РОМЕО И ЖУЛИЕТА Балет по музика на СЕРГЕЙ ПРОКОФИЕВ
Балет по музика на СЕРГЕЙ ПРОКОФИЕВ
Хореография и режисура - проф. ХИКМЕТ МЕХМЕДОВ
Сценография - РАДОСТИН ЧОМАКОВ
Художник на костюмите - ЧАВДАР ЧОМАКОВ
Асистент-режисьор - ДАРИНА ГЛАВАНАКОВА -БАКЪРДЖИЕВА
Действащи лица:
Жулиета, дъщеря на Капулети
Ромео, син на Монтеки
Тибалд, племенник на синьора Капулети
Меркуцио, приятел на Ромео
Граф Парис, благородник
Бенволио, племенник на Монтеки и приятел на Ромео
Падре Лоренцо, францискански монах
Дойка на Жулиета
Синьора Капулети
Синьор Капулети
Приятелки на Жулиета
Ескал, херцог на Верона
История на създаването
Сергей Прокофиев прекарва 14 години в чужбина, без обаче да скъсва връзките си с родината. На няколко пъти се връща в Русия, дава концерти, среща се със стари колеги и приятели, а от 1933 година заживява постоянно в Москва. По това време творческият портфейл на композитора съдържа вече внушителен брой произведения от всички музикални области: опери, симфонии, концерти за пиано и оркестър. Написва и балетите „Шут“, „Стоманеният скок“, „Блудният син“, „Трапеция“ и „На Днепър“.
Още със самото си завръщане в родината Прокофиев се отдава на напрегнат творчески труд. Написва музиката към филмовата комедия „Поручик Киже“, сценичната музика към „Евгений Онегин“ и „Борис Годунов“ по сюжети на Пушкин, „Египетски нощи“, композира и пиеси за пиано, Концерт за цигулка и оркестър №2. Към края на 1934-а Ленинградският театър за опера и балет „С. М. Киров“ предлага на композитора да напише балет по Шекспировата трагедия „Ромео и Жулиета“. Прокофиев с охота приема предложението и през пролетта на 1935 година заедно с изтъкнатия оперен режисьор Сергей Радлов разработват сценария, като се консултират с балетмайстор. През лятото музиката е готова, но в театъра я преценяват като недостатъчно танцувална. Балетът претърпява различни редакции, докато намери своята уникална версия след намесата на Леонид Лавровски – последният прави съществени изменения и допълнения в либретото на „Ромео и Жулиета“. Затова и за истинската премиера на балета по емблематичната Шекспирова трагедия за двамата влюбени от Верона се счита постановката на театър „С. М. Киров“ (1940), чийто хореограф е именно Лавровски. Премиерата се превръща в едно от най-големите събития в културния живот на страната, а спиращото дъха пресъздаване на поетичния образ на Жулиета се свързва завинаги с изкуството на балерината Галина Уланова.
Кратко съдържание:
Враждата между двата знатни рода от Верона – Монтеки и Капулети, се предава от поколение на поколение.
Но, в плен на пламналата помежду им безмерна любов, Ромео, наследникът на фамилията Капулети, и Жулиета – потомката на Монтеки, пренебрегват смъртната ненавист между своите семейства и тайно се венчават.
Племенникът на синьора Капулети Тибалд, в търсене на повод за разпра с приятеля на Ромео Меркуцио, му нанася обида, заради която Меркуцио го предизвиква на дуел. Напразни са опитите на Ромео да ги възпре. Меркуцио намира смъртта си, пронизан от шпагата на Тибалд. Разярен от смъртта на своя приятел, Ромео на свой ред се хвърля срещу родственика на рода Капулети и го убива. И трябва веднага да бяга, защото според заповедта на херцога на Верона го грози смъртно наказание.
Родителите на Жулиета оповестяват последната си воля: дъщеря им трябва да се омъжи за граф Парис. Напразно Жулиета се противи на родителските увещания и заплахи. Последната й надежда е в отец Лоренцо. Монахът дава на девойката приспивателна отвара: щом я изпие, ще заспи така дълбоко, все едно че е умряла. А когато тялото й бъде положено във фамилната гробница, той ще разкрие на Ромео истината и двамата влюбени най-сетне ще бъдат свободни.
В утрото преди сватбата на Жулиета с граф Парис приятелките на Жулиета, синьор и синьора Капулети и Жулиетината дойка са като поразени от гръм: намират девойката мъртва в спалнята й.
Когато траурната церемония по полагането на тленните останки на Жулиета в гробницата на Капулети завършва и всички се разотиват, до бездиханното й тяло се свлича завладеният от безутешна скръб Ромео, който дори и не подозира, че смъртта на възлюбената му всъщност е мнима. Младежът се прощава за последен път със своята непрежалима любима и се пробожда в сърцето с камата си. Действието на приспивателното изтича. Жулиета се събужда и, като съзира мъртвото тяло на Ромео пред себе си, изпада в безконечен ужас. Осъзнавайки, че и за нея вече животът е свършил – без любимия той просто е лишен от цел и смисъл, Жулиета сграбчва камата на Ромео и на свой ред я забива в собственото си сърце…