ПРОЛЕТНО ТАЙНСТВО/ ЛЮБОВНА МАГИЯ Балет по музика на Игор Стравински/Балет по музика на Мануел де Файя
"ПРОЛЕТНО ТАЙНСТВО"
Балет по музика на Игор Стравински
Либрето, хореография и режисура проф. ХИКМЕТ МЕХМЕДОВ
Сценография и костюми ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА-СТОЙНОВА
За творбата
Игор Фьодорович Стравински (1882-1971) е знаменит руски композитор и диригент. Творчеството му се отличава със смели ритмомелодични и хармонически средства, с блясък и оригиналност.
Ражда се през 1882 г. в Ораниенбаум край Санк, в семейството на изтъкнат оперен артист. През 1903-1908-а учи композиция при Римски-Корсаков. През 1909 г. се запознава в Санкт Петербург със Сергей Дягилев, организатор на „Руски сезони“ в Западна Европа и Америка. Дягилев предлага на неизвестния автор да напише музика за
балети по мотиви на руските народни приказки и така се раждат „Жар-птица“, „Петрушка“, „Сватба“, „Пролетно тайнство“. Премиерата на парижка сцена на балетите предизвиква фурор и се заговаря за създаването на нов музикален стил, станал по-късно известен като „неокласицизъм“.
От 1914 до 1919 година Стравински живее в Швейцария, а от 1920 до 1939 - във Франция. През 1940-а се установява в САЩ и става преподавател в Харвард. Умира на 6 април 1971 в Ню Йорк, но е погребан в православната част на острова - гробище Сан Микеле (Венеция), до гроба на Сергей Дягилев. И двамата са били неуморни творци, аристократи на духа, естети, храбри разрушители на стари канони в изкуството.
Премиерата на „Пролетно тайнство” се състои на 29 май 1913 година в Парижкия театър „Шан-з-Елизе”.
До българската публика балетът достига най-напред като симфонично произведение: на 12 декември 1963 година в зала „България”. Изпълнението е на Софийска филхармония под диригентството на Константин Илиев. Тогава именно творбата на Стравински с оригиналното заглавие „Свещена пролет” е прекръстена с по-поетичното „Пролетно тайнство” и така става известна в България. На 16 май 1977-а балетът е поставен от студио „Арабеск” с механично озвучаване: хореографията е на Маргарита Арнаудова, сценограф е Мария Трендафилова, Юрий Зубарев изпълнява ролята на Най-стария премъдрец, а Розина Камбурова се превъплъщава в образа на Обречената девойка.
„Съвременният свят, човечеството живее в една ситуация на напрежение и омраза, на агресия, самота, изолация и безразличие; лишено от страстна сила, несмело... в една сякаш измислена катастрофична нереалност. Обичта между хората тотално отсъства. Днес властва омразата, а тя не може да крепи живота. Магията на любовта е развалена. Това описва с епиграматична точност фундаменталната трагедия на съвременния човек .
Единственото нещо, което ние, човеците, можем и трябва да сторим, е отново да направим заедно магията на любовта, за да изживеем дните си на тази земя, дадени ни от Всевишния, общувайки помежду си, в хармония, в разбирателство... със сърце”.
проф. Хикмет Мехмедов
"ЛЮБОВНА МАГИЯ"
Балет по музика на Мануел де Файя
Либрето, хореография и режисура проф. ХИКМЕТ МЕХМЕДОВ
Сценография и костюми ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА - СТОЙНОВА
За творбата
Мануел де Файя (1876-1946) е най-видният представител на испанската музика през 20 век. Той е национален композитор, продължител на творческото дело на родоначалника на испанската национална музика Исак Албениц. Музиката му изобилства с народни мелодии и ритми най-вече от Андалусия и Кастилия. Използвайки елементите на испанската народна музика, композиторът си служи с модерни средства предимно под силното влияние на френския импресионизъм, а по-късно и на неокласицизма. Произведенията си пише достъпно, в народностен дух.
Творбите му са майсторски оркестрирани и блестят с колоритното си богатство и разнообразие. Много от тях получават широка известност в преработка за цигулка и за виолончело с пиано, извършена от цигуларите Фриц Крайслер, П. Кохански, от виолончелиста М. Марешал и други.
Премиерата на балета „Любовна магия” е на 15 април 1915 година в Мадридския театър „Лара” и се радва на скромен успех. Не след дълго обаче композиторът ще получи удовлетворение: последвалите две нови постановки на „Любовна магия” в Мадрид и Барселона ще доведат до възторг и критиката, и публиката. Ала най-истинското представление на творбата, както е замислено от де Файя, има премиера през 1925-а на сцената на театър „Трианон лирик” в Париж, в една вечер заедно с „История на войника” от Стравински. Оттогава „Любовна магия” е в центъра на вниманието не само на най-изтъкнатите хореографи, но и на най-големите диригенти и филмови творци.
В България балетът „Любовна магия” е поставен за първи път на сцената на Пловдивската народна опера през 1965 година. Хореографията е на Димо Врубел, дирижира Иван Маринов, сценографията е дело на Йоан Левиев. Виолета Бурова танцува като Канделас, Илия Омайски е Кармело, Ели Иванова – Лучия, и Константин Москов – Призрака.
„Съвременният свят, човечеството живее в една ситуация на напрежение и омраза, на агресия, самота, изолация и безразличие; лишено от страстна сила, несмело... в една сякаш измислена катастрофична нереалност. Обичта между хората тотално отсъства. Днес властва омразата, а тя не може да крепи живота. Магията на любовта е развалена. Това описва с епиграматична точност фундаменталната трагедия на съвременния човек .
Единственото нещо, което ние, човеците, можем и трябва да сторим, е отново да направим заедно магията на любовта, за да изживеем дните си на тази земя, дадени ни от Всевишния, общувайки помежду си, в хармония, в разбирателство... със сърце”.
проф. Хикмет Мехмедов