СПЯЩАТА КРАСАВИЦА Балет-феерия в три действия по музика на П. И. Чайковски

Балет-феерия в три действия по музика на П. И. Чайковски

Либрето Мариус Петипа и Иван Всеволожски

По едноименната приказка на Шарл Перо

 

Постановка и режисура проф. ХИКМЕТ МЕХМЕДОВ

Хореография по МАРИУС ПЕТИПА и проф. ХИКМЕТ МЕХМЕДОВ

Асистент-балетмайстор ВЕСА ТОНОВА

Сценография ИВАН ТОКАДЖИЕВ

Художник на костюмите ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА – СТОЙНОВА

Репетитор ГАЛИНА КАЛЧЕВА

Помощник-режисьор ДАРИНА ГЛАВАНАКОВА – БАКЪРДЖИЕВА

 

Действащи лица и изпълнители:

Крал Флорестан XIV

Кралицата 

Принцеса Аврора, тяхна дъщеря 

Каталабют, церемониалмайстор 

Фея на люляка 

Карабос, зла фея 

Принц Дезире 

Четирима кавалери

Фея на нежността 

Фея на плодородието

Фея на щедростта 

Фея на безгрижието 

Фея на смелостта 

Шествие от приказките:

Синя птица 

Принцеса Флорина 

Котаракът в чизми и Бялата котка

Червената шапчица и Страшният вълк 

С участието на солистите и ансамбъла на балета на Държавна опера – Бургас и със специалното участие на възпитаниците на балетните паралелки при НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ – Бургас

 

СЪДЪРЖАНИЕ (по автор)

Зала в двореца на крал Флорестан XIV. Кралят и Кралицата дават голямо празненство в чест на новородената си дъщеря – принцеса Аврора. Поканени са знатни гости от близо и далеч. Кръстница на Аврора е Феята на люляка. Тя довежда посестримите си – добрите феи, за да поднесат и те своите дарове. Феите благославят новородената принцеса над нейната люлка: да расте хубава, умна, добра и щастлива! Когато идва редът на Люляковата фея обаче, в залата се втурва разтрепераният от страх дворцов церемониалмайстор Каталабют с тревожни вести – по собствена небрежност той е пропуснал да покани на кръщенето на Аврора феята Карабос и сега тя, извън себе си от обида, се е запътила към двореца. Неимоверен е ужасът на Краля и Кралицата – и на двама им е добре известно колко проклета, коварна и отмъстителна е Карабос. Злата фея пристига заедно с цялата си отблъскваща кохорта. Родителите на Аврора я молят за прошка за пропуска – наистина неволен; при все това обаче церемониалмайсторът ще бъде наказан – и то по усмотрение на самата Карабос. Злата фея обаче ни най-малко не се трогва, напротив, става още по-дръзка и ехидна. Тя се нахвърля върху Каталабют, скубе косата му, подигравайки се междувременно на всички присъстващи. Напразен се оказва и опитът на добрите феи да се застъпят. Карабос избухва в зловещ смях и прави своето черно заклинание: да, Аврора ще бъде и умна, и красива, ще бъде и щастлива – поне до мига, в който не се убоде на игла или на нещо друго остро… защото тогава ще заспи вечен сън. Всички са обзети от неизменно отчаяние. Тогава към детската люлка се приближава Феята на люляка, на която нахлуването на Карабос е попречило да поднесе своите дарове и вълшебни пожелания. Кръстницата на Аврора няма как да премахне страховитото проклятие, по силите й обаче е да го смекчи: принцесата наистина ще бъде дълго – наистина дълго – в плен на съня, ала не завинаги, а само до мига, в който един прекрасен принц, пленен от красотата й, ще я събуди с целувка. Това хвърля отмъстителната Карабос в поредния изблик на опустошителен гняв и тя се оттегля, неспирно сипейки закани и подигравки към добрите феи – орисници, които през това време наобикалят люлката на Аврора.

В кралския двор предстои голям празник: денят на пълнолетието на принцеса Аврора. За щастие заклинанието на злонамерената Карабос не се е изпълнило. Принос за това прелестната кралска дъщеря да може да отпразнува своя шестнайсети рожден ден може би има и строгата – и безпрекословно съблюдавана – заповед на крал Флорестан: под угрозата от най-сурово наказание никой в двореца и в рамките на целия кралски двор да не се докосва до игли, карфици, куки за плетене и изобщо до всякакъв вид остри предмети. Злощастният Каталабют зорко следи да не се нарушава височайшата воля. Когато забелязва няколко селянки, които са се запътили към замъка, ала за зла участ са забравили да оставят вкъщи иглите, с които работят, церемониалмайсторът тутакси ги залавя и подкарва към затвора. В този момент срещу групата арестанти се задават Флорестан XIV и неговата съпруга в обкръжението на знатните си гости, между които са и кандидатите за ръката на Аврора. Родителите на принцесата изтръпват от ужас, когато разбират в какво са се провинили селянките, ала в името на важния за цялото кралство празник великодушно решават да им простят. Помилваните жени се понасят в радостен танц, увличат и другите и паркът пред двореца заприличва на окъпана във водопад от цветове пролетна градина. Идва Аврора заедно с младите си придворни дами и пажове. Окрилена от щастие, тя се понася във вихъра на радостен танц, обхваната от сладко предчувствие за наближаващата среща с любовта. Но никой от принцовете, които са дошли на празника с надеждата да спечелят ръката и сърцето й, не предизвиква онзи неназовим, пеперуден трепет в душата на младата принцеса. Аврора не спира моминския си танц. Сред люшналото се множество една дрипава, неугледна старица отмерва такта на музиката със своето вретено. Нищо неподозиращата принцеса доверчиво взема вретеното – непознат дотогава за нея предмет – в ръцете си и продължава да танцува с него. Ала танцът й внезапно секва. Капки кръв обагрят ръката на Аврора. Без да забележи, тя се е убола на вретеното. Всички са вкаменени от ужас; те не са забравили орисията на злата фея. Аврора се унася в сън и пада на земята. В този миг мнимата бага старица захвърля дрипавите си одежди и пред всички в цялото си зловещо великолепие се възправя тържествуваща зла Карабос. Принцовете и стражите тозчас се спускат срещу й, ала тя изчезва, давеща се в смразяващ кръвта кикот. Идва Феята на люляка. Тя замахва с вълшебния си жезъл и целият дворец потъва в дълбок, непробуден сън.

Много години по-късно. Утро в гората. На една поляна край пълноводна река принц Дезире се кани да закуси, преди да продължи ловуването. Компанията му от стрелци и дами е в приповдигнато настроение. Те се впускат в игри и танци, присъединява се и прислугата и поляната заплриличва на пищна, спираща дъха картита, излязла сякаш изпод четката на виртуозен живописец. Опекунът на принца му предлага да се вгледа по-внимателно в девойките наоколо: нима нито едно от тези прелестни създания не заслужава да бъде негова годеница… Сърцето на принц Дезире обаче кой знае защо остава свито, неоткликващо. Съгледвач донася вестта, че са открили дирята на дивеч. Принцът нарежда на ловците да продължат без него, тъй като се чувства уморен. Водите на реката донасят лодка от седеф, осеяна с искрящи под слънчевите лъчи скъпоценни камъни и обкована в злато. В нея е Люляковата фея. Тя махва с жезъла си и пред погледа на Дезире изниква образът на Аврора. В този образ принцът съзира жената, която винаги е бленувал. Обезумял от любов, той се спуска към прекрасната девойка, опитва се да я докосне и задържи в ръцете си, ала тя ту се изплъзва, ту се скрива от трескавия му поглед, докато най-накрая изчезва съвсем. Принцът пада на колене пред Феята на люляка и я моли да му помогне да стигне до Аврора. Феята го качва на вълшебната си ладия и двамата отплават към омагьосаното кралство на Флорестан XIV.

Дворецът на крал Флоресстан XIV. Всички са потънали в непробуден сън. Карабос с пажовете си се вихри в зловещи танци край заспалите. Идва феята на люляка и пропъжда Карабос и мерзката й свита, а после въвежда принц Дезире. Той е извън себе си от щастие, че най-после е при своята тайнствена любима. Дезире се приближава до спящата Аврора и я целува с всичката си нежност. Магията на злата Карабос мигом губи своята сила. Аврора се събужда, а с нея и всички други в двореца. Дезире моли крал Флорестан за ръката на Аврора. Кралят дава своята благословия.

Празник в двореца на крал Флорестан XIV. На сватбата на принцеса Аврора и принц Дезире танците нямат край. Поздравления на преизпълнените от щастие младоженци поднасят добрите феи – орисници и цял рой приказни герои: Синята птица, Червената шапчица и Страшният вълк, Котаракът в чизми и Бялата котка, Палечко и неговите братя, Пепеляшка и Принцът…