ПЕПЕЛЯШКА Балет в три действия по музика на Сергей Прокофиев

Балет в три действия по музика на Сергей Прокофиев

Либрето Николай Волков

По едноименната приказка на Шарл Перо

 

Хореография и режисура проф. ХИКМЕТ МЕХМЕДОВ

Сценография БОРИС СТОЙНОВ

Художник на костюмите ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА – СТОЙНОВА

Помощник режисьор ДАРИНА ГЛАВАНАКОВА – БАКЪРДЖИЕВА

 

Действащи лица:

Пепеляшка

Принцът

Бащата на Пепеляшка

Мащехата на Пепеляшка

Преструваната, доведена сестра на Пепеляшка

Свадливката, доведена сестра на Пепеляшка

Фея

Учител по танци

Четирима кавалери

 

История на създаването

Класическата приказка на Шарл Перо „Пепеляшка“ е една от най-предпочитаните за сюжет на музикално-сценични произведения. На голяма популярност се радват създадените по нея едноименни опери на Джоакино Росини (Рим, 1817), Жул Масне (Париж, 1899), Ермано Волф-Ферари, (1900, Венеция); безспорни художествени достойнства притежава и триактната опера на Найден Геров (1965/1966 г.; Варна и Стара Загора). Не са малко и балетите по този сюжет, като по-значима следа оставят творбите на Фернандо Сор (Лондон, 1822), Катерино Кавос (Санкт Петербург, 1824), Б. А. Фетинхоф Шел (Санкт Петербург, 1893), Сидни Джоунс (Лондон, 1906), Фредерик д`Еларже (1938 година, Лондон). Московският Болшой театър предлага на Чайковски да напише балет „Пепеляшка“; този проект обаче остава неосъществен.

През пролетта на 1941 година театърът за опера и балет „С. М. Киров“ възлага на Сергей Прокофиев да напише балет по „Пепеляшка“ и композиторът с охота се захваща за работа. Твърде вероятно е всъщност идеята да идва от самия Прокофиев. Галина Уланова си спомня, че още преди да се стигне до официалната поръчка, двамата са разговаряли за емблематичната приказка на Шарл Перо. Това се случва през зимата преди Втората световна война. Прокофиев пита Уланова каква роля би й се искало да изиграе. „Снежанка“ – отговаря тя. „Римски – Корсаков е написал толкова хубава опера „Снежанка“, че нямам куража да се заловя с тази тема. Може би трябва да опитаме с „Пепеляшка“…“ – предлага композиторът.

Когато в началото на 1941 родината на Прокофиев бива вероломно нападната от войските на Хитлер, Прокофиев прекъсва работа върху балета  и, съпричастен към чувствата на своите сънародници, откликва с две песни и марш, които веднага биват подети на бойното поле. Всъщност именно през онези страшни, бурни дни у него изкристализира идеята да напише опера по сюжета на „Война и мир“. По време на евакуацията си композиторът се връща към партитурата на „Пепеляшка“.

Балетът е замислен като произведение, в чиято основа да залегне приказката „Маша – Чернушка“ от сборника „Руски народни приказки“ на Александър Афанасиев. В процеса на работата обаче авторите – Прокофиев и либретистът Николай Волков – се опират главно върху приказкатата на Перо, като запазват непроменен основният лайтмотив: превъзходството и извисяващата сила на честността, скромността и добротата над завистта, бездушието, агресията и алчността.

Сергей Прокофиев оставя свидетелство от първа ръка за това какви цели си е поставял и как се е стремил към тях, докато е писал музиката на „Пепеляшка“. Преди премиерата той публикува кратък текст, с който повдига „завесата“ на творческата си лаборатория: „Основното, което ми се искаше да вложа в музиката на „Пепеляшка“, беше поетичната любов на Пепеляшка и принца: пораждането и разцветът на чувствата им, трудностите по пътя и осъществяването на мечтите им. Голяма роля в работата ми над „Пепеляшка“ изигра приказността на сюжета, която постави пред мен като композитор редица интересни задачи – загадъчността на добрата фея – бабичка, фантастичността на дванайсетте джуджета, изскачащи в полунощ от часовника и напомнящи на пепеляшка, че е време да се прибира у дома; стремителната смяна на страните на света, в които попада принцът, докато търси Пепеляшка; живото и поетично дихание на природата в образа на четирите феи на годишните времена. На нас, авторите на балета, ни се искаше зрителите на тази приказна творба да видят в нея живи, чувстващи и действащи хора. В музиката Пепеляшка е охарактеризирана с три теми: първата – на нещастната Пепеляшка, втората – на чистата и мечтателна Пепеляшка, и третата – на влюбената и щастлива Пепеляшка. В музиката се стремих да изобразя характерите на милата и мечтателна Пепеляшка, на боязливия й баща, на злата мащеха, на заядливите сестри, на пламенния принц, за да не останат зрителите равнодушни пред радостите и мъките на героите…“

През есента на 1943 година, когато нашествениците биват окончателно отблъснати далеч на запад, Прокофиев най-после се завръща в Москва и довъшва балета. Болшой театър го включва в афиша си за сезона 1944-1945 година и определя за хореограф Ростислав Захаров. На първите представления в ролята на Пепеляшка танцуват Олга Лепешинска и Галина Уланова, а като Принца се редуват Михаил Габович и Владимир Преображенски.

В България за първи път балетът на Прокофиев се поставя от Маргарита Арнаудова. Премиерата е на 28 февруари 1967 г. в Русенската (по онова време народна) опера. Дирижира Александър Владигеров, а главните роли изпълняват Надя Руменин и Димитър Гайдаров. През 1981 година немският хореограф Петер ван Дийк представя приказния балет на Прокофиев в Софийска опера. Диригент е Недялко Недялков, а партиите на Пепеляшка и принца са поверени съответно на Вера Кирова и Иван Цанов.

 

СЪДЪРЖАНИЕ (по автор)

            В богатия дом на бащата на Пепеляшка. Злата Мащеха е превърнала доведената си дъщеря Пепеляшка в слугиня, която трябва да върши най-черната работа. Двете родни дъщери на мащехата – Преструваната и Свадливката – не спират да се подиграват и да тормозят клетото момиче. Не след дълго самите те се скарват помежду си. Край на свадата слага майка им, която ги отвежда да се приготвят за тазвечершния бал в двореца – мълвата носи, че именно на Пролетния бал Принцът ще си избере невеста. Останала сама, Пепеляшка горестно въздиша по щастливите дни, когато обичаната й майка е била жива. Влиза тихо Бащата. На него страшно му се иска да погали и утеши нещастното си дете, ала толкова се бои от злата си жена… Когато все пак се престрашава и прегръща злочестата девойка, се появява Мащехата и гневно се нахвърля върху разнежилия се мъж. Скандалът между родителите привлича вниманието на двете сестри и ги преизпълва със злорадство. Прага прекрачва стара просякиня и плахо моли да й дадат нещо за ядене. Мащехата  дъщерите й мигом се спускат да я прогонят. Доброто сърце на Пепеляшка се свива от жалост и тя дава на нещастната жена своето късче хляб. Старицата благодари на девойката и си отива. Нахлува тълпа от шивачи, фризьори, обущари, бижутери, които вкупом се залавят да издокарат Преструваната и Свадливката за бала. Пристига и Учителят по танци, за да се увери, че момичетата са усвоили стъпките. През цялото това време Пепеляшка се свива в ъгъла. Клетата, на нея също ката й се иска да иде на бала…

            Най-сетне Бащата, Мащехата и двете сестри тръгват за двореца. Останала сама, Пепеляшка се опитва да си представи колко ли красиво и незабравимо ще е на бала. Внезапно се връща старата просякиня, сваля дрипавите си одежди и пред смаяната девойка се възправя прекрасна Фея. Тя е дошла да се отблагодари на момичето за добрината. Подарява й невиждано красиви кристални пантофки и извиква четири феи – на пролетта, лятото, есента и зимата, които да приготвят Пепеляшка за бала. Феята на пролетта я дарява с цветя, на лятото – с разкошна рокля, на есента – с блестящо наметало, а на зимата – с накити от искрящи брилянти. Една от тиквите в градината добрата Фея превръща в приказна каляска, осем полски мишки – в конски впряг, а няколко саккалци и водни кончета – в свита от лакеи и кочияши. Когато всичко е готово, Феята предупреждава Пепеляшка, че обезателно трябва да напусне бала преди полунощ: вълшебството ще трае само дотогава. Феите повеждат девойката към двореца.

            Зала в двореца. Балът отдавна е започнал, събрали са се гости от цялото царство и дори отвъд пределите му, ала Принца все още го няма. Тържествено влизат Бащата на Пепеляшка, Мащехата и двете им дъщери. Около сестрите веднага се завъртат ухажори – водени предимно от надеждата за добра зестра. Идва и Принцът. Въпреки всичкото старание на придворния Шут да го развесели, младежът остава замислен, без да обръща внимание на танцуващите. Идеята да сключи брак без любов съвсем не му е по сърце, ето защо принцът, пренебрегвайки задължението си на домакин, отказва всички покани за танц. За огромно разочарование на властната им майка, твърде тромавите и неповратливи Преструвана и Свадливка при всичките си усилия ни най-малко не успяват да впечатлят престолонаследника. Ненадейно влиза прелестна непозната. Това е Пепеляшка, която гостите на празненството вземат за принцеса от чужбина. Омагьосан от красотата й, Принцът я поканва на танц. Запленени един от друг, глухи и слепи за всичко около себе си, Принцът и Пепеляшка се завъртат във вихъра на прекрасен романтичен валс. Те дори не забелязват как лети времето. Разделят се един от друг в прегръдките си само веднъж – когато слуги започват да разнасят освежителни храни и напитки между гостите, Принцът оказва на Пепеляшка честта да вземе един от трите портокала – един от най-редките и ценни деликатеси в царството. Другите два плода девойката предлага на Преструвана и Свадливка, които са тъй смаяни и поласкани от тази проява на внимание, че дори не разпознават в лицето на тайнствената красавица собствената си доведена сестра. В самия разгар на бала прозвучава часаовника, който отброява дванайсет удара. Станало е полунощ! Уплашената Пепеляшка тутакси побягва, ала в бързината изтърва едната си кристална пантофка.

            На стълбите на двореца. Всички са се втурнали подир непознатата красавица, ала тя е изчезнала като дим. Принцът се натъква на изпуснатата пантофка и развълнувано я вдига с разтуптяно от радост сърце – надеждата му е чрез нея да открие прелестната й собственица, откраднала сърцето му.

            В двореца. Принцът е свикал обущари от всички краища на царството с надеждата някой от тях да му разкрие кой е изработил кристалната пантофка. Колкото и да се чудят и маят, никой от тях няма и бегла представа чии ръце биха могли да измайсторят подобна чудна вещ. Стигнал до заключението, че в такъв случай загадъчната непозната трябва да е от друга страна, Принцът решава да продължи да я търси сам.

            Надлъж и нашир е търсил Принцът, целият свят е обиколил, в много страни е бродил, с безчет принцеси се е срещнал – ала безуспешно: никъде не е успял да открие красавицата от бала, нито е чул нещо за нея. Извън себе си от отчаяние и покруса, той се решава на последен опит – да търси в собственото си царство, изпробвайки пантофката не само на присъствалите на бала, а на всички девойки в него.

            Отново в дома на Пепеляшка. Става ясно, че безмерната любов на Принца му е позволила да остане неподвластен на законите на времето и пространството, тъй като е едва сутринта след бала, а той, оказва се, вече е пропътувал целия свят в търсене на своята възлюбена. Още със събуждането си Пепеляшка започва да се пита дали всичко, което й се е случило предишната нощ, не е било само сън. Опитвайки се да си припомни и изтанцува някои от танците на бала, девойката с почуда съзира на крака си останалата й кристална пантофка и разбира, че всичко е било истина. Пепеляшка внимателно скрива пантофката под престилката си и остава все така унесена и замечтана. В стаята се втурват двете сестри. Те все още са подвластни на възбудата от бала, една през друга споделят снощните си преживявания и след малко, както винаги, се скарват коя от двете е направила по-голямо впечатление на Принца. През прозореца долита шум. Съседки нахлуват с голямата новина: Принцът е толкова влюбен в непознатата красавица от бала, че е тръгнал да я търси от къща на къща и не възнамерявал да спре, докато не я открие. Принцът наистина пристига със свитата си в дома на Пепеляшка и започва да пробва на чий крак ще стане изпуснатата в двореца пантофка; не подминава и Мащехата. Подобно на тези на двете й дъщери, и нейните неистови напъни да напъха крака си в изящната обувчица са напразни; борейки се да запази равновесие, тя грубо повиква Пепеляшка на помощ. Уплашената девойка послушно се притичва и когато се навежда, изпод престилката й изпада втората кристална бална пантофка. Принцът вдига очи и разпознава прекрасната непозната, пленила сърцето му.

            Тайнствена градина. Добрата Фея – кръстница е пренесла тук Принца и Пепеляшка. Тук те признават един на друг своята любов. Сега вече нищо не може да ги раздели…