ЧЕТИРИМАТА БЛИЗНАЦИ музикална комедия за малки и големи от Георги Костов

Музика: Георги Костов

Либрето: Панчо Панчев

Постановка: Александър Текелиев

Режисьор: Дарина Главанакова-Бакърджиева

Помощник-режисьори: Лина Пеева, Петър Тихолов

Диригент-постановчик: Йордан Дафов

Сценограф: Иван Токаджиев

Хореограф: Галина Калчева

Костюми: Анна Токаджиева

 

Действащи лица:

БАБАТА, която обикаля света и разказва приказки

БЕЛЧО, ПЪСТРЬО, ЧЕРНЬО И ЖЕЛЧО – братя близнаци

БОНКА, тяхна дружка

СТРИНА ГЕНА, нейна майка

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО, баща на близнаците

БАЛЕТИСТИ, танцьори

 

          Имало едно време едно село, хубаво като цялата българска земя. Казвало се Близнаково и в него живеели четирима братя близнаци, еднакви като четири тухли, от един калъп извадени. Каво е било това чудо? Божа работа!

          Още като бебета майка им постоянно ги бъркала и често нахранвала едно от тях по два или три пъти, а другите оставяла гладни. Те плачели, тя ги дохранвала, оправяли се някак, докато един ден се разболяла и скоро ги оставила сираци. Тогава баща им в чудо се видял – и какво да прави, купил четири разноцветни калпачета и им ги нахлузил на главичките. Само че оттогава минало доста време, калпачетата пораснали и станали големи капи! Толкова големи, че вече заглеждали момите. По-скоро - загледали тяхната дружка Бонка...

          И докато я загледат, се наредили пред портите й да я искат от майка й. Пръв бил Белчо. Стрина Гена попитала младежа как минават дните му. Ами как, в игри! А за работа и дума да не става, врътнал се Белчо. Поискал той от стрина Гена нейната щерка хубавица Бонка. Но мъдрата майка го попитала дали дъщеря й го харесва. Ами ние сме еднакви, казал Белчо – какво да ни харесва. Въпросът е кой ще превари другия... А лично той, Белчо, се отличавал от братята си по богатия кръстник в Стамбул – Белждер бей. Да му проводи Белчо хабер, че се жени, ще отрупа Бонка в свила и сърма! Стрина Гена свила рамене и отпратила Белчо – щяла да говори по тоя въпрос с баща му.

          След малко по пътя се задал и брат му Черньо. Стрина Гена поразпитала младежа за това-онова. Черньо и той хич и не смятал да се захваща за работа. Той искал да обикаля по панаирите с братята си и да се показват на хората – четиримата еднакви, чудо невиждано! Ала на стрина Гена тези работи не й се нравели. Отпъдила тя и Черньо.

          Минало се не минало време – ей го и Пъстрьо насреща. И той Бонка за булка да иска. Стрина Гена поговорила с него, поразпитала го... Тоя бил по-хашлак и от предните двама! С хитрост успявал да измъкне всичко от братята си за себе си – така смятал да спечели и Бонка, ако майка й не му я даде. А на майка й само това й трябвало да чуе – веднага прогонила нахалника!

          И ей го, най-накрая, пристигнал и Желчо, четвъртият брат. Ала стрина Гена така се била ядосала на братята му, че въобще не пожелала да го чуе! Направо го напъдила! А той възпитано й подал бяло цвете и напуснал дома й.

          Според заръките на бонкината майка, Желчо се върнал у тях с баща си, чорбаджи Петко. Вече насаме, майката на бъдещата невяста и бащата на бъдещия жених се уговарят да задомят девойката за някой от близнаците, но за кой – ще се реши по един много мъдър начин. Чорбаджи Петко ще изпрати синовете си на гурбет за пет години. Който донесе най-тежката златна гривна, дар за Бонка, той ще се ожени за момичето. А самата мома пък има за задача да си приготви чеиз. Така и петимата младежи ще се научат на труд. Речено – сторено!

          Минали четири години, откак близнаците заминали на гурбет. Единият захванал търговия и отворил хан. Другият станал златотърсач – така говорела мълвата. Третият бил в Стамбул. А четвъртият – дано не е вярно, ама се говорело, че станал разбойник! А Бонка, това хубаво момиче – то си приготвило целия поръчан й от чорбаджи Петко чеиз. Но тъгувало по братята. Чудело се какво ли правят, как са, що са, дали са все така еднакви, дали са се променили... На помощ й се притекла майка й, стрина Гена. Тя я пременила с дрехите на баща й, за да не я познаят, и я проводила да навести четиримата братя, за да видят очите й туй, що терзае младата девойка. Може пък това да й даде отговор кой от четиримата е най-достоен за неин съпруг. Така Бонка става Бончо.

          Тръгнала Бонка, т.е. Бончо, по света да търси братята. Най-напред се натъкнал на Черньо. Който, ама наистина, станал разбойник! Черньо разказал, че заграбил много пари, с които купил злато, което пък ще прави на гривна. А гривната била, за да спечели облога за едно момиче – точно Бонка, да! Навремето, когато тръгвал Черньо от бащиния дом, Бонка била много красива, като нарисувана! Ама сега вече отдавна му е минал мерака за нея, само искал да се покаже колко бил заможен...

          Веднага след Черньо, Бончо срещнал Пъстрьо. Той наистина станал ханджия. Ала и той не бил цвете за мирисане – току-що бил продал на собствения си брат Черньо две буци олово, вместо злато! Е бива ли сега така – брат брата си да мами! А облогът за момичето ли? Ами – то момичето е бедно, та едва ли ще го вземе. Ама пък си струва    , казал Пъстрьо, да иде и да направи мръсно на братята си.

          Третият от братята, който Бончо вижда, е Белчо. Наистина се оказва, че третият брат е заминал за Стамбул и е постъпил на служба при везира. И толкова го били харесали там, че даже везирската дъщеря питала за него. Обаче имал да ходи тия дни до родното си село, Близнаково, тъй като се бил хванал на облог за едно момиче (даже името й не помни), но да иде Бончо вместо него и да я излъже, че се е удавил, та да не го чака.

          Натъжила се Бонка. Явно ни един от тримата братя не е станал човек. Само в Желчо й била надеждата. А и той единствен някога, когато четиримата я задявали, се изчервявал и губел ума и дума, щом я видел – знак, че чувствата му са искрени. И само той се държал възпитано пред майка й, когато отишъл да иска Бонка за жена.

          Не щеш ли, ей го насреща и Желчо. Наистина е станал златотърсач, четири години не виждал жив човек, упорито се трудил, пресявайки златоносния пясък – тежка и неблагодарна работа. Но, както обяснил на Бончо, работел с желание, тъй като имал голяма цел – да спечели за жена момичето, което безумно обича. Той даже пазел цветето, с което тя го изпроводила.

          Настъпил е уреченият ден. Бонка се завръща вкъщи и първото, което пита майка си, е – може ли едно цвете да не повехне с години. Да, може, казва майка й. Ако тази, която го е откъснала, и този, комуто го е дала, се обичат и мислят един за друг. А сега остава само да изчакат братята да си дойдат на село. Техният баща чорбаджи Петко чака синовете си с двете жени. Когато момчетата пристигат, уговорката е да влязат без калпаците си, за да не ги познаят кой кой е. Бонка трябва да прецени по тежината на златната гривна, която всеки носи, кой е най-достоен за нея.

          Пръв влиза младеж с огромна златна гривна. Докато я вади от чувала, в който я носи, тя пада и се чупи – става ясно, че гривната е фалшива.

          Втори пристига младеж с голяма златна гривна с гравирани пиленца по нея. На баща си младежът дава кехлибарена броеница, а на стрина Гена – свилен шал. Но младежът е хладен към Бонка.

          Трети влиза момък ,който се втурва задъхано към Бонка, и едва тогава се сеща да поздрави баща си и майката на невястата. После той изважда малка, изящна гривна, гравирана с пиленца – „Да ти пеят, Бонке!“, казва младежът. Извинява се , че не е донесъл армагани за баща си и стрина Гена. Преди година разбойници го  нападнали и му е откраднали много по-голяма златна гривна за любимата му, свилен шал за майка и ,и броеница за баща си. Желчо, защото именно той е бедният момък, е смятал да сложи край на живота си. Но любовта се оказала по-силна и той се е опретнал на работа, та спечелил още злато за тази скромна гривна. След това извадил от пазвата си все още живото цвете на Бонка, с което го е проводила на гурбет.

          Е то е ясно – Бонка и Желчо се взели! Стрина Гена и чорбаджи Петко им вдигнали чудна сватба! А тази приказка я разказва и до днес бабата, която пътува по света и разказва такива чудни истории...