ВАЛСЪТ…/БОЛЕРО Балет по музика на Морис Равел

Либрето, хореография и режисура проф. ХИКМЕТ МЕХМЕДОВ

Сценография и костюми ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА – СТОЙНОВА

 

Съдържание

 

Първа част

   Валсът

   Адажио

   Алборада дел Грациозо, или Сутрешната серенада на шута

   Павана за мъртвата инфанта

 

Втора част

   Болеро

 

„Започва Валсът… Под изумрудените отблясъци на дворцовите

полилеи. Понесен безметежно от окъпани в розово облаци.

От вихъра на завладяващата музика и падащия златен дъжд.

Ефирен, бляскав, пищен и искрящ.

И тогава, в мига на вихрения му апотеоз, угасва слънцето на

бляскавите полилеи. Потъва в мрак танцуващата зала.

Нестройните акорди на отзвучаващата музика се сливат

с грохота на обезумялата тълпа.

И странно е, но танцът постепенно продължава. Танцува Хаосът под

сянката на бледата луна. Танцува… Проблясват диаманти върху

дрипите. Крале забавляват шутове. Редници стискат маршалски

жезъл. И светици коленичат пред блудници.

Танцува Хаосът….

… Ще се напълни луната.

Ще огрее с тревогата си танцуващата тълпа.

За да видиш, там някъде, далеч от гибелното ядро, как някой все

още танцува Валс. Бавно, несигурно и мъчно. С окървавени нозе.

Върху жаравата на изпепелените си мечти.”

Таня Симеонова

 

 

       

"БОЛЕРО "

Балет по музика на Морис Равел

 

Диригент ИВАН КОЖУХАРОВ

Хореография и режисура проф. ХИКМЕТ МЕХМЕДОВ

Сценография и костюми ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА – СТОЙНОВА

 

За творбата

 

      „Стихията на танца пронизва цялото творчество на Равел, но в нито едно негово произведение завладяващата сила на танцовия ритъм не се е проявявала така ярко и неудържимо, както в „Болеро”, написано по поръчка и посветено на прочутата Ида Рубинщайн.

   Пишейки тази пиеса, Равел едва ли е допускал, че тя ще стане достояние на симфоничния подиум – мислил я е като хореографски спектакъл. Само че премиерата на „Болеро” (22 ноември 1928 г.) донася на композитора много разочарования и неудовлетвореност. (Испанска кръчма с кръгла маса в средата, на която танцува Ида Рубинщайн. Със своя предизвикателен танц тя разпалва страстта у заобикалящите я мъже. Като в хипноза от сладострастния танц всички участници се включват в темпераментната игра.) Макар и често интерпретирано по този начин, това не е истинското „Болеро” на Равел. Удивителното разнообразие на сценичните трактовки, които предлагат хореографите за тази творба, се корени в творческата природа на композитора – неговото изкуство напомня айсберг, чиято подводна част е много по-голяма от видимата. Едни определят „Болеро” като „въртележка на звученията”, други – обратно, виждат в него предвестник на драмата, надвесила се над света; „отзвуци от танца на смъртта”.

   На универсализма на Равел се обляга и постановчика Хикмет Мехмедов, като едновременно с това се стреми да разчупи „испанската” щампа и да създаде спектакъл, в който всеки зрител „търси сам себе си”.

   В центъра на неговите пристрастия е съдбата на чувствителния, нестандартно мислещия човек, обречен на самота и неразбиране. Всепобеждаваща е единствено любовта, която прави хората добри, отворени за истината. За да няма отхвърлени...”

Виолета Консулова