ШЕХЕРЕЗАДА / РОМАНТИЧНО Балет по музика на Н. Римски-Корсаков /Балет по музика на Фр. Шуберт

Хореография и режисура – проф. ХИКМЕТ МЕХМЕДОВ

Сценография БОРИС СТОЙНОВ

Художник на костюмите ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА – СТОЙНОВА

 

Репетитори на балета: НЕДКО ГЕОРГИЕВ, ЛОРА ПЕХЛИВАНОВА

Корепетитор: МАРГАРИТА ПЕТРАНОВА

 

Сътрудници на постановката:

Завеждащ постановъчна част и театърмайстор ИВАН ФЪРТУНОВ

Ръководител художествено осветление КИРИЛ КАРАДИМОВ

Осветители ТАНЯ СТАВРЕВА, НИНА НЕДЕЛЧЕВА

Ръководител шивашко ателие КИЧКА ГРОЗЕВА

Шивачки КИЧКА ГРОЗЕВА, МАГДА ГАЛЧЕВА, ДИМКА РУСЕВА

Ръководител гардероб ДИМКА РУСЕВА

Коса и грим НАДЕЖДА ТАНЕВА

Художествено озвучаване ВЕСЕЛИН ПЕНЧЕВ

Мултимедия и фотоателие НЕДЯЛКО БАМБЕКОВ

Реклама и връзки с обществеността ЯНИТА ВОДЕНИЧАРОВА

 

 

            В най-широк ред на мисли представата за емблематичното име Шерехезада е свързано с приказките, които тя разказва на шах Шахриар през „хилядата и една нощи“. Основното ядро на приказките, които разказва Шехерезада, е от древната персийска книга, наречена Хезар-афсана (Hezar-afsana) или „Хиляда мита“ (на персийски هزار افسانه ). Но в предисловието на всяко едно литературно издание неизменно бива споменавана една притча, която много автори използват за основна тема на свои сценични произведения, и която поради (абсолютно резонно, впрочем) битуващото „табу“ бива спестявана на крехкото съзнание на малките читатели.

            За пръв път на 4 юни 1910 година в Парижката Theatre de l`Opera по покана на Сергей Дягилев за „Руските сезони“ Михаил Фокин поставя балета „Шехерезада“ по музика на Римски-Корсаков със сценографията и костюмите на Леон Бакст. Либретото е дело на Фокин и Бакст. Едноактният балет е базиран на пролога на „1001 нощи“ – приказки, които Шехерезада, легендарната персийска царица, разказва. Макар всичко това да се случва въпреки протестите на наследниците и особено на Надежда Римская-Корссакова, вдовицата на композитора, която съзира тотално объркване на музиката на своя съпруг в тази хореографска драма, спектакълът пожънва огромен успех, предопределен от колорита на музиката, прекрасната сценография и изключително последователно разказания сюжет.

            Държавна опера – Бургас представя версията на хореографа Хикмет Мехмедов. В унисон с динамичността на времето той набляга не на пантомимния повествователен танцов театър, какъвто е почеркът на Фокин при създаването на „Шехерезада“ а на характерния за епохата изразен танц. Чрез този си похват Мехмедов не просто разказва сюжета, а променя самата фабула, за да я пресъздаде, демонстрирайки голямото си уважение към съвременното поколение публика.

            Шахриар, шахът на древна Персия, заминава на война, оставяйки любимата си съпруга Шехерезада в компанията на конкубините в своя харем. Едва заминал шахът, наложниците успяват чрез огромен букет от дъхави и омайни цветя да приспят главния евнух, след което му взимат ключовете от портите на харема и пускат вътре мъжете – роби. „Похитителите“ нахлуват в неприкосновената обител с благословията на конкубините и на самата Шехерезада. Всички заедно се отдават на страстни ласки, любопитни и запленени от съблазните, до този момент непознати за тях… В самия разгар на „веселието“ Шахриар неочаквано се завръща много по-рано от предвиденото. Най-грубо нарушаване на свещените порядки се разкрива пред очите му… Извън себе си от гняв от предателството на Шехерезада, той заповядва всички да бъдат незабавно екзекутирани. И те биват посечени – всички, освен Шехерезада, на която шахът прощава в името на красотата и огромната любов, която изпитва към нея.

            Именно прошката е главната поанта, която Мехмедов поставя в своя прочит на „Шехерезада“. Въздавайки опрощение, Шахриар възражда идеята за едно ново начало – любов отвъд смъртта.

            Непременно трябва да бъде отбелязан фактът, че Хикмет Мехмедов е единственият, интерпретирал по този начин пиесата. Всеки хореограф, обръщал се към тази сценична творба, е решавал финала по класическата сюжетна формула: обезумял от ревност, Шахриар убива Шехерезада, или пък тя, осъзнала безполезността на своите молби за пощада, сама се пробожда и пада бездиханна в краката на шаха. Подобен трагичен финал обаче липсва в музиката на Римски-Корсаков. В този смисъл безпогрешният музикален усет на Мехмедов отрежда на произведението напълно логичния светъл завършек.

            Двигателят на цялата семантична въртележка е именно Любовта. Но любовта, в която агресията е резултат на догми и предразсъдъци, а прошката – на индивидуална воля и решение. В тази пиеса Хикмет Мехмедов за пореден път се доказва като индивидуалист, защитавайки философски възгледите и позициите си на един от мислещите и дълбоко чувствителни хореографи.

НЕЙО РАДЕВ

 

            Има хореографи, които се специализират в поставянето на балети от класическото наследство и не създават нови произведения. Това е правомерно. Но все пак развитието на балетния театър е свързано с появата на нови творби.

            В работата на Хикмет Мехмедов преобладават именно те – оригиналните съчинения. Той поставя и класически образци – винаги „по своему“, с лични и неповторими решения. Но това, което го ръководи, е стремежът към сътворяването на спектакли, които да разширяват репертоара на българския балетен театър.

            Жанрът „транцсимфония“ съществува в европейското изкуство от началото на ХХ век. Но България почти не го познава.

            Възраждайки руската „транцсимфония“ Мехмедов доказва правомерността на съществуването й на българска сцена. И още – възхитителното владеене на различните хореографски стилове, обусловени от особеностите на музиката.

            В спектакъла „Романтично“ цари мечтателно-меланхолично настроение, съответстващо на музиката на Шуберт. Хореографът се стреми да възсъздаде духа на романтичния балет с неговите леки и въздушни образи. Артистите са в дълги пачки, свързани с представата за силфидите и вилисите в романтичните балети. Исторически тези пачки предшестват балетните пачки от времето на М. Петипа (наричан понякога „романтични пачки“). В спектакъла господства симфоничния танц, но композициите му са по-плавни, а линиите – по-гъвкави и изменчиви.

            На първо място този балет откроява музикалността на хореографа, позволяваща му да създава танци, съответстващи по дух и форма на различна по характер и език музика. На второ – способността му да борави свободно с различните хореографски стилове, и най-вече това, че той е овладял средствата на симфоничния танц.

Акад. В. В. ВАНСЛОВ