ЕДНА НОЩ В ПАРИЖ Балет в две действия по музика на Малер, Рахманинов и френски шансони

Балет в две действия по музика на Малер, Рахманинов и френски шансони

 

Либрето, хореография и режисура - проф. ХИКМЕТ МЕХМЕДОВ
Сценография и костюми - ИВАН САВОВ
Музикален колаж - СТАЙКО СТАЙКОВ
Помощник-режисьор - ДАРИНА ГЛАВАНАКОВА-БАКЪРДЖИЕВА

 

 

 

 

Действащи лица:

Водещ на програмата в „Мулен руж“ 

Творецът 

Музата 

Любовта 

Творението 

 

На премиерното представление в ролите участват:

Водещ на програмата в „Мулен руж“ – КРАСИМИРА КОЛДАМОВА

Творецът – БИСЕР ДЕЯНОВ

Музата – ДАРИНА БЕДЕВА

Любовта – ГАЛИНА КАЛЧЕВА

Творението – НЕДКО ГЕОРГИЕВ

 

            Хореографът, макар и съзнателно „завоалирайки“ в известна степен сюжета, уверено увлича зрителя в посоката на своите мисли и интенции.

            Творецът и Любовта, вдъхновени – благословени – от Музата, създават Творението.

            Творецът, подобно на скулптор, извайва от твърдата скала и вдъхва живот и душа на своето Творение, дарявайки му най-прекрасните си, чисти и съкровени чувства, окрилен от мечти за чудесността на неговото бъдеще. Ала – уви! Не му се удава да опази своята тъй любима креатура от неизменността на изкушенията. Творението се озовава във вятърната мелница на реалния живот и нейните неуморно въртящи се витла го „приземяват“ в шоуто на „Мулен руж“. Водещият спектакъла на „Мулен руж“ артист е в определен смисъл еманация на изкусителя. Той представя програмата: популярният и емблематичен за вариетето танц кан-кан, редуващ се със сцени, омайно лъхащи на източната нега от парема на приказен персийски шейх, за да се стигне до откровено съблазнителния танц на шестте момичета с пера на главите и ветрила в ръцете, изпълнен под съпровода на популярната мелодия „Voulez-vous coucher avec moi ce soir?“. И ето че от своеобразния център, оформен от техните ветрила, се появява нашият герой – Творението – облечен също като момичетата – с пера на главата, ботуши с висок ток и също украсени с пера ръкавици. Умопомрачителна метаморфоза! Творението прелъстява не по-зле изкусителните танцьорки и мигновено обсебва вниманието на присъстващите мъже. На тази сцена случайно става свидетел и Творецът, когото случващото се потриса до дън душа – той е смаян, съкрушен да съзре своята творба десакрализирана, в неговите очи – обругана, омърсена, вулгаризирана. Под звуците на „Bravo pour le clown“ (изумителната Едит Пиаф!) и бурни възгласи на възторг и одобрение завършва първо действие.

            Втората част ни връща в първоначалната интимност. Под звуците на Жан Габеновата „Je sais“ Творецът осъжда своето Творение, горчиво обвинявайки го за своите разбити и потъпкани мечти. Както във всяко семейство майката (Любовта) и бащата (Творецът) взаимно се упрекват за лошия път, по който е поело тяхното създание. Общото им Творение е напълно различно от техните представи за него и това е най-лошото. Единствено Изкусителят схваща неговата същност, разбира неговата природа и го подкрепя. Понеже самото Творение също е съзидател – то създава своя собствена творба – копие на него самия. И тази творба, макар и неглижирана или направо презряна от обществото, намира разбиране и съпричастност в изкуството и получава възторга на публиката. Защото в изкуството всеки е свободен да бъде такъв, какъвто на него му се иска, да играе със себе си и със своя свят, и с всеки свят, който пожелае, да бъде друг, различен, всякакъв. А противоречието деца – родители неизменно тегне над всяко ново поколение – до самия сетен дъх. А после… Като в калейдоскоп пак се завърта колелото и отново се появяват Творецът и Любовта, коитощ е създадат новото Творение… C`est la vie!...