КУКЛЕНАТА ФЕЯ Балет по музика на Йозеф Байер
Балет-феерия в едно действие (две картини)
Либрето - Йозеф Хасрайтер и Франц Хаул
Хореография и режисура - проф. Хикмет Мехмедов
Сценография - Иван Савов
Действащи лица:
Продавач на кукли
Помощник на продавача
Магьосника
Англичанин
Англичанка
Селянин
Селянка
Момиче
Пощенски раздавач
КУКЛИ:
Куклената фея
Бебе
Арлекин
Тиролец и тиролка
Испанец и испанка
Китаец и китайка
Японка
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА:
Идеята за написването на куклен балет е на Йозеф Хасрайтер - дългогодишен танцьор и балетмайстор в Хофопера. Хасрайтер написва либретото заедно с Франц Хаул и го предлага на композитора Йозеф Байер - диригент на театъра. Либретото е в стила на популярните балети дивертименти. Фабулата му почти няма драматургично развитие, но затова пък дава възможност за вмъкване на най-разнообразни по вид и характер танци. Йозеф Байер има вече достатъчно опит, за да прецени веднага колко благоприятни възможности дава либретото за един приятен, забавен и ефектен балет. Той прегръща идеята и в съвсем кратък срок написва достъпна, подчертано танцувална музика, бликаща от жизнерадост. Майтор на шегата - в музиката и в живота, композиторът коментира творческия резултат така: "Дадох ярма и на конника (Харсрайтер), и на коня (Хаул)."
"Куклената фея" се поставя в голяма част от европейските театри много скоро след написването й. От нейното създаване започва появата на други балетни творби с герои-кукли - дори "Лешникотрошачката" на Чайковски. Балетът е преработван няколко пъти, като дори Леонид Мясин, балетмайстор на на Дягилевия балет, заменя оригиналната музика с тази на "Вълшебното дюкянче" от Росини. Това обаче се оказва промяна за добро, тъй като тази версия е много по-благодатна за хореографите; чрез тази подмяна се излиза от рамките на виенския валс, който е в основата на музиката на Байер. В по-късни вариации се добавят и други творби на Росини, като най-популярната е "Тарантела". Разбира се, в много случаи е поставян в оригиналната си версия.
В България "Куклената фея" е играна за първи път в оригиналния си вид на 15 януари 1941 г. в Софийската народна опера. Хореографията е дело на Анастас Петров, художници са Александър Миленков и Преслав Кършовски, диригент - Атанас Маргаритов. На сцената публиката вижда Лиляна Топалова като самата Куклена фея, Лили Берон като Бебето, и Живко Бисеров като Арлекин.
СЪДЪРЖАНИЕ:
Докато майсторът на кукли и неговият помощник подреждат куклите в магазинчето-работилничка, пощенският раздавач, дошъл да донесе писмо, докосва неволно една кукла. Какво е удивлението му, когато... куклата се раздвижва и започва да танцува!
В магазина влиза момиченце, гушнало развалената си кукла. Майсторът я приема за поправка. След момиченцето в работилничката пристигат семейство от село с многобройните си дечица. Те са омаяни от чудните кукли, но не са в състояние да си позволят да купят някоя от тях и си тръгват. След тях богато английско семейство посещава майстора на кукли - те желаят да купят танцуващи кукли. Продавачът показва, но за жалост куклата не може да започне своя танц - вероятно механизмът й е повреден. Разгневени, клиентите се отправят към изхода, но продавачът ги умолява да останат. Помощникът се притича на помощ на своя майстор и показва кукла, с която подхваща чуден танц. Младежът увлича в него и другите кукли. Всяка танцува своя танц - тарантела, испански танц, китайски, японски и т.н. Най-накрая е ред на шедьовъра на майстора - Куклената фея. Тя изиграва шеметен валс, който извиква възхищение у английското семейство. Те купуват за децата си една красива кукла и си отиват. Продавачът затваря магазина късно вечерта.
В нощния полумрак в магазина пристига Магьосникът. По негов знак куклите започват да танцуват. Танците завършват с голям виенски валс, в който звездата е Куклената фея.