СНЕЖАНКА И СЕДЕМТЕ ДЖУДЖЕТА опера за деца и техните родители от Атанас Косев

Либрето – Димитър Димитров

Режисура - Дарина Главанакова-Бакърджиева

Възстановка - Лина Пеева, Петър Тихолов

Диригент-постановчик - Иван Кожухаров

Хореография - Галина Калчева

Сценография и костюми - Иван Токаджиев

 

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

Царицата-мащеха, която е и селянка, циганка, баба и вещица

Снежанка

Принц

Фурии - зли същества

Светулка

Огледало, което знае всичко

Седем весели джуджета:

  • Професор
  • Кихльо
  • Смешко
  • Любопитко
  • Всезнайко
  • Мърморко
  • Малчугана

 

 

          Живяла някога Снежанка...

          Вие знаете тази приказка, мили деца – Снежанка изобщо нямала щастливо детство! Тя, разбира се, била царска дъщеря. Но нейната мила майчица напуснала този свят рано-рано и оставила скъпото си детенце на грижите на нейния баща – царят. Ала той се оженил повторно, а новата му жена въобще не била мила с доброто момиче.

          Новата царица, или с други думи – мащехата на Снежанка, имала едно вълшебно огледало. То освен че говорело, ами и можело без грешка да посочи коя е най-красивата жена на света. Затова и го държала царицата-мащеха – защото винаги, когато попитала огледалото „Коя е най-красивата на света?“, то винаги казвало едно – „Ти, царице! Ти си най-красивата на света!“

          Да, но Снежанка растяла. И когато пораснала, станала най-красивата на света. По-красива дори от царицата-мащеха. На която хич не й се харесал този факт! Тя заповядала на царския ловец да заведе Снежанка в гората и да се върне от там сам, но със сърцето на бедното момиче. Ужасна, ужасна история...

          Разбира се, добрият ловец просто оставил девойката в гората. Как точно е заблудил царицата, че е убил омразната й доведена дъщеря – за това историята мълчи, но знаем, е изоставената в гората Снежанка е открила една малка пътечка, по която е стигнала до една малка къщичка. В тази къщичка тя намерила седем малки креватчета, седем малки столчета, седем малки чинийки, които принадлежали на седем малки джудженца... които, връщайки се от работа в рудниците на планината, открили чудно хубавото момиче, заспало в едно от креватчетата.

          Седемте джудженца, които се казвали Професорът, Кихльо, Смешко, Любопитко, Всезнайко, Мърморко и Малчугана, се оказали с добри души. Те обикнали Снежанка като своя сестричка и били много щастливи, когато тя се съгласила да остане в къщичката им и да се грижи за тях, докато те се трудят.

          И така Снежанка най-накрая заживяла щастливо...

          Всъщност – не! Въобще не заживяла щастливо. Защото онова проклето говорящо огледало издало цялата работа – то отново признало на царицата, че най-красива на земята е Снежанка. А това значело само едно – че Снежанка е още жива...

          Злата царица узнава от огледалото къде точно се намира Снежанка и на минутата скроява хитър план – да отиде при къщичката на джуджетата, предрешена като продавачка. Речено-сторено! Мнимата продавачка изкушава момичето с лъскави дрънкулки, които се харесват на всяко момиче – гребенчета, шнурчета, дори коланчета за хубави роклички... Хитрата мащеха предлага сама да премени момичето с коланчето. Но така стяга девойката през кръста, че й спира дъха. После бързо-бързо изчезва от там, оставяйки Снежанка бездиханна.

          Добре, че добрите джуджета се прибират от работа! Те откриват своята посестрима и я освобождават от стегнатото коланче. Момичето се съвзема. Работата е ясна за всички – мнимата продавачка е била злата мащеха на Снежанка.

          Разбира се, през това време царицата узнава от огледалото, че Снежанка не само е оживяла, а все още е най-красивата на земята – факт, който я довежда до истинска ярост! Този път хитрата злосторница измисля друг план – предрешава се като циганка, която умее да прави прелестни гребени. Отива тя отново при къщичката на джуджетата и изкушава момичето с най-хубавото гребенче, което има. А то – напоено с отрова! Още щом го поставя в косите на Снежанка, девойката пада бездиханна.

          Добре, че отново си идват джуджетата! Те бързо разбират каква е работата и изхвърлят отровното гребенче. Снежанка се съживява отново.

          Но злата мащеха още същата вечер се обръща към огледалото... което отново издава цялата работа! И разбира се, царицата побеснява! Този път за Снежанка няма да има прошка! Злата жена потапя в отрова ябълка и предрешена като старица, тръгва незабавно към къщичката на джуджетата. Където, то е ясно, намира Снежанка.

          А това, което вижда момичето насреща, е една окаяна старица, на която й е прилошало. Старата жена иска водица. Е как да не й даде! След като мнимата старица се е съвзела, тя започва да настоява да се отплати на Снежанка за добрината, която й е сторила. Снежанка, вече много предпазлива, отказва. Но старата жена все пак я подлъгва и...

          Край! Това е всичко със Снежанка! Остава само джуджетата да я намерят и да се сбогуват с нея, съпровождайки я в последния й път.

          Но, разбира се, приказката не може да свърши просто така. Докато джуджетата оплакват Снежанка, се появява  принца ,който е тръгнал на лов в гората. Той, разбира се, се влюбва безумно в Снежанка и целува бездиханната девойка. И, о, чудо – милата хубавица се събужда! Снежанка е спасена, любовта тържествува, джуджетата също са изключително щастливи!

          А какво става със злата мащеха? Ами тя... тя отново пита и разпитва това пусто огледало – коя, коя е най-красива на света! А то си знае само едно – „Снежанка, новата царица!“

         Е на това вече и такава зла жена като злата мащеха не може да устои! Сърцето й се пръсва на хиляди парчета от мъка и тя се строполява мъртва!

         Да живеят Снежанка, принцът и седемте джуджета!