АЛИСА В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА МЮЗИКЪЛ ЗА ДЕЦА

либрето и музика – Александър Йосифов

(по мотиви от едноименната приказка за деца от Луис Карол)

 

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

Алиса – малко момиче

Червеният котарак – разказвач на приказката

Заек – г-н Заяков – музикант и поет

Шапкар – г-н Шапкаров

Царицата „Купа“

Принц Сърце – момчето „Купа“

Войници – карти „Купа“

Действието се развива в наши дни.

 

       Е, мили деца, сигурно много от вас мечтаят да попаднат в страната на чудесата, нали? А замисляли ли сте се дали там е чак толкова хубаво? Какво ли би било ако можехме да надникнем за мъничко там?

       Всъщност едно малко момиченце, наречено Алиса, попадна веднъж там... Ето какво й се случи.

       Там я отведе не кой да е, а един червен котарак. Няма червени котараци? А как мислите, дали един обикновен котарак е в състояние да ви заведе до страната на чудесата? Ако не – значи този няма как да не е бил по-различен от обикновените. Е тогава защо да не е червен?

        За да влезе в тази чудна страна обаче, Алиса не може да остане в обичайното си състояние. Тя или трябва да стане много мъничка, или много голяма. Защо ли? Защото ако изпадне в беда, би било най-добре да бъде или много малка, за да не я забележат, или толкова голяма, та никой да не смее да й излезе насреща... пък и защото двата входа за тази чудна страна на чудесата са, първият – много много малък, като за мишки, и вторият – огромен, като за великани! А как се извършва тази трансформация? По три възможни начина – чрез вълшебния сироп от едно малко шишенце, чрез вълшебния сироп от едно голямо шишенце, и чрез червената ябълка на езикознанието... която за сега не е известно какво въздействие оказва.

       Разбира се в една такава чудна страна важат чудновати правила. Като например това, че там не се разговаря на обикновен език. Даже езикът, на който се разговаря, колкото и да е необикновен, не е само един. И още повече, че ако до обяд си длъжен да разговаряш на единия необикновен език, то следобяд вече си задължен да разговаряш на друг език. За късмет обаче вечерно време не се разговаря на никакъв език, а се пее и танцува!

       След като Алиса е вече готова за живота в страната на чудесата, тя се пренася в нея благодарение на онзи червен котарак – помните ли го, споменахме го вече! Първото място, на което се озовава, е един прелестен парк – паркът на царицата Купа. Купа, да – като картата за игра „купа“.

       В тази страна живеят и други, много интересни индивиди. Като например един Шапкар, както и един Мартенски Заек – говорящ, разбира се, и въобще прави всичко като човек. Даже умее да пише серенади. Тези двамата се срещат с Алиса при извънредни обстоятелства – подплашени от това, че не са успели да изпълнят заръките на царицата Купа. Заекът е трябвало да напише нова серенада, но не му идват в главата никакви подходящи рими, а Шапкарят не е успял да направи нови двайсет шапки за царицата. След като се сприятеляват с Алиса, те организират парти в нейна чест – чай с филийки с масло, и си организират конкурс за гатанки. Добре, но едно новосъздадено приятелство се разпада именно в такива приятелски конкурси, и Зайо и Шапкарят са първите, които не успяват да се сдържат... Дори стигат до колоритни обиди като например „Метафора такава!“ За да получат възмездие, двамината хукват към двореца, за да се оплачат на царицата.

       В същото време царицата организира най-големият мач по „балонада“. А балонадата, мили деца, не е нито баскетбол, нито волейбол, а е игра с балони. Плюс това тя има изисквания към украсата на терена. Обаче те явно не са изпълнени, та тя е лекичко ядосана. И тези нашите приятелчета, Заекът и Шапкарят, да вземат точно в този момент да й се явят пред очите! Разговаряйки на обикновен, а не на предвидения според часовото време език! А и на всичкото отгоре Заекът – ненаписал сонет, а Шапкарят – неприготвил новите шапки. Царицата е толкова разгневена, че нарежда на войниците си да им отсекат главите!

       И добре, че е нашата храбра Алиса, която се появява и прекратява цялата тази страшна ситуация! Тя се изправя пред войниците, предизвиква една комична ситуация и за миг развеселява царицата Купа, която само преди миг беше решила да отсече и главата на момичето. Плюс това Алиса й се представя и на двата официални езика в страната. Така че няма никаква причина царицата да не я хареса! А това Алиса е постигнала, тъй като не е изпила нито малкото шишенце от началото на разказа ни, помните ли го, нито пък голямото. Тя е изяла червената ябълка на езикознанието, и затова тя е влязла в тази чудна страна с изключително професионални езикови познания.

       След като всичко тръгва добре, Алиса е поканена да играе на „балонада“ с другите. Естествено, отново Шапкарят и Заекът предизвикват известен хаос. В крайна сметка играта се оказва изключително интересна, само дето... накрая тя трябва да приключи с малинови банички за царицата Купа, обаче тях ги няма – някой ги е изял. Ай, че беда! Сега ще има съд и ще се търси виновникът!

       А съдът е истинско страшилище! Царицата Купа разпитва всички един по един кой точно е изял баничките. Всички са заподозрени, нито един не е невинен! След като разпитва Заека – той не яде банички, само зеле, ряпа, моркови, такива неща... След като разпитва Заека, царицата Купа започва да разпитва Шапкаря. Той категорично отрича – дори има свидетели, че само е пил чай, нищо друго! Накрая обаче подозрението пада върху Алиса! Бедното момиче е обречено на смърт чрез обезглавяване... и точно в този момент доблестният принц Сърце се изправя и казва пред всички, че не Алиса е изяла баничките. Той знае кой е престъпникът. Разхождайки се покрай кухнята, предната вечер той е чул подозрително хрускане и примляскване от вътрешността й. Погледнал, и що да види – самата царица Купа се угощавала с малиновите банички! Тя просто приписала своята лакомия на останалите...

       Така нашата героиня била спасена от доблестния принц Сърце. Тя пожелала да получи негова снимка, за да си спомня за него с благодарност, но това се оказало ненужно – неговата снимка е във всяка една колода карти.
       А сега е време Алиса да напусне тази омагьосана Страна на чудесата! Ние – също!

       А защо просто не дойдете в операта да видите вашата Алиса и нейните приключения в страната на чудесата, дечица?