от най-популярните постановки е истински реформатор в изкуството. Той работи за съществени и прогресивни промени в балета, критикувайки излишната академичност. Силно е повлиян от идеите на Айседора Дънкан и Константин Станиславски.
- Най-младият изпълнител в историята на балета досега е бил на 9 години, през 2015 г. в постановка на Хелги Томасон – Юрий Посохов в Балета на Сан Франциско.