ПИНОКИО опера за деца от Александър Йосифов

По мотиви от приказката за деца „Приключенията на Пинокио“ от Карло Колоди

 

Режисура, сценография, костюми и пластика - Денис Иванов

Диригент-постановчик - Цанислав Петков

Помощник-режисьори - Лина Пеева, Петър Тихолов

 

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

Пинокио (дървена кукла – момче)

Малвина (Феята със сините коси)

Джепето (Татко Карло)

Лисана

Котаран

Чичо Монти (директор на цирка)

Арлекин (кукла от цирка)

Пулчинела (кукла от цирка)

Карабинера (кукла от цирка)

Барман (предрешен полицай)

Съдия

Доктор

 

       Някъде, някога... Всичко е приказка, но в нея има много истини от живота!

       Някъде, някога, живял татко Джепето, баща на малко дървено човече, което лично той издялкал от парче дърво. Момчето мъничко послъгвало, затова често си имало неприятности, и носът му пораснал дълъг. Но за сега нещата вървят добре! Бил специален ден – денят, в който Пинокио (така се казвало човечето) трябвало да тръгне на училище. Но татко Джепето бил много беден. Нямал пари за буквар, затова продал старото си палто и купил така важния учебник за своя Пинокио.

       Да, но Пинокио бил буен малчуган. Той едва-едва склонил да научи... три букви, които татко Джепето му показал, но пък бил обещал да отиде на училище – както на баща си, така и на красивата добра Фея със сини коси. Тази Фея със сини коси била именно онази чародейница, която спасявала Пинокио от бедите, в които се забърква, но пък той й бил обещал да престане да лъже – иначе носът му ще пораства по мъничко с всяка лъжа.

       Така че Пинокио понесъл буквара и дългия си нос към училище.

       Но за зла беда стигнал не до училището, а до цирка. Там трите дървени кукли – Пулчинела, Арлекин и Карабинера, треперели от страх пред злия мистър Монти – шефът на цирка. Пинокио се застъпил за тях, както го била учила Феята със сини коси. Злият мистър Монти, който изтезавал бедните кукли, се трогнал от смелостта на малкия Пинокио и се смилил над тях. А добрата постъпка на Пинокио и тъжната история за татко Джепето той възнаградил със свободата на нашия приятел. Както и с кесия с жълтици за бедния татко Джепето.

       Обаче там, където има жълтици, винаги се навъртат и някои известни нам мошеници – като Котаран и Лисана! Двамата измамници, узнали за богатството в ръцете на Пинокио, скроили хитър план, за да му вземат кесията. Престорили се на окаяни бедняци за да предизвикат съчувствието на Пинокио. А той, нали бил добра и доверчива душа – поканил престорените просяци на вечеря! Речено-сторено. Лисана замъкнала Пинокио и нейния съмишленик Котаран в горския бар.

       Планът на коварната Лисана е двамата с Котаран да напият Пинокио и да го оберат до шушка! В началото нашият герой отказва да пие алкохол – той добре знае, че добрите деца не трябва да пият нищо такова! Но ужасната Лисана опитва да му подрони самочувствието – „Само загубеняците говорят така!“, казва тя, а Пинокио се подвежда по лошия й пример и забравя за обещанията към Добрата фея със сините коси и... не след дълго е вече пиян!

       От там нататък е лесно – двамата злодеи убеждават Пинокио, че ако зарови парите си в корените на едно дърво, те ще се умножат. Въпросът е да не поглежда през нощта към дървото – в противен случай ще загуби всичко. Пияният Пинокио ги слуша безрезервно и... съвсем скоро остава без пукната жълтица!

       Когато на сутринта се пробужда, Пинокио е със силно главоболие и без нито една пара. А и барманът настоява да му плати вечерята. Когато става ясно, че тая няма да я бъде, барманът слага на главата си полицейска значка – той пък да бил агент под прикритие, излязъл на лов за крадци и обирджии! И сега смята да изпрати Пинокио зад решетките заради неплатената вечеря! Полицаят вика съдията, който чете страшната си присъда – той заповядва обесване на нередовния платец!

       Добре, че е Феята със сини коси! Тя успява да се появи навреме и да гарантира за добрината на Пинокио. Въпреки че е немирен, непослушен и твърдоглав, все пак той има честно и добро сърце. Просто се е подлъгало по онези злодеи, Котаран и Лисана, и се е напил. Но тя се наема да го отведе в двореца си и да му окаже първа медицинска помощ. И там Пинокио опитва да пробута опашата лъжа – опитва да се представи за болен, а не за пиян. Феята се разгневява и решава да остави носът му дълъг, а докторът хитро му организира „представление“ – в стаята влиза асистента му, бутащ пред себе си операционна маса със страшни хирургически инструменти – триони, чукове, инжекции, скалпели...  Пинокио хуква да бяга изплашен, всички го гонят... пакостникът едва се измъква!

       След гонитбата и бягството си Пинокио се завръща у дома. Там го чака старият татко Джепето. Той е много разочарован от сина си. А Феята? Тя е умряла от мъка и разбито сърце... Пинокио е съкрушен! Той дава обещание от все сърце да се поправи! И о, чудо – Феята със сини коси се изправя пред него жива и здрава! Всички са щастливи и са вече заедно. Преживяното е било просто едно голямо изпитание за дървеното човече. И то най-важното в живота му!

       А злодеите ли? Ами, след като полицаят ги залови, те също обещаха да бъдат примерни и добри! Все пак – това е приказката на Пинокио, той сам я пише и тя е такава, каквато поиска самият той. А той иска така!