ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО Балет в четири действия по музика на П. И. Чайковски

Балет в четири действия по музика на П. И. Чайковски

Либрето Владимир Бегичев, Василий Гелцер и Модест Чайковски

С участието на солистите и ансамбъла на балета на Държавна опера – Бургас и със специалното участие на възпитаници на балетните паралелки при НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ – Бургас

Хореография, постановка и режисура - проф. ХИКМЕТ МЕХМЕДОВ (след МАРИУС ПЕТИПА и ЛЕВ ИВАНОВ)
Сценография - ИВАН ТОКАДЖИЕВ
Художник на костюмите - ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА-СТОЙНОВА
Асистент-балетмайстор - ВЕСА ТОНОВА
Помощник-режисьор - ДАРИНА ГЛАВАНАКОВА-БАКЪРДЖИЕВА

 

Действащи лица:

Одета

Принц Зигфрид

Княгинята, майка на Зигфрид

Волфганг, възпитател на Зигфрид

Ротбарт, зъл магьосник

Одилия, дъщеря на Ротбарт, двойница на Одета

Церемониалмайстор

Шут

Придворни, пажове, гости на бала, приятели на Зигфрид, девойки, слуги, лебеди.

 

История на създаването

            През пролетта на 1875 г. Болшой театър поставя операта „Опричник“ от Чайковски. Успехът й мотивира дирекцията на театъра да възложи на композитора написването на балета „Лебедово езеро“. Чайковски охотно приема предизвикателството – дълго таено е желанието му „да изпита силите си в този музикален вид“, по собствените му думи, а и именно сюжета на „Лебедово езеро“ отдавна го изкушава да напише балет. Всъщност още през лятото на 1871 Чайковски композира в Каменка едноактния балет „Лебедово езеро“ за децата на сестра си Александра Давидова, които изпълняват и ролите в него. От този си опус Пьотр Илич ще вземе главната тема на лебедите. По спомените на двама от участниците в тоав импровизирано домашно представление – племенниците на композитора Юрий Давидов и Анна Мек-Давидова, Чайковски написва музиката по сюжета на руската народна приказка „Лебед-птица – свенлива девица“.

            Най-вероятно идеята за създаването на „Лебедово езеро“ е на самия Чайковски. Първият вариант на либретото се ражда изпод перото на Владимир Бегичев (който, бидейки близък приятел на композитора, вероятно е знаел за детския балет) и на доста по-вещия от любителя музикант Бегичев опитен танцьор и балетен педагог Василий Гелцер (един от съавторите и на втората версия). В основата на либретото заляга една от историите в сборника „Вълшебни приказки“ на немския писател Йохан Музеус – „Der geraubte Schleier“ („Откраднатият воал“) – подложена на значителни изменения обаче. Чайковски работи с огромно вдъхновение над музиката. За по-малко от година написва и четирите действия на балета – с по една картина във всяко, и през април 1876 партитурата на „Лебедово езеро“ е завършена. По това време започват и репетициите в Болшой театър. За зла участ обаче единствено куп разочарования донася на Чайковски постановката на „Лебедово езеро“. Състоялата се в руската столица на 4 март (20 февруари по стар стил) 1877 година в императорския Болшой театър под диригентската палка на Сергей Рябов т.нар. „Московска“ премиера на творбата няма никакъв успех. Като причина за провала в много от отзивите се посочват слабата хореография на Юлиус Рейзингер, несполучливата сценография на различните художници (всеки от тях е работил самостоятелно върху отделно действие: Карл Валц – по II-ро и IV-то, Иван Шангин – по I-во, Карл Гропиус съответно по III-то действие) и най-вече – твърде незадоволителното представяне на солистите. Изпълнителката на главната роля Анна Собещанская в последния момент е заменена под натиска на фабриканта Милиоти с твърде посредствената балерина (и съпруга на самия Милиоти) Полина Карпакова. Талантливата Собещанская изпълнява главната партия на Одета – Одилия едва на четвъртото представление. След това злополучно начало балетът „Лебедово езеро“ потъва задълго в забвение. Два опита да го върне към живот – през 1880 и през 1882 година – прави новия балетмайстор, белгиеца Йозеф Хансен – ала напразно.

            Интересът към „Лебедово езеро“ се възобновява едва след големите и шумни успехи на другите два балета на Чайковски – „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“. Зает по това време със своята Шеста симфония – „Патетична“, композиторът отказва да се върне към този си балет; скланя обаче да бъде направена нова версия, като за либретото упълномощава брат си Модест, а за музиката – именития диригент и композитор Рикардо Дриго. Тяхната редакция се отличава с вече далеч по-добро развитие на действието и драматургическо изграждане. Несравнимо по-сполучлива е и сценографията, създадена от Иван Андреев, Михаил Бочаров и Хенри Левот, както и костюмите на художника Евгений Пономарьов. Най-голяма заслуга за възкръсването на балета „Лебедово езеро“ от дълбините на незаслуженото и неоправдано забвение има не само безспорно възхитителната музика, създадена от неподражаемия Чайковски, но и забележителната хореография, която във втората версия е дело на талантливите балетмайстори Мариус Петипа и Лев Иванов, както и блестящото превъплъщение на италианската балерина Пиерина Леняни в ролята на Одета – Одилия. Датата на емблематичната „Петербургска“ премиера на „Лебедово езеро“ е 15 януари 1895 година в Мариинския театър. Балетът бива посрещнат с абсолютен възторг и от публиката, и от критиката. За жалост, отишлият си от този свят едва няколко месеца по-рано, през пролетта на 1894 Чайковски не успява да се наслади на грандиозния триумф на своя балет… Оттук насетне „Лебедово езеро“ ще се превърне в творческо предизвикателство за всички талантливи хореографи и в един от най-поставяните по всички световни сцени балетни спектакли, а ролята на Одета – Одилия ще стане любима на най-големите балерини – Анна Павлова, Тамара Карсавина, Галина Уланова, Марго Фонтейн, Алисия Алонсо, Ивет Шовире, Мая Плисецкая…

 

Съдържание (по автор)

            На брега на езерото. Младата принцеса Одета унесено бере цветя край развалините на стар замък без даже да подозира, че сред камънаците подобно на змия се е спотаил злият вълшебник Ротбарт. Вниманието на девойката привлича прекрасно цвете, което самотно се белее на една скала. В мига, в който го откъсва, се развилнява страховита буря. От руините изскача Ротбарт – злият чародей е призовал тъмните сили на природата да се развихрят. Той сграбчва Одета и с магия я превръща в лебед.

            Градината пред замъка на Княгинята. Принц Зигфрид, синът на Княгинята, празнува с приятели пълнолетието си. Идва майка му и заявява на принца, че на утрешния бал, който тя дава, Зигфрид ще трябва да си избере годеница. Майчината воля натъжава младежа. Той още си няма любима: от всички девойки, които познава, нито една не е успяла да накара сърцето му да затупти по-бързо. А и още не е готов да се сбогува със свободния живот и приятелите си. Гостите постепенно се разотиват. Зигфрид се унася в мечти. Сепва го появата на ято лебеди в далечината. Принцът извиква своите другари и всички се отправят към езерото.

            На брега на езерото край порутения замък. Зигфрид с възхита наблюдава великолепните плаващи птици. Облените от лунни лъчи лебеди бавно излизат на брега. Неочаквано един от тях се превръща в прелестна девойка. Поразяващата й красота спира дъха на младия принц и той се влюбва начаса. Одета усеща, че може да се довери на Зигфрид, и му разкрива злочестата си участ: в лебед я е превърнал магьосникът Ротбарт. От неговата ненавистна власт тя и посестримите й могат да бъдат освободени само ако Одета бъде обикната от човек, който й даде клетва за вечна вярност. В същото време обаче Ротбарт със сигурност ще стори всичко по силите си, за да попречи на обреклия се влюбен. Без миг колебание Зигфрид се заклева да бъде верен до гроб на Одета. Спотаилият се в мрака Ротбарт чува всичко. Разкъсван от злоба и гняв, магьосникът скроява пъклен план за раздяла на влюбените.

            Бал в замъка на Княгинята. Време е принц Зигфрид да си избере годеница. Пред очите му в танц закръжават девойки, една от друга по-красиви, ала той е изцяло обсебен от бушуващите в сърцето му чувства към Одета. Равнодушието му към гостенките буди тревога у майка му, Княгинята. В залата тържествено влиза непознат рицар, придружен от прекрасна девойка. Това е магьосникът Ротбарт с дъщеря си Одилия, на която с вълшебство е дал образа на Одета. Заплененият Зигфрид я взема наистина за своята възлюбена и възторжено обявява избора си – тя, тя и никоя друга ще бъде моята годеница! Ротбарт тържествува: Зигфрид е изменил на клетвата си за вярност. В този миг прицът съзира печалния образ на Одета и осъзнава заблудата си. Като обезумял се втурва Зигфрид към езерото.

            На брега на езерото. Одета разказва на посестримите си за измяната на Зигфрид. С престъпването на клетвата пропада и едничката надежда да се обезсили магията ра Ротбарт. Дотичва и Зигфрид и със страстен порив се изповядва на Одета: постъпил е така, тъй като в лицето на Одилия е виждал единствено и само своята любима. Влюбената девойка му прощава. Ненавистният Ротбарт, който не е преставал да се спотайва и да ги дебне, решава да погуби принца. Магьосникът призовава на помощ злите сили и тъмните стихии на природата. Връхлита страховита буря. Диво разбушувалите се води на езерото заливат брега. Одета се хвърля в прегръдките на Зигфрид – тя е готова да се пожертва и да умре заедно с него. Силната и чиста любов на двамата млади лишава Ротбарт от магьосническата му сила и той пада мъртъв. Бурята стихва. Лебедите се превръщат в девойки. Слънцето озарява с лъчите си щастието на Одета и Зигфрид…